Който не гласува, не трябва да яде

Glishev

Звучи грубо, нали? Гласуването е право, а не задължение и така нататък. Но пък и яденето не е право, то е само едно от средствата, осигуряващи правото на живот. Ама било безусловно необходимо. Това вече е въпрос на интерпретации, на диалог, на дискусии, на дайте да ни заглавичкват с приказки, за да забравим кое е обикновен факт. Според нашите управляващи всяка истина е въпрос на интерпретации. Истини всъщност няма. Ние тук сме „експерти“, моралът е относителен, живеем в страна, в която максимализмът е вреден, Конституционният съд е посмешище, а ноторни престъпници като Делян Пеевски са „държавници“, „успели хора“, народни представители и кандидати за евродепутатски места (опазил Господ). Впрочем, Пеевски е само симптом на развалата.

Та – който не гласува, не трябва да яде. Защото който не гласува, всъщност не просто не се е възползвал от едно свое право, а пряко вреди на правата и на останалите. Оставяйки на власт онези, които никога не трябваше да се добират до нея. Ама човек може да бъде над тези неща, има правото да бъде разочарован… това не е вярно. Всички имаме правото да живеем като нормални хора, тоест като граждани на цивилизована страна, а не като поданици на мутрокрацията. За да бъдат обаче правата ни гарантирани, трябва да си самоналожим някои уж незадължителни неща. Иначе вредим на себе си и на съседа. Трябва, например, да мислим. И да действаме. Ще си позволя да бъда краен – който не действа срещу сегашното управление, също не трябва да яде. Защото бездействието (проявяващо се включително и като негласуване) е на практика подкрепа за условия, при които яденето да не стига за почти никого в страната. Бездействието не си е работа. Пък който не работи… знаете.

Не е някаква тайна, че и четирите сега парламентарно представени партии се състоят главно от крадци – тоест от хора, които ни помагат в това да не си дояждаме. Всъщност повечето български граждани отлично знаят, че България е в ръцете на абсолютни престъпници. На последните избори гласува горе-долу половината от хората, които имаха това право (а не задължение) и в резултат управлението е такова, каквото е. Това, че около година търпим този факт, също не говори много добре за мисленето и активността ни. Това е част от проблема – за да има престъпници на власт, трябва да има кой да допуска това.

Ама за кого, ще попита някой. Поне сега няма да правя пропаганда – аз съм си отговорил на този въпрос. При всички избори, на които съм имал правото да гласувам, съм си задавал въпроса и съм намирал отговора, макар и често да е било без особен възторг. Приятелите и близките ми правят същото и смятам, че това трябва да се подразбира. Нашите сегашни управляващи си позволяват да ни учат що е демокрация – и лъжливо твърдят, че властта на българския суверен трябва да се проявява само по време на избори. Това не е вярно, но е вярно друго – че суверенитетът в известен смисъл е свещен. Човек просто трябва да бъде самостоятелен в много неща, включително и в политическата си воля. Това не са някакви голи приказки, защото от ей такива принципи зависи буквално какво ще ядем утре.  А да не гласуваме не е проява на воля, нито пък е кой знае колко „протестно“, доколкото е от полза само на тези, които биха се радвали само те да имат право да идат до урните. Така че мислете с главите си и вървете да гласувате. Разбира се, опитайте се да не гласувате за крадци, това е най-голямото подсказване, което ще си позволя. А ако не ви харесва никой от наличните кандидати, също има какво да се направи по въпроса – и то пак не е негласуване. При всички случаи седенето вкъщи е губеща стратегия, ако, разбира се, не работите от дома си.

Предстоят избори за европейския Парламент. Там някои хора ще представят страната ни. Ще представят нас и това, което искаме или не искаме. Или поне така ще твърдят. Това е важно. От няколко години е част от начина, по който се управлява България, а това значи – и какво ще ядем. Не е просто нещо си там, без връзка с ежедневието, колкото и чуждо да ни звучат понятия  като „власт“, „представители“, „обществен договор“ и „отговорност“. Обижда ли се някой, че си позволявам да пиша по толкова банален начин? Мога само да се извиня и да поздравя обидилия се – защото много хора у нас явно не схващат нещата, така че се налагат подобни опростенчески обяснения на най-прости работи. Но се разсеях от темата си. Вървете да гласувате. Или спрете да ядете. Двете неща са свързани. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook