Джордж Буш като Черния рицар

dark-knight

Андрю Клейвън*

Зов за помощ се понася над един град, обхванат от насилие и страх. В нощното небе се появява лъч светлина и очертава символ на прилеп върху бягащите облаци…

 О, момент, това всъщност не е прилеп, по-скоро прилича на “W.”

 Без съмнение последният филм за Батман “Черният рицар”, който в момента разбива бокс-офис рекордите, е в някаква степен хвалебствен химн за мъжеството и морала на Джордж У. Буш в това време на терор и войни. Точно като W., Батман е оклеветен и мразен за това, че се е разправил с терористите по единствения начин, който те биха разбрали. И пак като W., Батман трябва от време на време да пристъпи границата на гражданските свободи, за да се справи с някой спешен случай, сигурен, че ще възстанови тази граница веднага, щом опасността премине.

 И Батман, като W., разбира, че няма морално равенство между свободното общество, в което хората понякога правят грешен избор, и една криминална секта, изповядваща само разрушение. Свободното общество трябва да бъде грижливо пазено дори в моменти на падение, криминалната секта трябва да бъде преследвана до портите на Ада.

 В този смисъл “Черният рицар” е един консервативен филм за войната срещу тероризма. Той много прилича на миналогодишния хит “300” и точно като него прави милиони, изобразявайки посланията и ценностите, от които администрацията на Буш не успява да спечели и жълти стотинки.

 Обратно, филмите за войната срещу тероризма на левичарите, като “Долината на Давид и Голиат”, “Извличане” и “Redacted”, проповядват морално равенство и пропагандират капитулация. Те показват неуважение към военните и тяхната мисия и май не правят разлика между Америка и ислямския фанатизъм. Бомбата, която те хвърлиха, беше много по-зрелищна от операция “Шок и ужас”.

 И възниква въпросът: защо левичарите се чувстват толкова свободни да излагат тезите си директно и реалистично във филмите си, а на консерваторите в Холивуд им се налага да маскират своите идеи, дори когато всички знаят, че са истина? Защо консервативните ценности като морал, вяра, саможертва и благородството да воюваш за добра кауза се появяват само във фентъзита или филми по комикси – “300”, “Властелинът на пръстените”, “Хрониките на Нарния”, “Спайдърмен” и сега в “Черният рицар”?

 Тези ценности изчезват в момента, в който филмовите продуценти вкарат проблема с ислямския тероризъм в реалистични ленти. Добрите не могат да бъдат различени от Лошите и всичко приключва с охулване на героите, които всъщност ни защитават. Защо става така?

 Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити във фабула на “Черния рицар”: да вършиш това, което е правилно, е трудно, да не кажем опасно. Мнозина са били оплюти, някои убити, Един е бил разпнат на кръст.

 Левичарите често обвиняват дясното крило в опростенчески морал. Моралът, казват те, е относително понятие, сложно и нюансирано. Грешат, разбира се, дори на своя територия.

 Без значение леви или десни, всички американци знаят, че свободата е по-добра от робството, че любовта е по-добра от омразата, че благородството е по-добро от жестокостта, че толерантността е по-добра от тесногръдието. Понякога дори не помним откъде сме научили тези истини. И все пак ги знаем.

 Положението обаче се усложнява, когато ние трябва да защитим тези ценности в един свят, който не винаги ги изповядва – тогава стигаме до момента, в който трябва да бъдем нетолерантни, за да защитим толерантността, да бъдем груби, за да защитим добротата, да мразим, за да защитим любовта.

 Когато се появят герои, които поемат на своите плещи този нелек дълг, останалите са изкушени да им обърнат гръб и да ги охулят, за да запазят собствения си имидж на праведници. Те обвиняват и презират бруталния войник и жестокия таен агент, за да парадират с това, че защитават мира. Както Гариолдмъновия комисар Гордън казва за мразения Батман: “Той трябва да бяга, защото ние трябва да го преследваме”.

 Това е истинската сложност на морала. И когато нашата артистична общност е готова да признае, че понякога хората трябва да убиват, за да спасят живот, да погазят собствените си ценности, за да ги запазят, и че докато филмовите звезди се перчат под светлините на хвалебствията задето са се престорили на герои, истинските герои се промъкват в сенките, прегърбени и мразени – само тогава тази артистична общност ще може да отдаде дължимото на президента Буш и да направи добър и истински филм за войната срещу терора.

 Вероятно тогава консерваторите в Холивуд ще свалят маските и ще се осмелят да говорят открито на дневна светлина.

 От vsekiden.com

* Андрю Клейвън е носител на две награди “Едгар”. Книгата му “Империя от лъжи” разказва за един обикновен човек, въвлечен във войната срещу тероризма.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook