Лешек Балцерович: Икономиката на Русия е слаба като на страна от Третия свят

balcerovic

Западът се опитва да изработи действени санкции срещу Русия. Кои може да са особено болезнени за руската икономика?

- Сегашният случай е много сериозен. Не трябва да се анализира ситуацията в Крим откъснато от общите последствия от действията на Русия за световната политика и съдбата на света. Русия е заплашена от изолация. Затова, ако от гледна точка на света възниква някакво усещане, че на Москва й се случиха нещата с Крим, то от страна на Москва може да последват и нови стъпки. За Запада е много важно да няма подобно усещане, че “нещата са станали”.

За хората, които следяха събитията в Крим не само по руската телевизия, но и по световните тв канали, всичко изглеждаше като повторение на най-лошата съветска пропаганда.

Репортажите в реално време от Крим показваха, че там действа не някаква си “самоотбрана”, а обучени военни. Беше видно, че обвиненията срещу Майдана също не са безупречни: че ето на, това е сборище на фашисти и бандеровци. От собствен опит мога да заявя, че Майданът е преди всичко самоорганизирано гражданско общество. Това ми напомни първата “Солидарност” в Полша.

На Запад и особено в САЩ се обсъжда какво означава терминът “гаранции”. Нали на Украйна бяха дадени точно такива гаранции. 

 Но ако в Крим наистина нещата са станали, какво остава от тези гаранции? Това не е локален, а световен въпрос. Ето например Иран с помощта на санкции беше склонен да преговаря за ядрената си програма.

Но главното условие беше да му се дадат гаранции за безопасност при отказ от производство на ядрено оръжие. А каква реакция ще има сега на обещаните гаранции?

Има и друг въпрос – как ще действа Китай (притежаващ ядрено оръжие) и Япония (която засега не разполага с такова)? Двете страни имат териториални претенции към съседите си. Ако се окаже, че присъединяването на Крим е успех, тогава цената на всякакъв род международни гаранции ще бъде много ниска. Не е изключено да се стигне до нов етап в надпреварата във въоръжаването.

По логиката на Запада, ако неговата реакция се окаже прекалено мека, много страни ще се почувстват заплашени. Например Казахстан, където има значителен процент руснаци и богати природни ресурси.

Стратегически в такива случаи се търсят най-слабите места. Тръгва се от факта, че икономиката на Русия е много слаба, нейната зависимост от износа на природни ресурси за 10 г. толкова се е повишила, че сега те заемат 70% от износа й, основно газ и нефт.

Така икономиката на Русия не е по-добра от икономиката на най-малко успешните латиноамерикански страни.

Второ – расте политизацията на икономиката. Къде през явната държавна собственост, къде през неформални връзки с държавата. Не знам нито един пример за страна, която и да е била успешна при такъв модел.

- Някои обаче дават пример с успешния опит на южнокорейските чеболи…

- Там векторът на развитие беше друг. Първо, това са частни предприятия, които не са свързани с политическата власт. Второ – не разполагаха с природни ресурси. Те развиваха износ по линия на преработващата промишленост.

В Русия след 1991 г. настъпиха трудни години за Борис Елцин и Егор Гайдар. Защо на Гайдар му беше по-трудно, отколкото на мен в Полша?

Първо, Гайдар нямаше толкова време, колкото ние. Пред него имаше силни политически спънки. И страната е по-голяма. Но Гайдар направи максимално възможното. В крайна сметка обаче се стигна до кризата през 1998 г., това беше дъното. След него нямаше накъде по-лошо. А след това дойде Владимир Путин.

Провървя му. Започнаха да растат цените на нефта и газа… Дори през първите 3 г. от неговото управление се направиха реформи. От 2003 г. линията на промените тръгна на лошо. Преди всичко със стесняване на плурализма в политиката. Икономическият модел на Русия е такъв, че няма как да има икономически ръст при растящата политизация на икономиката.

Страни като Русия могат да се развиват само при контакти с по-развити държави – да има трансфер на технологии и в бизнеса, и в техниката. А това, което се случи (с Крим), ражда заплаха от изолация на Русия от западния свят. И тя ще расте според заплахите от страна на Русия към западния бизнес и дори неговата национализация.

- Какви все пак може да бъдат санкциите?

- По-скоро това ще са стъпки, които ще въздействат на най-слабите места в руската икономика – например износа на газ. В САЩ има революция на шистовия газ, която може да се случи само при капитализма – благодарение не на държавата, а на частни големи компании в Тексас. Те произвеждат повече газ сега, отколкото Русия. Мисля, че под натиск от различни лобита Барак Обама ще свали ембаргото за неговия износ.

На второ място са газопроводите – “Северен поток” и “Южен поток”. Много е вероятно тези проекти да попаднат под санкции.

Трето – ще се стигне до преразглеждане на сегашната зависимост на Европа от руския газ с преход към други източници. В частност с внос от Саудистка Арабия.

Четвърто, руските компании зависят много повече от западните пазари, отколкото е в сила обратната зависимост. По пазарни цени продукцията на Запада за Русия е 20 пъти повече, отколкото са стоките на Русия за Запада.

Знам, че “Роснефт”, ръководена от един известен “частен бизнесмен”, е купила част от компанията “Moрган Стенли”, но сделката подлежи на одобрение от американските власти. Ясно е, че нейната съдба ще е незавидна.

- Мнозина смятат, че за руските компании практически се затваря международният пазар на банкови капитали, както и кредитните пазари.

- Степента на политическите рискове за такива операции е критичен въпрос. Вижда се по рублата. Рублата отслабна значително.

- Вие сте в Русия за лекцията “Икономическият ръст след социализма”. Защо в Полша и други бивши социалистически страни нещата се случват, а в Русия не?

- Да започнем с фактите. Ако вземем натрупания ръст на БВП на човек от населението от 1989 до 2013 г. и нивото от 1989 г. се смята за 100%, то ще излезе, че най-успешната страна е Албания. После идва Полша, която е удвоила БВП на човек от населението, след нея Беларус. Но това е недобросъвестна статистика.

Какво ме шокира, когато идвам в Русия - първо, всичко в Русия е много по-скъпо от Полша, а трябва да е обратното, защото имате огромен пазар. Това означава монополни ренти, недостиг на конкуренция, политически капитализъм. Второ, много лошите пътища. Тук е забележима разликата с Китай – там са похарчили много пари за инфраструктура – това първо, и второ – за Китай нямаше проблем да анексира Хонконг. Но, трето – не го направиха.

Чиновниците в правителството на Китай и в централната банка са много компетентни, говорят добре английски и не са настроени антизападно. В Русия по правило всичко е точно обратното.

Кой ще има по-добри резултати? Тези страни, които са направили повече пазарни реформи. И то реформи, чиято цел не е политическият капитализъм.

- Ние му казваме държавен капитализъм.

- Така аз наричам режима, при който е прекалено голямо влиянието на държавната политика и на държавния рекет.

Има два вида политически капитализъм: Първият е с явна държавна собственост. Вторият – с частни предприятия, които в крайна сметка зависят от държавата. И двата модела са лоши, защото предполагата конкуренция кой ще има по-добри връзки с властта, а не състезание в областта на иновациите. Затова говоря за пазарни реформи – те трябва да доведат до създаването на частна собственост, независима от политиците.

Разликата си личи при шоковите ситуации. В Полша през последните години нямаше рецесия, монетарната политика е все така строга, производството не се срина. Има мит, че тези шокове идват от свободния пазар. Той не е безупречен. Но истинските шокове са при онези режими, в които политическата власт е свръхконцентрирана. Сталин, Мао Цзедун, червените кхмери. Ако не е геноцид, ще е глупостта на Хрушчов с царевицата или на Кастро със захарната тръстика. За да се избегнат шоковете, трябва да се ограничава политическата власт.

И ако една страна е неуспешна, първо търсете политически причини. Защото в такива режими всичко зависи от личността. Има неголяма група икономически успешни диктатури – Чили, Тайван, Южна Корея, Китай. Русия не влиза в тази категория.

Къде отиват обществените средства в Китай – за инфраструктура. А в Русия? В най-добрия случай за социални плащания. Кога започна икономическият ръст в Китай – когато социалните разходи бяха 30% от всички разходи, после се свиха на 20%, но благодарение на икономическия ръст обемът им се увеличи, на свой ред спадът при социалните плащания също помогна за икономическия ръст. В Русия всичко това е наопаки. Няма по-добра социална политика от тази, която води към бърз икономически ръст и която създава работни места.

- Но има и корупция, която спира развитието.

- Да, така е. Но има и по-лоши режими от корупционните. Чувам гласове от разни “полезни идиоти” на международни форуми, че виждате ли, в СССР нямало корупция. Да, но тоталитаризмът не се нуждае от корупция. Сталин не се е нуждаел от корупция, в ръцете му са били държавната машина, ГУЛаг.

В днешната система е голяма ролята на неформалните институции. Как ще се бориш с малката корупция, ако има търпимост към тази по върховете?

В Полша никога не е имало такава търпимост, нито пък олигарси от такъв мащаб, както в Русия (макар че има корупция на битово равнище). Но нямаше и такива ресурси за преразпределение. А и ние винаги сме се придържали към принципа за еднакви правила за всички.

От 24chasa.bg

Лешек Балцерович е един от най-авторитетните икономисти в Европа, смятан за баща на шоковата терапия и пазарната икономика в Полша. Интервюто му е дадено пред руския вестник“Новая газета” по време на негово посещение в Москва.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook