Колумнисти

1. Борис Станимиров

stanimirovАктивен блогър от 2007г. Колумнист и политически анализатор във вестник СЕДЕМ до 2011г. Международен секретар на ДСБ. От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България “Един завет” към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация.

 

 

2. Иван Стамболов

stambolovИзвестен във виртуалното пространство като Сула. Стопанин на няколко скромни блога, сред които „Ъплоуднати постинги за делитване“ (носител на големите награди на „БГ Сайт“ и „Българската WEB асоциация“), „Ако не сте чели“ и „Алкохол“. Магистър по теория на литературата при проф. Никола Георгиев в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е външен продуцент в Канал-1, БНР, Дарик и Канал-3. От 1994 притежава собствени рекламни и PR агенции. Издавал е списанията „Авалон“ и „Тенис клуб“. Колумнист във в. „Пари“ до закриването на изданието. Постоянен публицист във в. „Труд“. Автор на книгите „Безобразна поезия“, „Сула в огледалния свят („Дзен или изкуството да си обършеш гъза“) и „Додекамерон“. Обича политиката и затова изискванията му към нея са особено строги. Член е на НС на ДБГ, но нито се гордее, нито се срамува от това. Член и заместник председател на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България. Православен християнин –догматик и фундаменталист в добрия смисъл на думата. Щастливо женен от почти 30 години с голям син.

 

3. Ирена Тодорова

todorovaЗавършва образованието си в Нов български университет, където в програмата по политически науки на френски език, формира силен интерес към политиката. С колеги от университета създава първия младежки клуб в НБУ, който става агора за множество дискусии с политически лидери и активисти. Често сътрудничи на младежки и други организации, които развиват обществено – политически дейности. По-късно получава докторска стипендия към департамент „Политически науки“, като развива силен научен интерес в областта на политическата култура и политическото участие. Има множество изследвания и публикации по темата. Един от мащабните проекти, в който участва е „Качеството на демокрацията в България“. В момента е главен асистент доктор, преподава, води обучения и семинари. Не спира да вярва, че само в доброто образование се крие пътят към истинската свобода.

 

4. Манол Глишев

glishevРоден в София през 1983. Възпитаник на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са главно в западноевропейската средновековна литература. Превел е староанглйските епически поеми „Беоулф“, „Битката при Молдън“, „Уидсит“, „Мореплавателят“, „Скиталецът“, „Блажената земя“, „Юдит“, т. нар. „Фризийски фрагмент“ и континенталната саксонска „Песен за Хилдебранд“. Известно време учител по английски и история, преводач, стихоплетец, есеист и често недоволен човек, поддържа блога „Луд на шарено се радва“, пише за „Петте кьошета“ и е автор на стихосбирката „Машина от думи“. По убеждения умерен православен етнофилетист, умерен тачърист и неумерен хулител на неосъветските амбиции.

 

5. Мария Николова

nikolovaУчила и завършила разни неща, сред които маркетинг, управление и публична администрация. В момента служебно е консултант по управленски процеси и експерт по европейска интеграция. Активна в интернет пространството от 2007 година, та до сега. Минала през няколко предизборни кампании като част от щаба, което й дава много и като опит, и като знания, и като теми за размисъл. За политиката я вдъхновяват няколко човека, с които се надява скоро пак да се впусне в предизборни битки.

 

 

6. Мартин Табаков

tabakovСменил редица учебни заведения, някои от които доброволно, показва свиреп интерес в хуманитарните науки и никакъв в точните. За разлика от мнозина, които се титулуват философи, той е дипломиран такъв. Епизодично се появява в интернет пространството най-вече с текстове, свързани с политиката. Притежава неудобството да разбира въпросната предимно в консервативен план. Харесва Киркегор, Арсенал и кетчупа. Не харесва еднокамарните парламенти, корен-квадратите и католиците. Има честта да бъде заместник-председател на Младежкия Консервативен Клуб.

 

7. Петър Николов

nikolovВ някои кръгове е известен и като Петър Николов-Зиков. Роден е в София през 1979 г. След четири поправителни изпита (Физика, Латински, Музика и Култура) завършва успешно Класическата гимназия. Продължава образованието си в Софийския университет, където му се струва значително по-лесно. Бакалавър по Политология, магистър по Политически мениджмънт и доктор по История. След завършването си открива Нов български университет и се влюбва в него. Преподава там. Автор на книгите „Раждането на българския консерватизъм“, „Династията на Срацимировци“ и „Истинската история на Видинското княжество“. В продължение на няколко години злощастно се занимава с политика. По убеждения е консерватор и то от най-назадничавите и ретроградни. Щастливо женен и баща на две (засега) момичета.

 

8. Тома Биков

bikovРоден е в Бургас през 1980 година. Бил е барман, хамалин, професионален актьор, журналист и политик-любител. Завършил е актьорство за драматичен театър и семестриално магистратура “Политически мениджмънт” в Софийския университет. Не знае кога ще напише дипломната си работа, за да стане магистър. Автор е на книгите “Досието на Доган” и “Другата история на България. 157 модерни апокрифа”. По вяра и убеждения е православен християнин. Членувал е в две партии – ДСБ и “Движение България на гражданите”, но има само един брак и една дъщеря.

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: