За мюсюлманите – или хубаво, или нищо

muslim

Биляна Михайлова

Какво остана от Арабската пролет, която преживя своя разцвет през 2011? Една по-скоро мрачна зима, която принуждава да отправиш поглед отвъд северна Африка -  към исляма като цяло, чийто характер се определя от реалността в 57-те държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество.

Този вид анализи обичайно се посрещат с реакцията: обобщенията са неуместни. “Ислямът” не съществува. И така всяка дискусия е обречена. Без съмнение ислямът обединява едно изключително хетерогенно културно пространство – от арабизираната Северна Африка до Малайзия, от Централна Азия до етносите в Централна Африка. Но има нещо, което свързва не само всички тези култури, но и мюсюлманите в Европа или Съединените щати – убеждението, че Коранът съдържа висшето божествено откровение.

И този, който се ръководи от него, включително в делника, не изпитва голяма склонност да се подчинява на процеси като демокрацията, плурализма и толерантността. Оттам нататък в рамките на дадено въстание политическият ислям – от Иран до Египет – охотно влиза в тактически съюзи с либерални и демократични сили, които стават несъстоятелни след извършването на съответния преврат.

Светът на нетолерантността

В последните години драматично влошаване се забелязва и в обществените рамкови условия на държавите, в които не бяха извършени радикални промени. Индонезия и Малайзия в продължение на години бяха постоянно цитираните примери на страни, в които ислямът, толерантността и многообразието са до голяма степен съвместими. Междувременно обаче и там радикалите стават все по-влиятелни; атаките срещу всички, които се отклоняват от единствената правилна посока, зачестяват. Непосредствено преди Великден в Индонезия бяха разрушени пет християнски църкви.

И в исторически, и в най-актуален план няма нито една държава с преобладаващо ислямско население и плуралистичен обществен ред, с равноправно третиране на немюсюлманите. Тази постановка не е “ислямофобска”, а исторически обусловена. И това, че във времената на халифатите между 9-ти и 13-ти век ислямските владетели са били по-толерантни от коронованите глави на християнството, казва повече за тогавашния характер на нечестивите християнски велможи.

Междувременно сред интелектуално и политически влиятелните кръгове в Европа цари настроение, отхвърлящо всяка критика към исляма като “расистка”, “заплаха за демокрацията”, “ксенофобска” или дори “дяснорадикална”. Без съмнение съществуват определени форми на критика към исляма, които се обслужват от расистките клишета, но слагането на всички критики под един общ знаменател изключва съдържателното противопоставяне.

Защо не можем да разговаряме спокойно?

Забележително е, че тези, които са против обобщенията на критиките към исляма, често на свой ред обобщават без каквито и да било задръжки. Като например бившият политик Юрген Тоденхьофер, който казва следното: “Как би могъл мюсюлманският свят да вярва в нашите ценности като човешки права, демокрация и правова държава, при положение, че среща от наша страна само потискане, унижение и експлоатация?”. Той наистина използва думата “само”. И в рамките на обобщаващата си защита на исляма продължава: “За разлика от положението при нас, в мюсюлманския свят феноменът ксенофобия изобщо не съществува. По отношение на любовта към ближния, сплотеността на семейството и гостоприемството можем да научим от мюсюлманите много”.

На място обаче може и с просто око да се установи, че безброй трудови имигранти от Непал, Шри Ланка, Индонезия или Филипините, търсещи препитание в арабските държави, не са на същото мнение. Случаите на ежедневна дискриминация, а дори и на тежки издевателства от страна на работодателите са добре документирани. И нямало ксенофобия?

Многообразието, толерантността, плурализмът и демокрацията са ценности, които би трябвало да бъдат защитавани активно. Част от тях е и възможността мюсюлманите да могат безпрепятствено да практикуват вярата си. Но това не означава, че към тях не бива да се отправят никакви критики. А нарочното демонстриране на принадлежността към исляма е в крайна сметка отхвърляне на всички тези ценности, чиято загуба би навредила и на мюсюлманите – дотогава, докато са малцинство.

От dw.de

Търсене

Подкрепете ни

Facebook