Завръщането на балканските крале

royal-family-president

Цветелина Узунова*

През последните години и в Румъния, и в Сърбия, и в Албания наблюдаваме промяна в отношението на обществото и висшите държавни институции към членовете на кралските фамилии и историята им. Тоталитарните клишета и пропагандни манипулации са забравени, отстъпили са място на едно съвременно мислене и спокоен поглед върху тази важна част от историята на Балканските държави монархията. Но видно е, че България и българските институции доста изостават в това отношение. Било поради недобро познаване на фактите, било заради някакви преувеличени притеснения, било поради неспособност старите внушения да бъдат надживени и оставени в миналото. Каквато и да е причината, тя не е оправдание за бездействието на институциите, дори за мълчанието им, когато става дума за връщането в Родината на тленните останки на цар Фердинанд, например. Всички знаем старата мъдрост: „Народ без история е народ без бъдеще”. Можем да я продължим и така  народ, който не уважава миналото си и историческите си личности, не уважава себе си. Очевидно нашите съседи добре си дават сметка за това и събитията, които бяха организирани, водят към един ясен извод ‒ респект към историята и държавността. Тази държавност, която е характеризирала монархическите периоди в развитието на страните и която толкова много липсва днес у нас. Понякога един народ трябва и може да намери стабилна опора и мотивация в миналото си. Още повече, когато то е богато с примери на държавност и родолюбие. Нали затова е историята ‒ да черпим от нея мъдрост и сила. Елемент на тази мъдрост е именно отношението към нашите владетели. Независимо от оценката, която една или друга пропагандна машина им е поставяла като етикет. Времето е това, което в крайна сметка решава. Но уважението към самата институция, която тези владетели са представлявали, това вече възпитава поколенията, формира ги като граждани и създава усещането за общност с достойнство. Обратното води до разруха, разпиляване на обществена енергия, принизяване на институциите, в крайна сметка обезверяване на народа и… разпад на държавността. Познато, нали? Особено с днешна дата. Но всеки сам прави своите изводи. Нека просто разгледаме фактите.

Сърбия: Държавни почести за крал Петър II

Последният югославски крал Петър II Караджорджевич тази пролет се завърна у дома. Сръбските власти разрешиха препогребването на тленните му останки от САЩ в Белград. Неговият син принц Александър заяви, че това е много вълнуващо събитие и от голямо историческо значение за народа на Сърбия. Крал Петър II най-накрая ще се присъедини към своите предци в семейната гробница. Кралят вече почива в мир в Кралския параклис в Белград.

Принц Александър благодари за подкрепата на президента Томислав Николич, на правителството на Сърбия и създадената специална държавна комисия. Събитието бе организирано с помощта на Сръбската православна църква. Церемонията бе официална, с нужните държавни почести и в присъствието на политическия и духовен елит на страната.

Крал Петър II е първороден син на крал Александър I Караджорджевич и кралица Мария. Той е роден в Белград 6 септември 1923 г. Негови кръстници са английският крал Джордж VI и кралица Елизабет (по-късно кралица майка на Великобритания). Неговото образование започва в Кралския дворец в Белград, след което учи в Англия. През 1934 г. баща му бива убит в Марсилия. Тъй като принц Петър е бил на 11 години, когато става крал, управлява с регентство.

След правителствена криза и държавен преврат на 27 март 1941 г., той е принуден да напусне страната заедно с правителството – първоначално в Гърция, в Палестина, а след това и в Египет.

През 1944 г. партизаните, водени от Йосип Броз Тито, в присъствието на съветски танкови бригади, създават правителство. През ноември 1945 г. монархията е премахната чрез референдум и Югославия става тоталитарна държава в продължение на повече от четири десетилетия.

Крал Петър II Караджорджевич никога не е абдикирал. Първоначално живее в изгнание в Лондон със съпругата си (той се оженил за принцеса Александра на Гърция и Дания през 1944 г.) и сина си принц Александър, който е роден през 1945г.

Крал Петър II прекарва последните години от живота си в САЩ. След дълго и тежко боледуване, почива на 3 ноември 1970 г. в Денвър, щата Колорадо. Погребан е в църква в манастира „Св. Сава” (близо до Чикаго). Той е единственият крал, погребан на територията на САЩ.

При пристигането на тленните останки на летище „Никола Тесла” в Белград лично дойде министър-председателят на Сърбия Ивица Дачич, престолонаследникът принц Александър, принцеса Катерина и други членове на сръбското кралско семейство, съветници на президента Николич, както и членове на висшето сръбско духовенство. Саркофагът на краля бе съпроводен до параклиса в кралския дворец с почетен държавен караул и армейска част. Сръбският патриарх Ириней отслужи панихида. „На Сърбия й липсват крал или цар и парламентарна монархия, в която кралят ще бъде обединител на народа”, заяви в словото си по време на службата сръбският патриарх, цитиран от белградските медии. По думите му, с краля си Сърбия е постигнала всичко, а парламентарната монархия би била полезна и днес. Сръбският патриарх смята, че пренасянето на тленните останки на крал Петър II в Сърбия е голямо събитие, за което преди 10 години никой не е вярвал, че някой ден може да се случи.

