Украйна връща дебата за шистовия газ в България

Fracking

Задълбочаващата се криза между Русия и Украйна ще върне в предизборния дневен ред на България болезнения въпрос за шистовия газ.

Мерките за намаляване на енергийната зависимост на Европейския съюз и на отделните му държави от Русия изглеждат все по-актуални с натрупването на руски войски около украинската граница и с предупрежденията на Брюксел и Вашингтон, че при по-нататъшна ескалация на кризата, от визови забрани и замразяване на активи на отделни руснаци ще преминат към мащабни търговски санкции. Това би означавало Русия да отвърне с реципрочни мерки.

Когато става дума за Европа и НАТО, най-силните дивизии на руския президент Владимир Путин не са Кантемирската и Таманската, а газовият монопол „Газпром“, който осигурява една трета от доставките в ЕС.

Той не може да се лиши от най-доходоносния си пазар – на 505-те милиона европейци. Но може да се опита за използва слабите звена в него, за да вбие клин между европейските партньори, да разколебае единството и решимостта им.

България например, която зависи почти 100 процента от руските доставки, има микроскопичен дял в общия им обем, но равен глас с другите страни, що се отнася до налагането и поддържането на санкции. То изисква единодушие. Ние, Гърция, Кипър, Италия, Словакия сме много по-лесни за поставяне на колене да речем от Великобритания, Франция, Испания, които зависят в малка или в никаква степен от „Газпром“.

Затова въпросът за разнообразяването на енергийните източници на Европа и нейната енергийна независимост от Русия стана централен на днешната среща на върха ЕС-САЩ в Брюксел.

Америка вече е напълно енергийно независима от каквито и да са външни доставчици. Тя дължи това на шистовия газ, една бурно развила се през последните години в САЩ индустрия, към която Европа продължава да гледа с подозрение. Тя обаче осигури на американците не само независивмост, но и конкурентоспособност, защото свали цените на синьото гориво четири пъти под европейските. Освен това САЩ се превърнаха в износители на газ. Обама съобщи, че правителството му оторизира дневно толкова износ на втечнен шистов газ, колкото ЕС потребява за един ден.

ЕС обаче тепърва трябва да изгражда скъпо струваща инфраструктура да разтоварва презморските танкери за втечнен газ. Вашингтон не може да се разпореди на частните износители да предпочитат Европа заради обтегнатите отношения с Русия. Те го предлагат на свободния пазар и доставките текат натам, накъдето е най-изогдно.

“Мисля, че цялото това събитие сочи към нуждата Европа да погледне как може още да разнообрази своите енергийни източници,” каза Обама, след като обсъди темата в Брюксел с лидерите на ЕС.

„Няма лесен, безплатен, прост начин да се защитим, няма съвършени, безплатни, идеални , евтини енергийни източници. Всички възможни енергийни източници имат неудобства или обратни страни”, добави той. „Мисля, че Европа ще трябва колективно да прегледа енергийните си политики в светлината на това, което се случи, за да намери допълнителни начини за разнообразяване и за ускоряване на енергийната им независимост”.

Лесно е да се каже. Трудно е да се направи.

За разлика от САЩ Европа е по-гъсто населена, с по-малко обработваева земя на глава от населението и затова страхът от евентуални екологични последици е по-остър. Според геолозите структурата на земните недра на нашия континент е различна от американската и извличането на шистовия газ може да се окаже не толкова евтино. В САЩ собственикът на земята владее и разполага и с природните богатства под нея. В Европа правният режим е различен, което усложнява юридически и проучването, и добива. Липсва специфично европейско законодателство за шистовия газ, държавите-членки са свободни сами да определят своя т.нар. енергиен микс, тоест съотношението на различтните енергийни източнцици в общото потребление. Най-сетне, в някои от страните има силни движения и обществени настроения против шистовия газ, с които политическата класа се съобразява независимо от основанията им.

Тази национална енергийна свобода и суверенитет обаче е на път да се окаже слабост на общия европейска проект, също както 27-те различни начина на управление на икономиките се оказаха слабост за еврото.

Отделни уязвими звена като България се оказват причина Европа обективно да не може да защитава своята сигурност и установения на континента международен ред, по същия начин, по който отделни слаби звена като Гърция преди няколко години позволяваха международните финансови пазари да атакуват еврото.

По всички досегашни оценки на Европейската комисия ЕС в обозримото бъдеще не може да мине без руския газ, но украинската криза кара европейците все повече да осъзнават, че степента на сегашната им зависимост от него е неприемлива.

По начин, напомнящ най-мрачните години от Студената война, тази криза показва как суровинната зависимост може да се превърне в политическа.

И тъй като България е класически пример за такава ситуация, сме осъдени този европейски дебат да стане и български. Всички „кандидати за Хамама“, включително и Бареков, ще трябва да се определят спрямо шистовия газ. Още един повод за национално разделение, но и още един лакмус за интересите, които стоят зад претендентите за доверието ни.

Подтема на този дебат, която ще е жалко да пропуснем, е кой е отговорен за това страната ни да е енергийно най-неефективната в ЕС и най-енергийно зависимата от Русия.

Прогнозата ми е, че всички управлявали ще посочат към историята, географията и към предшествениците си и така ще стигнат вероятно до Тодор Живков.

От clubz.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook