89 години от атентата в “Света Неделя”

atentat

Славея Балдева

На 17 април преди 89 години телата на жертвите са прибрани в моргата на Александровска болница. Става дума за жертвите от атентата в църквата „Света Неделя”, извършен на 16 април 1925 г. На днешния ден близките им ги виждат. Тогава, на Разпети петък, започва изнасянето на телата за погребение. Видът на събраното множество от близки на покойниците е покъртваща гледка.

Не трябва да се забравя какво и от кого беше извършено на опелото на ген. Константин Георгиев в църквата „Св. Неделя”. На място са убити към 150 човека. Сред тях има и деца. Впоследствие някои хора умират от раните си. Така общият брой на жертвите възлиза на 213. Ранените са около 500.

При този атентат загубата на висши български офицери е по-голяма отколкото през четирите войни, които България води – Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. За отбелязване е, че извършителите си правят труд да изработят фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. Целта е да има повече жертви сред съсловието. Стремежът е да се избие военния елит, да се обезглави държавата и да се тласне в организирания хаос на чужд интерес. Интересът ще почака още 19 години до 1944.

Това престъпление е полифонично и многопластово. То разкрива колко разностранна и изобретателна може да бъде пъклената душа. Първо, убиваш стръвта. „Дребна” подробност е, че убийството става пред внучката на генерала – докато я разхожда. Второ, по този начин примамваш набелязаните жертви (какво, че ще пострадат и други) и дружно ги взривяваш. Трето, правиш всичко това на Велики четвъртък, по Великден.

„Света Неделя” е препълнена. Митрополит Стефан моли ковчегът с покойника да бъде преместен по-близо до олтара, за да се освободи още място за хората. Това е направено. Премества се и министър-председателят Александър Цанков заедно с останалите министри. Това ги спасява. Пред църквата също е пълно с хора, за които не е останало място вътре.

След взрива куполът пада и затиска застаналите под него. Мощният взрив е чут из цяла София. От църквата навън изхвръкват окървавени хора с разкъсани дрехи. Цари паника и ужас.

Ето какво пише Стоян Михайловски по повод на атентата: „Катастрофата в „Света Неделя” показа за стотен път, че вероотстъпничеството води до родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.” Според него този, който проповядва вероотстъпничество, убива вярата в доброто.

„Проповедта” на сърпа, чука и петолъчката е съзнателна. У мъртвите и кухи души избуява по-лесно семето на хаоса, разрухата и безразличието към чуждия живот. Защото за тях ближни няма. А подобна мерзост минава за геройство и разкрива отвратителното лице на тероризма. То е такова, където и да се изяви: в Оклахома  през 1994, в Мадрид през 2004, в Лондон през 2005, в Ню Йорк и във Вашитгтон през 2001 и в Бостън преди година.

Вестник „Слово” от онова време пише, че атентатът разкрива ясно размерите на опасността, която заплашва да погълне България. Че тази опасност идва от „дружбашко-комунистическите водачи”. „България е нападната. Нападателят е Московският интернационал.” – пише журналистът Георги Кулишев.

Има една книга от Петър Пешев. Нарича се „Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес”. Разполагам с издание от 1993 г. Съставителите му са предпочели да запазят неговото първоначално излъчване и атмосфера. Книгата е отпечатана във вида, в който излиза за първи път през 1929 г. – със стария правопис.

Ето какво пише Петър Пешев, който е бил свидетел на ужаса: „Едва владиката успя да прочете първите думи, казани от Спасителя: „Истина, истина ви казвам, който слуша Словото ми и вярва в Оногова” … и внезапно отгоре, към голямото кубе, …., блесна светъл диск, … и изгърмя една страшна експлозия. … Разбрах грозотата на извършеното злодеяние, което, помислих си аз, погубва всички ни, а може би и държавата ни.”

Изводът на автора е: „В църквата загинаха най-отличните родолюбци, преданите синове на България, които й служиха вярно, които се биха храбро на бойните полета за защитата и за идеалите й, които я браниха от предателите-родоотстъпници, които й служиха честно и самоотвержено, поради което бяха прицелна точка на конспираторите.”

Деветнадесет години по-късно прицелът с решителната чужда помощ ще се окаже точен и смъртоносен за свободното развитие на България. Тя ще се окаже затисната като под купола на взривената църква. Под този купол не се осъществиха много надежди в личен и национален план и това не трябва никога да се забравя.

Конкретните извършители са осъдени на смърт. След 19 години последователите им ще убиват без съд и присъда, ще издават присъди със задна дата, ще си спретнат свой уродлив „народен съд”. Самите те правосъдие не дочакаха. Не им бе потърсено сериозно.

Оценката за миналото е нееднозначна. Ето една друга книга, която представя атентата през 1925 в съвсем различна светлина – „Атентатът в катедралата „Св.Неделя” от Георги Наумов, 1989, Партиздат. Разлистването на книгата поражда усещане, подобно на това – да отвориш капака на тенджера с отдавна сготвено и забравено ястие. Тъй като ароматът блъска в носа, затварям книгата и цитирам написаното на корицата отзад. А то гласи, че в книгата „за първи път е направен опит за цялостно и задълбочено научно изследване и анализ на причините и последиците от това необичайно, с тежки последици за революционното и демократичното движение в нашата страна събитие.” Така мислят родените не от майка човешка, а от червеното знаме.

Ако така мислеха в  Германия или в Браунау – родното място на Адолф Хитлер, щеше да има поне един негов паметник.

От svobodata.com

Търсене

Подкрепете ни

Facebook