Албания: Златната ера при крал Зог I

През ноември 2012 г., в присъствието на няколко хиляди души, с държавна церемония в кралския дворец в Тирана бе препогребан последният албански крал Зог I. Той умира през 1961 г. в изгнание във Франция. Тленните му останки бяха пренесени от френската столица до Тирана със специален самолет. Цялата организация на събитието бе поверена на държавните институции и членовете на кралското семейство. Министър-председателят Сали Бериша произнесе прочувствено слово, в което заяви: „Крал Зог е знаменита фигура, която положи основите на модерната албанска държава”.

Тленните останки на краля бяха положени в специален саркофаг, украсен с националния флаг на Албания. Специално за случая в двореца в Тирана бе изградена Кралска гробница.

Крал Зог, или Ахмед Зогу, е роден на 8 октомври 1895 г. Фамилията му означава „сокол”. Завършва лицей в Истанбул. През 1911 г. се завръща в страната и се включва като водеща фигура в борбите за освобождение. Активно участва в политическите процеси, заема министерски пост в правителството на Албания. А от 1922 до 1924 г. е и министър-председател, лидер на реформистката Народна партия. През 1924 г. е избран за президент.

През 1928 г. Албания е провъзгласена за конституционна монархия, а той е коронован като крал Зог I. Управлява до 1939 г. Периодът на монархията се смята в албанската история като златна ера на национално и държавно възраждане. Страната бързо се развива във всички сфери. След нахлуването в страната на диктатора Бенито Мусолини, завладявайки адриатическите пристанища, кралят напуска Албания. Това става само два дни след раждането на единствения му син принц Лека. През 1946 г. новоустановеният комунистически режим отхвърля монархията и установява република.

Крал Зог живее в изгнание в Гърция, Турция, Египет, а през 1955 г. се установява във Франция. Неговият син Лека и другите членове на кралското семейство се завръщат в родината си през 2002 г. след 63 години в изгнание. Това става благодарение на изпратена официална покана от 40 депутати от албанския парламент.

Препогребването на тленните останки на последния албански крал бе част от националната програма на правителството по случай 100-годишнината от независимостта на Албания. В церемонията отказаха да участват само представителите
на опозиционната социалистическа партия. Крал Лека не доживя да види завръщането на тленните останки на баща си в Албания. Той почина през ноември 2011 г. Тогава, по решение на правителството, също бе извършена церемония с държавни почести. Както се изрази Сали Бериша,„почести, каквито заслужава един истински крал”. В момента доайен на албанската кралска династия е синът на Лека и внук на Зог – принц Лека.

Черна гора: Реабилитация на кралската династия

Всъщност, много преди събитията в Сърбия и Албания, черногорци разчупват тоталитарните ограничения и показват уважението си към своя последен крал Никола I. И отново държавата е водеща. През септември 1989 г., институциите предприемат стъпки за връщането в страната на тленните останки на краля и съпругата му – кралица Милена, както и на две от дъщерите им.

Монархът умира в изгнание във Франция през 1921 г., но е погребан в Сан Ремо, Италия. Втората траурна церемония, вече организирана от държавата, се състои в старата столица Цетине. Още през 1926 г. резиденцията му там е превърната в негов музей, който се поддържа и до днес. „Завръщането на крал Никола I в Отечеството през 1989 г. е само една стъпка за хората и тяхното съзнание по пътя към просветлението и пречистването от тоталитаризъм и мрак. Царят и сянката му, като двама близнаци, бдяха над Черна гора през целия ХХ век. И на прага на новото хилядолетие никак не е трудно да се види, че крал Никола I беляза цяла една епоха за много дълго време в сравнение с тези, които за кратко се опитаха да я разрушат”, казва писателят Йован Маркус.

Крал Никола I е роден през 1841 г. Принадлежи на управляващата династия Петровичи. Той е нейният 7-ми и последен монарх. Завършва образованието си във френски лицей в Париж. Като владетел осъществява редица модерни за времето си реформи, успява да привлече подкрепа на руското императорско семейство. Остава в историята на Черна гора с редица управленски постижения – дава на страната първата Конституция през 1905 г., по западноевропейски модел въвежда свобода за пресата и редица закони. Поддръжник е на идеята за тотално отхвърляне на османците от териториите на Европа. След Първата световна война крал Никола I е принуден да замине в изгнание поради създаването на Кралството на сърби, хървати и словени, оглавено от сръбското кралско семейство Караджорджевич. През 1929 г. това кралство се преименува на Югославия.

Важно е да отбележа, че крал Никола I е прадядо на българския цар Симеон II и Княгиня Мария-Луиза Българска. Черногорският владетел е баща на принцеса Елена, която се омъжва за италианския крал Виктор Емануил. Това всъщност са родителите на българската царица Йоанна. Още четири дъщери на Никола I сключват бракове с принцове и крале, поради което навремето го наричали „тъстът на Европа”. Тази родствена връзка бе причина по време на посещението на цар Симеон II в Черна гора през 2004 г. като министър-председател да бъде посрещнат с изключителни
държавни почести, които далеч надхвърлят нужния протокол при двустранните отношения.

И още нещо интересно – през 2011 г. парламентът на Черна гора прие специален закон, с който уреди статута на членовете на кралската династия, връщайки им гражданството. Създадена бе и кралска фондация, финансирана от държавата с 4,3 милиона евро. Династията има права да ползва за нужните си държавния протокол, както и всички дворци и кралски земи. Принц Никола – правнукът на крал Никола I, получи статут да действа от името на черногорското правителство. За него бе определен и месечен доход, равен на заплатата на президента. Де факто този закон представлява историческа и морална реабилитация на кралското семейство.

Румъния: Цивилизовано партньорство

Румънското общество през годините премина през различни етапи в отношението си към членовете на кралската фамилия. Говоря не за монархистите в страната и вън от нея, а за новото поколение, както и по-старата генерация, която е попила идеите на предишното държавно управление. И там имаше период, в който социалистическите среди не приемаха реабилитацията на членовете на кралското семейство. Но това е минало. Тленните останки на крал Карол II, управлявал от 1930 до 1940 г., бяха пренесени в Румъния от Ещорил, Португалия през 2003 г. Там той е живял в изгнание и е погребан през 1953 г. Карол е най-големият син на румънския крал Фердинанд I и кралица Мария Единбургска, която е британска принцеса. Наследява го неговият син Михай, който управлява до 1947 г. Историята се развива както у нас. Под натиска на новата комунистическа власт, той е принуден да напусне страната. Живее в изгнание в Швейцария.

Крал Михай получава разрешение да посети родината си през 1992 г. за Великден. Гледката на милионите хора, излезли възторжено да го приветстват, силно притеснява управляващата тогава партия и тя забранява достъпа му до страната за пет години. Завръща се отново през 1997 г. и оттогава живее в Румъния. По случай неговата 90-годишнина румънският парламент свика тържествена сесия, на която той бе поканен да произнесе обръщение към нацията. Това бе отразено по всички световни медии. Дъщеря му – принцеса Маргарита, и съпругът й – принц Раду, в момента отлично си партнират с държавните институции по различни поводи и събития. Семейството ползва всичките си дворци, както и държавния протокол за техните дейности в Румъния или в чужбина.

България: Мълчанието на институциите

Цар Борис III почива на 28 август 1943 г. при неизяснени и до днес обстоятелства, малко след завръщането му от среща с Хитлер. Стотици хиляди Българи го изпращат в последния му път до любимото му място – Рилската света обител. През есента на 1946 г., след един спорен референдум и установяването на републиката, тялото му е ексхумирано. Присъствието на царската могила в Рилския манастир е дразнило новите държавни ръководители, които са се притеснявали от факта, че хората продължавали да се стичат на това място и да се молят на гроба на своя любим цар. Тленните му останки са пренесени в специално изграден параклис в парка „Врана”. Всичко това става през нощта, отново от опасения да не се съберат хора. Междувременно Царица Йоанна и двете й деца – княгиня Мария-Луиза и цар Симеон II, който тогава е едва на 9 години, са принудени да напуснат страната. Година по-късно военни взривяват параклиса по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов. Оттогава до днес има всякакви версии за това къде са тленните останки на Царя Обединител. Смята се, че преди да унищожат параклиса, малка военна част е пренесла някъде тялото. Запазено е само сърцето на Царя, което днес е положено обратно в Рилския манастир. До момента държавата не е предприела никакви действия, за да се установи къде е тялото на цар Борис III, за да бъде препогребано с нужните почести.

Бащата на цар Борис III – цар Фердинанд I, след абдикацията си през 1918 г. се установява в Кобург, Германия. Почива през 1948 г. В момента неговото тяло е положено в специален саркофаг във фамилна гробница в църквата „Свети Августин”. Той е украсен с българския трикольор. Предсмъртното желание на цар Фердинанд е било да бъде погребан в „любимата му България”, както винаги е наричал страната. Ето защо, в очакване на този момент, тялото му е положено в саркофаг между саркофазите на майка му и баща му.

Преди 3 години бе основан инициативен комитет за връщане на тленните останки на цар Фердинанд в Родината. Историкът Божидар Димитров дори предложи да бъде изграден пантеон на българските владетели, така, както е в много държави по света. Комитетът е изпратил писма до президентството, до председателството на Народното събрание, до Министерския съвет. Отговори към днешна дата не са последвали.

BWM предлага: Сформираният по инициатива на президента Росен Плевнелиев Съвет на президентите да разгледа сериозно въпроса за изпълнението на предсмъртната воля на цар Фердинанд и връщането на тленните му останки в Родината. Това би показало на обществото ни, че членовете на Съвета наистина са отговорни държавници, които мислят за укрепването на  държавността и възстановяването на доброто име на България в европейски и световен мащаб. Един такъв акт би бил красноречиво послание за демократичността и модерното развитие на България в 21 век.

От www.kingsimeon.bg

* Цветелина Узунова е бивш ръководител на правителствената пресслужба по време на правителството на Симеон Сакскобургготски (цар Симеон II).

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook