Шистовият газ и зъболекарският стол

bmanolov

Бисер Манолов*

Има ли връзка между шистовия газ и посещението при зъболекар? На пръв поглед това е твърде абсурден и смешен въпрос, нали, но повярвайте ми, че това е така само на пръв поглед. Всяка визита при вашия зъболекар е, меко казано, неприятна. Представете си точно момента, в който сте заели мястото си на стола – за вас това не е зъболекарски стол, а по-скоро стол за инквизиция. Вие сте напрегнати, потите се, гледате уплашено и още преди машинката да е докоснала проблемния зъб, вече стенете. Зъболекарят се чуди как да ви успокои. Единственият ви мотив да не побегнете е, че осъзнавате необходимостта от тази болка която е най-вече в съзнанието ви. Абсолютно по същия начин стоят нещата и с шистовия газ.

Аз дълбоко симпатизирам на Зелените. Намирам обаче за необходимо да се прави винаги аналогия между екологията в природата и „екологията“ в личното поведение. В общественото пространство се налага идеята, че темата за шистовия газ е нещо като болезненото „ох“, преди машинката на зъболекаря да е докоснала проблемния ви зъб. В случая енергийната ни система определено може да бъде сравнена с проблемен зъб. Диагнозата на последната към момента е „обострен пулпит“. Всички без изключение осъзнават, че имаме нужда от спешна хирургическа интервенция, но освен звучни охкания рационални решения не се задават на хоризонта.

Има една болезнена сентенция, описваща относително коректно ситуацията по темата в момента, която гласи: Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Аз бих я перифразирал по следния начин: „Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за газ.“ По-точно става дума или за конвенционален, или за неконвенционален газ.

Според последните данни на Форума на страните износителки на газ световните запаси от неконвенционален газ (включва и шистовия) са в размер на 1719,8 трилиона кубични метра. Това, разбира се, са прогнозни данни. Според същия източник запасите от конвенционален газ възлизат на 240,6 трилиона кубични метра. Разликата е около седем пъти.

Най-голям процент от ресурсите на неконвенционален газ е концентриран в Азия и Австралия – в размер на 480,1 трилиона кубични метра, след което следва Северна Америка с 372,4 трилиона кубични метраи чак на трето место идват държавите, спадащи към бившия СССР. Нарочно съм написал „чак на трето място“, защото това да голяма степен предопределя геополитическите процеси. Разбира се, че нас ни интересува газовият баланс в Европа и България. Прогнозните газови запаси за Европа изглеждат по следния начин – 6,3 трилиона кубични метра конвенционален газ към 84,4 трилиона кубични метра неконвенционален газ. Най-големи са залежите на неконвенционален газ в районите на Северните Балкани и Карпатите, Трансилвания, Прибалтика, Северна Германия, голяма част от Франция и др.

Да, прогнозите са, че в България има залежи на неконвенционален газ, и то според оценка на експерти предостатъчно, за да задоволят вътрешните ни потребности в рамките на следващите няколко десетилетия. По темата обаче липсва силно експертно говорене. Понастоящем енергийната тема е заето от политиците пространство. Енергетиката е темата, която най-вече показва икономическите зависимости на родните политици. Само за миг си представете, че в един момент може да се окажем енергийно независими от „едни“ газови тръби, за които толкова активно се говори в момента. Постигането на енергийна независимост, разбира се, е изключително сложен процес, който ще отнеме минимум десет години, но както всички знаем, и най-дългото пътешествие започва с първата крачка. Нека да си помечтаем още малко. Оттук насетне в статията съвсем умишлено ще заменя „неконвенционален газ“ с „шистов газ“, макар че няма да бъде съвсем коректно. Просто така, да свикваме. Европа трябва да започне да свиква с думата „шистов газ“, която не е болката в устата, а лечението за нейното премахване. Което е най-важното по пътя към енергийната независимост на Стария континент, впрочем да повторя, същото важи и за България.

Та представете си, че в един момент родните политици са достигнали невероятно „екологично“ ниво на лично поведение и изведнъж решават да защитават единствено интересите на България в рамките на европейските ценности. В резултат на това „екологично“ прозрение България излиза със следното предложение към европейските си партньори – създаване на европейски научен център за изследване на залежите на шистов газ в Европа и разработване на екологични норми и стандарти за неговото добиване. Убеден съм, че самата идея е много добра, но много родни политици с „поети ангажименти“ към страни извън пределите на Евросъюза ще получат сърцебиене. Между другото държавите, които към настоящия момент са с най-големи прогнозни запаси от конвенционален газ, имат най-малко шистов. Едни от тях са Саудитска Арабия, Катар и Русия.

Намекът, който се опитвам да направя, не е случаен. Дали една „газова революция“ в Европа по тертипа на американската газова революция ще наруши интереса на въпросните държави? Находищата на шистов газ са относително пропорционално разпръснати. Газовите експерти смятат, че най-неправилно в момента е да се залага в инвестиции на дълги газови тръбопроводи, обвързани с дългосрочни договори с фиксирана цена на природния газ.

Това, че цената на природния газ ще пада, не трябва да бъде подлагано на съмнение. Европа осъзнава този факт и в момента има пълна ревизия по отношение на стратегията за добива на шистов газ. Шистовият газ означава повишаване на конкурентоспособността на европейското производство. За мен няма никакво съмнение, че високите технологии ще приведат добива на шистов газ в рамките на екологичните норми.

В периода 2007-2012 г. добивът на шистов газ в САЩ нарасна до 35% от общия добив. Прогнозите са, че през 2030 г. този дял ще достигне 50%. „Газпром“ ще намали цените към европейските си контрагенти, но разбира се, че това ще бъде свързано с желанието им за фиксиране на дългосрочни ценови равнища. Не мисля, че Европа ще попадне в този капан. Китай ще се включи активно в добива на шистов газ и в това не може да има абсолютно никакво съмнение.

Предстои технологичен бум в добива на шистов газ и в Европа, който ще бъде в съответствие с екологичните нормиБългария трябва незабавно да стартира проучването на собствените си залежи. Идеята за създаването на научен център за проучване на добива на шистов газ в България може да има изключителен икономически ефект. Периодът от намирането до промишленото производство е около 10 години и той е технологично необходим. Инвестициите в процеса на проучване варират между 50 и 100 милиона долара. Интерес в тази посока от страна на големи играчи от бранша има. Няма единствено политически кураж. Няма да питам защо такъв липсва, повечето от вас се досещат.

От bissermanolov.com

* Бисер Манолов има магистърска степен по икономика от УНСС. От 1989 работи в банковия сектор. До 2001 г. се занимава с управление на финансови активи. Един от основателите на Българската дилърска асоциация и неин председател в периода 1998-2002 г. От 2001 до 2011 г. е председател на борда на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Член е и на Изпълнителния съвет на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозитите. Член на ПП ДБГ.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook