И откога Сидеров е православен?

volen_siderov_05

 

 

 

 

„И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!
ще влезе в царството небесно…“

Напоследък чувам, че „националистите“ са православни. Първо, нека кажа, че тези хора, които днес си прикачат това име, всъщност не са националисти. Те са ура-патриотари. Има разлика. Националист беше дядо ми, старият лекар и офицер от освободителния корпус в Беломорска Тракия. Националистът не мрази чуждите нации и не се бие в гърдите, че неговата е единствено велика. Националистът уважава и чуждия патриотизъм, а за своята страна работи здраво, без самохвалство. Докато ура-патриотарите само дърдорят. „Неделни идеалисти“ са. И нефелни. Не са построили и една къща, не са посадили и едно дърво, много често изобщо не може да се говори за някакъв обикновен морал у тях, а все пак шумно страдат за KLETA MAJKA BALGARIQ.

И сякаш тази тартюфовщина не стига, ами си позволяват и да се наричат „православни“. Забележете – никога „християни“, а само „православни“, като че да си православен означава единствено жълти свещи и червени яйца, изобщо – българщинКа. И то не българщина, а именно българщинКа – разбираема за мимикриращия безродник, лишена от дълбоко разбиране или чувство. Всъщност това е поредната проява не на истински патриотизъм или на каквато и да е духовна нужда, а единствено на моден, евтин национал-комунизъм.

В един момент членовете на ЦК на БКП са започнали да слушат записи на църковни песнопения от Борис Христов, да споменават св. патриарх Евтимий в речите си и да мислят, че това ги прави повече българи, та дори и едва ли не православни. И това – след десетки години на тормозени клирици и миряни, на рушени храмове и забранявани празници. Спомням си как президентът Георги Първанов (същият, агентът Гоце) палеше дебели свещи по Великден. Нищо не може да бъде по-гнусна гледка… освен може би Волен Сидеров и ордите му неумити безумци, които размахват плакати с абсурдния надпис „Да живее православието“.

Православието няма нужда от плакати. То е в скришната стая на ума. То не е част от циркаджийски костюм в националните цветове. Православието преди всичко е християнско изповедание. Няма православие без молитва, без тишина и без Христа. А някой си Сидеров си позволява да размахва тази дума на плакат. Отвратително е. Вулгарно е. Обидно е за религията, обидно е за искрените чувства на страшно много хора, които отиват на църква не за да палят демонстративно дебели свещи пред камерите, а за да вземат причастие или да се изповядат.

Не, православието не е собственост на българите, нито на руснаците, нито изобщо на славяноезичните нации. За искрено вярващите то започва с Христа и минава през огромен сонм светци от всякакви народи. За историците на културата то е древна и жизнена традиция. Към тази вяра, към този феномен следва да се отнасяме най-малкото с известно уважение. Единствено национал-комунисти и обикновени лъжци могат да си позволят да го злепоставят с профанизиращи и принизяващи крясъци.

Спомням си един привърженик на Сидеров, младо скинарче, все още честно, но глупаво момче, което казваше: “Бе аз само в Тангра вярвам, ама за православието скачам!”

Иди обяснявай на такива, че за православието не се скача. Че за него или се мълчи, или се коленичи, или се говори тихо. И не, няма такова нещо като „православна славянска солидарност“. Първо, не е ясно какво точно е славянско у българите. Второ, далеч не всички славяноезични са православни (ами да, някои са католици, да не повярва човек). И трето, хайде да не прикриваме зад свещеното име на религията нездравите си чувства към Русия.

Защото винаги, когато Сидеров и подобните му кресльовци споменат „православието“, те нямат предвид небето. Имат предвид Кремъл. Който и да управлява в Москва, без значение дали е Николай ІІ, Сталин или Путин, той веднага, по магически начин се оказва велик православен, велик славянин и още по-велик приятел на България. За съжаление, това невинаги е така. Поне в Новия завет и в съчиненията на светите Отци не намирам нищо такова. За историята да не говоря.

Не е задължително човек да бъде православен. Не е задължително да бъде и патриот. Но е задължително да не бъде лицемер и да не си позволява грозна инструментализация на чувства, които са от истинско значение за много хора. Заиграването с тези чувства е повод за погнуса. Безотговорно е. Не само е опасно (включително и за самите демагози, при това – опасно в съвсем земен смисъл), но е и отблъскващо. Мога да си представя и по-неприятни неща от лицемер, който се подиграва със свещеното, но не са много. Врагоманията, сервилността към тиранични режими и истеричната антиевропейска пропаганда не са точно сред заветите на св. Йоан Рилски. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook