Безпризорно стайно цвете

wolen

Стайното цвете „Атака“, над което парламентът трябваше да трепери, защото иначе „държавата се срива“, напоследък изглежда има психиатричен проблем, защото си мисли, че не е експериментален оранжериен мутант, какъвто е, а е грамаден дъб – дървото на Зевс, чийто корени като възлести пръсти са грабнали Земята, а в клоните му вият гнезда орли и прелитат самолети с наплашени културни аташета и наритани полицаи. Обществото се тресе от възмущение, прокурорът говори за въздушно и наземно хулиганство и всички са на мнение, че самозабравянето на Сидеров и неговата карибска група е преминало всякакви граници не само на приличие, но и на здрав разум. И то в такава степен, че четивото „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ е вече блед анахронизъм.

Защо така? Най-лесният отговор е, че Сидеров си изпуска нервите, защото съвсем наскоро изпадна в положението на ронин – остана без господар. Най-оправните депутати от ГЕРБ започнаха да се спасяват поединично и осигуриха на комунистите и ДПС гласовете, които те иначе трябваше да си купуват от „Атака“. Така волният политик Сидеров стана ненужен, а партията му стана ронин – самурай без господар. Макар че не е съвсем правилно такива политически образувания да бъдат наричани „самураи“, защото самураите, въпреки дълбоката си идеологическа обърканост, са субекти на честта. Образувания като „Атака“ са по-скоро „пудели“ – чудесен термин, изкован преди време за Яне Янев и много точно описващ отношението му към Бойко Борисов. Сега пуделът Яне е наритан и вече не се чува. Той вече е безпризорен пудел. По същия начин и цветето Волен вече е безпризорно стайно цвете и това го изнервя.

Сега сигурно много ще се говори кой какъв е. За мен обаче е по-интересно не кой какъв е, а кой какъв не е. Един от най-тежките проблеми на нашето общество е, че хората и нещата не са такива, за каквито се представят. Сидеров не е националист. Той не знае какво е национална доктрина. За него „национализъм“ и „национализация“ са едно и също нещо, защото думите имат един и същи корен. Или ако е националист, е един твърде широко скроен националист, готов да участва с всекиго във властта. Участва с комунистите, които по дефиниция са интернационалисти, което е пълната противоположност на националисти. Участва и с ДПС, крясъците срещу които го вкараха в политиката. Но пък и турците благосклонно приемат гласовете на атакистите, ако че атакистите гориха молитвените килимчета на електората им. Но пък те, турците, за да имат министерства, благосклонно забравят дори и за възродителния процес, който им спретна столетницата, та за едни подпалени килимчета ли ще се кахърят! Не, Сидеров не е националист, нито Станишев е социалист, нито Доган (пардон, Местан) е либерал. Какво социалистическо може да има в партията на едрия частен капитал и на индустриалците, приватизирали по партийна линия икономиката? Това е по-скоро партия на крупните работодатели. Какво либерално може да има в партията на тютюнопроизводителите? Това не е партия на средната класа, на частната инициатива и на свободните предприемачи. Това е партия на държавните субсидии и социалните помощи, партия, за която неуки хора гласуват от страх и глад.

Да продължим. Както БСП не е лява партия, така ГЕРБ не е дясна партия. Какво ѝ е дясното на една партия, която се изгради върху структурите на МВР и по време на управлението си показа потресаващ талант да унищожи всяка частна инициатива, всяка честна конкуренция, веки бизнес, в който не бяха замесени нейни функционери. Това не само дясно не е, това не е и ляво, а е нещо, което дано не ни се случи отново и за което е най-добре да забравим и никога повече да не се сещаме.

И както ГЕРБ не е дясна партия, така Реформаторският блок не е нито реформаторски, нито блок. Не е реформаторски, защото не успя да предложи ярки тези и не можа да се обедини около ясна идеология. Не е блок, защото започна да се разпада, още преди да се е конструирал. Казвам го с малко тъга, защото аз формално съм част от Реформаторския блок и упорито ще продължа да бъда, защото Блокът е като демокрацията – не е най-доброто, но засега по-добро няма измислено. Засега.

Иначе парадът на месиите продължава. Едни телевизионни водещи ще напуснат политиката като попарени стайни китки, други телевизионни водещи ще влязат в политиката на крилете на народното невежество и лековерие, какво да се прави – във властта обществото възпроизвежда себе си. И когато разни разпалени люде питат „докога ще търпим политиците“, те всъщност питат „докога ще търпим себе си“.

Но да не губим надежда. Имаме си време, което да изстрадаме, и път, който да извървим. Накрая ще се оправим, няма къде да идем, защото доброто винаги побеждава и, както се казва, един ден дори и Сатаната ще се покае и ще му бъде простено. А дотогава ще бъде много добре хората и нещата да станат такива, за каквито се представят – националистите да са националисти, левите да са леви, десните да са десни, мъжете да са мъже и жените да са жени. Мисля, че това ще бъде едно чудесно начало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

Търсене

Подкрепете ни

Facebook