Позицията ни за Украйна не може да бъде без гръбнак

ukr

Илиян Василев*

Прочетох краткото изявление на министър Вигенин и тъй като не съм сигурен, че правителството и външния министър разбират дълбочината и характера на последствията след последните развития в Киев, които ни задължават да реагираме конкретно и предметно си позволявам да споделя своето виждане и оценка.

Казаното от господин министъра за необходимостта от „мъдрост, отговорност и компромиси“ е както винаги оптекаема и абстрактна – няма нито гръбнак, нито плът. Тя доразвива предишна позиция, забележете „за ненамеса“ в процесите в Украйна – и това от лидер на дипломация на европейска страна. Подобни позиции наричам тип „захарен памук“ – обем има, съдържание не. Но те имат своята роля и отговорност за развитие на ситуацията, тъй като нашите призиви за „ненамеса“ могат да бъдат разтълкувани като карт бланш за „силови действия“. Нека опитаме да маркираме реперите при съставяне на позиция. Нещо като „опорни точки“.

Първо, задължителна е оценката на ситуацията и тревога от ескалацията и прерастването на конфликта в гражданска война. Събитията в Украйна маркират навлизането на света в стадий на нова хладна или студена война между Русия и Запада. Процесът все още не необратим, но посоката е зададена. Последствията за нас и за ЕС трудно могат да бъдат надценени, а типичната за нас реакция „на снишаване докато мине бурята“ ще доведе до дългосрочни стратегически загуби за страната. Не може да си позволим в своята оценка равно третиране на факторите в конфликта – от една страна протестиращите, опозицията и ЕС, а от друга Янукович и Русия. Има страни, има отговорност, има причнно-следствени връзки и обусловеност между събития и действия на конкретни политически лица.

Второ, трябва да имаме конкретна реакция по отношение на загиналите и техните семейства, защото във всяка трагедия трябва да бъде водещо човешкото измерение, ако политиката не иска да загуби моралните си и нраствени измерения. Тези 21 загинали /а вероятно ще станат и повече/ както от страна на протестиращите, така и от полицията имат семейства, близки за които „светът свършва“. В този момент общите фрази и ролята като „страничен наблюдател“ без да възложи конкретната отговорност за събитията са недопустими. Принципно положение е, че Беркут са получии инструкции да атакуват в 18 часа снощи, което е отключващия фактор. В този смисъл основната отговорност едностранно и изцяло носи президента Янукович. Той не може да се измъкне от нея, включително и при евентуално международно разследване. Когато има загинали и убити, общите фрази за нуждата от „мъдрост“ не означават нищо или твърде малко. Класическата схема при въоръжено насилие на органите на властта над цивилно население /тя бе напълно приложима в ситуацията с белия автобус пред нашия парламент/е, че това право на властта не е абсолютно и неограничено. То не отменя правото на самозащита и на отбрана на протестиращите със средствата с които разполагат, когато и ако преценят, че се стреля срещу тях и има реална опасност за живота им. Те могат да носят след това наказателна и друга отговорност, на класиката е : по-добре жив и осъден, отколкото мъртъв и невинен.

Важно е да посочим необходимостта конфликтуващите страни да не горят мостовете помежду си, защото изходът от ситуацията не може да бъде „чиста победа“ на едната страна, а някаква форма на консенсус, в който обаче не участват виновниците за сегашната ситуация.

Трето, в позицията на българското правителство трябва да бъде отделено конкретно място на израз на загриженост и тревога за опазване на живота на хората на Майдана, защото те са обект на непосредствена агресия и жертвите от 21 могат да надхвърлят стотици. Особено ако се изпълни заповедта и Беркут атакуват с тежка техника, водни оръдия и специалните гранати. Тази част в реакцията на българското правителство е задължителна с оглед на конкретна ситуация и перспектива. Птичи поглед върху ситуация не само е недопустим, но и аморален.

Четвърто, задължително трябва да се направи специален акцент и върху съдбата на българите в Украйна – това внимание да бъде придружено и с действия – визита на делегация на Парламента, Президент, правителството и на НПО. Пукната пара не струват „тефлоновите“ реакции от София, ако няма конкретна готовнос за действие и солидарност с хората в беда, разбира се не само етническите българи. Докато реакцията за хората от Майдана и страдащите в Украйна трябва да се координира в рамките на ЕС – там трудно може да има индивидуално поле за действие, то специалния прочит на ситуацията за българското малцинство, няма кой друга да реализира. Ако се разгърне гражданска война към нас и към ЕС могат да тръгнат огромни потоци от бежанци /не дай боже да се стигна до там/, които ние не сме готови за посрещнем. Да не говорим, че освен потенциални бежанци от войната в Украйна, могат да тръгнат и икономически бежанци от други страни на постсъветското пространство, защото само наивник може да се заблуждава, че кризата в Украйна може да се ограничи само до нея. Рисковете за България са много по-сложни и многоизмерни, а не виждам капацитет за тяхното управление. Но това е друга тема.

Пето, българското правителство трябва да изрази своята готовност, оценка и визия за реакцията на ЕС на кризата в Украйна – в това число да изрази готовност да предлага, кординира и реализира политиката на ЕС с конкретни предложения по целия спектър от санкции, през помощ и по-дългосрочни мерки по интеграцията на  Украйна в ЕС. На това последното наблягам особено. Загиналите на Майдана извоюваха правото на Украйна да влезне в ЕС – би било израз на върховен цинизъм, ако ЕС не отправи подобно предложение.  В подобен възможен пакет трябва да присъстват и мерки за финансово подпомагане на МВФ и ЕС, които трябва да спрат разпадането на страната и на икономиката и. България трябва също така да изрази готовност да поеме своята част от отговорност за реализацията на общите ЕС мерки по кризата в Украйна и по нейното разрешаване.

Пето, задължително в реакцията на българското правителство трябва да има параграф и за отговорността на Русия за ситуацията, колкото и това да е „трудна тема“. Кремъл е „слон в стаята“, който се правим, че незабелязваме. Призивът на Москва Западът да не се намесва в Украйна е съпроводен от тотална инвазия на агентска мрежа – като се започне от икономически групировки, политически представители, специални агенти на различни служби. За координираността на тези действия с режима на Янукович не трябва да храним никакви илюзии, още повече че атаката на Беркут идва веднага след като Москва потвърдиха втория транш от изкупуването на държавните ценни книжа на Украйна – от договорения кредит от 15 милиарда долара. Това се случва докато правиелството в Киев наложи забрана за влизане в страната на дейци на руската опозиция. В Украйна Путин ще се бори за своето оцеляване, поради това е готов да стигне до край. Линиите на противоставяне, които са видни днес в Киев неизбежно с времето ще се проявят в София, и Будапеща, и в Прага и  в Берлин. Неизбежно ще има противопоставяне по линия на различните интерпретации на ситуацията. Със сигурност ще бъдат активирани дежурните ресурси на проруското влияние – не твърдя, че русофилите или проруските кръгове в нашето общество нямат право на своята емоция – просто излагам ситуацията такава каквато е. Именно затова твърдя, че от снощи сме във фаза на хладна – на първия етап информационна и пропагандна война между Русия и Запада.

Шесто, България трябва да си дава сметка, че след тази нощ не може да има „бизнес както обичайно“ с Русия. Трябва човек да е сляп за да не види последствията за България от евентуална ескалация на ситуацията в Украйна. Как примерно ще се случи в тази обстановка проекта Южен поток след като той остава основно оръжие на Москва срещу Киев и ние сме съучастници в този процес, усилвайки силата на действие на основното оръжие на Кремъл? Как си мислите, че ще реагира Запада в условия на конфронтация?  Затова и тук трябва да се маркира загриженост за състоянието на двустранните и особено за многостранните отношения с Русия и за дългосрочнинте негативни последици. Дори да не влизаме в конкретика тази обща тревога и предупреждение са задължителни.

В последните няколко дни Москва даде сигнали, че е готова да премине в по-остра фаза на отношенията си с Запада. Достатъчно е да анализираме в паралел атаката срещу последните мохикани на свободната журналистита – ТВ „Дождь“ и уволнението главния редактор на Ехо Москвы Алексей Венедиктов.  Това е част от предварителната „огнева“ подготовка и мобилизация за медийна и информационна война, анонсирана с назначаването на информационния „ястреб“ Дмитри Кисельов начело на новата информационната структура „Русия днес“. Тя не е инструмент за отбрана, а за офанзивна и настъпателна информационна война. Олимпиадата в Сочи даде временен тайм аут, но машината е пусната в ход и връщане няма.

Не е задължително горните „опорни точки“ да бъдат част от еднократно изразена позиция на правителството. Самата позиция може и трябва да претърпи еволюция и да бъде обогатяване и развивана съгласно ситуацията. Това което обаче тя не може или по-скоро не трябва да бъде е да остане без цвят, без акцент и без гръбнак.

Със сигурност последствията за България и за нейната сигурност ще бъдат значими.

От idvassilev.blogspot.com

* Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: