Интернет – трън в очите или сладка хапка

images

Всички се радваме на възможностите, които ни дава Интернет и полудяваме, когато някой се опитва да сложи ръка върху он-лайн правата ни. Често даваме примери с движения, протести и акции станали възможни единствено и само заради новите информационни технологии. Обикновено смятаме, че Интернет отваря възможностите на пряката демокрация, където гражданите участват в определянето на политическия дневен ред наравно с политиците. И така дълго натоварвах виртуалния свят с множество очаквания, но изследването на мрежата ме накара да започна да се съмнявам в нея. Анализирайки новите интернет мобилизации и ролята на социалните мрежите при възникването им се натъквам и на някои особености, които ме карат да си задавам прословутия въпрос: Кой управлява мрежата? За щастие тук отговорът не е Делян Пеевски, но не изключвам съществената му доминация над българското он-лайн пространство.

Кой управлява мрежата? Политиците, партиите, интернет елитите или е-гражданите

Нека разясня какво разбирам под понятия като интернет елит и е-гражданин, няма да се спирам или поне не в тази статия на определенията политик и политическа партия, защото рискувам да ядосам голяма част от представители на политическата класа у нас. Когато говорим за активен гражданин обикновено разбираме, някой който се мобилизира по-скоро от гняв, липса на справедливост и нарушени права или с други думи индивид, който бди над правата си. Е-гражданинът използват технологията често, за да получи политическа информация, за да изпълни своя граждански дълг. На пръв поглед тези две определения се допълват и в някакъв смисъл доказват, че активният гражданин е активен и он и офлайн, и не непременно тези две категории трябва да бъдат разглеждани поотделно. Ако политологичната теория дели гражданите на апатични, зрители и гладиатори, то подобна класификация виждаме и при е-гражданите, където наблюдаваме симулиращи граждани, който имитират дейност, за да покажат на публиката желания образ, информирани граждани, които използват мрежата, за да се информират и често се включват в он-лайн инициативи и интернет елити (овластени граждани), които лидират мнението на „мрежата“, инициират протести, петиции и др, в това число включваме и популярните блогъри.

Според един френски социолог Доминик Кардон, виртуалната среда създава новите социални неравенства, където доминира този, който познава добре технологията и разполага с информация. С други думи интернет елитите или се провъзгласяват за такива, като агресивно заливат мрежата с техни публикации, статуси и коментари или биват посочени за такива от виртуалната общност, в която се намират. Според Вилфредо Парето, италианският социолог развил термина „елит“, елитът е доминираща група, която държи инструментите на властта. Както вече стана ясно интернет властта се държи от овластените граждани, от блогърите, от лидерите на различни виртуални общности, които заради своята технологична култура, познания и свръхактивност он-лайн се превръщат в авторитети, в интернет елити, където споделеното от тях се разпространява мигновено от десетки, понякога стотици потребители, не се поставя под съмнение, дори се защитава. Мрежата се контролира, дори управлява от тези интернет елити, които насочват общественото (он-лайн) разбиране в определена посока. Примери, за стимулирани кампании има много от #ДАНСwithme до анти- Лафка, за да е ясно на читателя, подкрепям и двете акции, макар не непременно да вярвам в техния грасруут характер.

Партиите и политиците също са част от управляването на мрежата. Политическите партии защото създават сайтове, групи и профили в социалните мрежи, които не водят директно към тях, т.е. манипулират общественото мнение чрез налагането на фалшиви он-лайн идентичности, които уж случайно, без да е видимо пропагандират нечии политически идеи (по-гадна манипулация от тази е журналисти изведнъж да станат политици, като Николай Бареков и Росен Петров например). Купуват цели информационни агенции и електронни медии, които създават желания за гражданите политически имидж или пък си плащат за коментари в интернет форумите (или на тролове, както не правилно ги наричаме), което се оказва честа практика за представители на Българската социалистическа партия.  

А политиците по същата причина, защото поддържат изкуствена представа за себе си, създават образи и персонажи, които не непременно кореспондират с тяхната политическа същност. Все по-очевидно е, че Интернет може да възкача политиците, но може и да ги съсипва. Изфабрикуването на документи, срещи, снимки, коментари и др. стават достъпни и възможни предимно заради възможностите на виртуалното пространството, където лъжата се разпространява със скоростта на светлината и трудно се опровергава, атаките към опонента в политиката могат да бъдет безмилостни и жестоки благодарение и на виртуалното пространство. Макар в Интернет да няма цензура, има множество инструменти за въздействие над обществените разбирания и вярвания, които насочват гражданските вълнения в определена посока.

Преди време попаднах на текст, който гласеше, че Интернет ще убие демокрацията. Подобна провокация ме накара да мисля, че постепенно се убиват очакванията и надеждите, че Интернет стимулира гражданствеността и отваря полето на пряката демокрация, засилва диалога между политици, институции и граждани. А що се отнася до демокрацията, то демокрацията се погубва, тогава когато гражданите не се борят за свободата си, тогава когато свикват с нея и живеят с усещането, че никой не може да им я отнеме, живеят с усещането, че с натискането на бутона „like“ и „join“ свободата е гарантирана. 

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook