Защо в Америка обичат Роналд Рейгън

Reagan

Марко Мирке, ДПА

Роналд Рейгън бе лицето на политиката на 80-те години, но лидерът на републиканците, изкарал два мандата като президент на САЩ, беше идол за консерваторите и враг за либералите. Тази неделя милиони американци ще настроят приемниците си, за да гледат “Супер боул” – ежегодното върхово събитие в спорта, което определя шампиона в професионалния американски футбол.

Но преди да започне мачът, те ще си спомнят за Рейгън, чиято стогодишнина се навършва същия ден. Ще бъде излъчен възпоменателен филм за живота му – почит, която ще покаже, че през настоящите бурни времена Рейгън е повече обичан от когато и да било и затова заслужава най-голямото признание на тази вманиачена по спорта страна.

Трийсет години след като поема президентския пост и повече от шест години след смъртта си Роналд Рейгън отново разпалва общественото въображение. Книжарниците излагат на витрините си неговата биография, университетите предлагат серии лекции за неговата политика, а последователите на Рейгън в цялата страна планират тържества в чест на неговия рожден ден.

Един от всеки трима граждани на САЩ го определят като изключителен президент в историята. Сред последните президенти само Джон Кенеди е оценяван по-високо. Ако имаме предвид как е изживял живота си, няма да се изненадаме, че той е способен да увеличи своята популярност даже след смъртта си.

Роналд Рейгън е роден през 1911 г. в Тампико, Илинойс – град на около 180 км западно от Чикаго, чието население понастоящем е около 800 човека. Син на неуспял търговец на обувки и набожна християнка, Рейгън е търсил и винаги е намирал пътя нагоре.

Като студент в колежа е избран за президент на студентския съвет. След като става актьор, е избран за президент на холивудската Гилдия на филмовите актьори, а като политик е бил два мандата губернатор на Калифорния, преди да стане президент на САЩ. Той е трябвало да работи за своя успех, плащайки таксите си в колежа с миене на чинии. След дипломирането си става знаменитост в Средния запад като спортен радиокоментатор, което накрая го извежда до филмова кариера и национална слава.

През 50-те години решава да влезе в политиката и накрая печели президентските избори през 1980 г. на 69-годишна възраст, след като преди това на два пъти не успява да се сдобие с номинацията на своята партия. На президентските избори през 1980 г. мнозина избиратели виждат проблем във възрастта му. Но сега това едва ли е от значение за неговото наследство. Това, което хората помнят, е Рейгъновият популизъм и че той придаде нов оптимизъм на страната след години на деморализиращи кризи, вкл. Виетнамската война, аферата “Уотъргейт” и кризата със заложниците в Иран.

Те си припомнят също за неговия принос за разпадането на Съветския съюз. Речта на Рейгън през юни 1987 при Бранденбургската врата в Берлин, в която той хвърли предизвикателство към съветския президент Михаил Горбачов “да отвори тази врата” и “да събори тази стена” бе решаващо събитие в края на Студената война. Джеймс Бейкър, началник на кабинета на Рейгън и министър на финансите, си спомня, че Рейгън върна гордостта на Америка. “Ти върна гордостта и самоувереността на страната. Ти донесе мир. Какво повече можеше да искаш?”

Даже и президентът Барак Обама, който е демократ, наскоро взе със себе си за ваканцията биографията на републиканския президент. “Няма значение какви политически различия може да има човек с президента Роналд Рейгън и аз със сигурност ги имам, но не може да се отрече, че той беше лидер на света”, каза Обама.

Но не са забравени и слабите моменти в неговото президентство. Аферата “Иран-контри” хвърли сянка и подозрения. Рейгън беше на власт, когато САЩ тайно доставяха оръжие на Иран и незаконно прехвърляха печалбата от продажбата на десните бунтовници в Никарагуа. Рейгън винаги е отричал, че е знаел за това, което накара критиците да питат кой всъщност е поръчвал музиката в Белия дом – Рейгън или неговите съветници.

Рейгън остава също враг на Демократическата партия, защото тя го смята за гробокопач на социалната държава. От друга страна, републиканците тачат паметта му по-благоговейно от всякога. Политиците, които споделят неговата философия, като например бившият лидер в Конгреса Нют Гингрич и бившият кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, отдавна се обявяват за негови политически наследници. Те искат да копират неговата икономическа политика, да изведат Америка до благоденствие, както направи Рейгън, и да намалят данъците и бюрокрацията.

Някои експерти казват той не би имал шансове днес в Републиканската партия. Като прагматик той би трябвало да търси компромиси с демократите, вместо да влиза в продължителна “позиционна война” с тях. Освен това той беше всичко друго, но не и пестелив с бюджета на САЩ. По време на неговото управление дефицитът стана четворно по-голям. Той веднъж повиши данъците, за да укрепи социалната система на САЩ – ход, който днес би бил погледнат с ужас от консервативното движение “Чаено парти”. “Съмнявам се, че Рейгън може да бъде избран днес”, казва политическият стратег Марк Маккинън.

Това не причинява пробойни в преклонението към Великия комуникатор (Рейгън беше известен със своето дар слово). Бившият президент, който обичаше да се представя като “г-н Нормалния” и който предпочиташе да прекарва вечерите в Белия дом пред телевизионния екран в пижама заедно със съпругата си Нанси, намери своето място в историята като човек, който се бореше за здрава икономика и семейни ценности.

Рейгън почина на 93-годишна възраст на 5 юни 2004 г. в дома си в Калифорния след дълги страдания от болестта на Алцхаймер, като прекара последните пет години от живота си почти изцяло далеч от погледа на публиката. След смъртта му хиляди хора чакаха с часове да му отдадат почит в Капитолия и в неговата президентска библиотека в Калифорния. Мнозина си спомнят също неговото изразително обръщение от 1994 г. към американския народ, в което той обясни, че страда от това заболяване, като каза, че започва “пътешествие, което ще ме доведе до залеза на моя живот”.

От e-vestnik.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook