Защо Харков и Донецк не са като Крим

harkov

Властите в милионните украински градове Харков и Донецк отново контролират положението. Само че исканията за референдум, отправени от група сепаратисти, както и обявяването на независима Народна република Донецк напомнят на мнозина наблюдатели за ситуацията в Крим. Дали обаче е оправдано да сравняваме полуострова с Източна Украйна?

“Между Крим и Източна Украйна виждам повече разлики, отколкото прилики. Крим в много отношения е по-особен случай”, казва Сюзън Стюарт от Берлинската фондация “Наука и политика” и дава за пример населението на полуострова. “В Крим живеят предимно етнически руснаци. За над 80% от хората там руският е майчин език”, казва експертката. Тя обяснява, че голяма част от жителите на полуострова са пристигнали от Русия или от други части на бившия СССР, отличаващи се с руски облик. Става дума например за множество военни, голяма част от които вече са пенсионери.

Според преброяването от 2001 година в Украйна, единствено в Крим руснаците съставляват мнозинство от населението. В източната и южната част на страната живеят предимно хора с украински корени. В Харков например има 26%, които се обявяват за руснаци, а в Донецк техният дял е 38 на сто.

Привързаността към руския език не означава привързаност към Русия

Полската социоложка Йоана Фомина също вижда съществени различия между Крим и източната част на Украйна. “В източните области живеят хора, които са много по-силно ориентирани и привързани към украинската държава, отколкото към Русия”, обяснява тя. Според нея повечето хора в Донецк и останалите градове в Източна Украйна гледат критично на сегашното развитие в страната, защото се чувстват украинци. Нещо, което не може да се твърди и за Крим, както казва тя.

Социоложката подчертава, че привързаността към руския език в източните и южни региони на Украйна не бива да се определя като израз на по-голяма привързаност към Русия. “Това е погрешно”, казва тя. Освен това в студията си “Език, идентичност, политика: Митът за двете Украйни” Йоана Фомина доказва с анкети, че одобрението на украинците за задълбочаване на икономическите отношения с Русия не бива да се тълкува като желание за отцепване от Украйна и присъединяване към Русия. Според тези проучвания, в нито един украински регион не са регистрирани значими сепаратистки настроения. Едва между 11% и 13% от украинските граждани биха подкрепили отцепването на региони от Украйна.

“Предполагам, че онези, които желаят отцепване от Украйна, са предимно активисти на самата Русия. Те се опитват да активизират онези хора в източните и южни райони на страната, които не желаят да загубят добрите си контакти с Русия, и които са били разочаровани от развитието на Майдан”, допълва Сюзън Стюарт от фондацията “Наука и политика”.

Стюарт обръща внимание на това, че и в икономическо отношение Крим съществено се отличава от региона на Донецк. “Крим по правило винаги е получавал субсидии от Киев. Полуостровът беше икономическо бреме, макар туризмът и селското стопанство там да са до известна степен развити”, казва тя.

От икономическа гледна точка Източна Украйна е много по-значима от Крим. Това се отнася най-вече до региона около Донецк, който има съществен принос към украинския бюджет. “На Изток се намира цялата тежка индустрия. От една страна тя е важна, но от друга – проблематична, защото голяма част от предпрятията не са модернизирани и още използват остарялата съветска техника”, посочва Стюарт.

Каква цел преследва Русия?

Но каква е връзката между събитията на полуостров Крим и тези в югоизточните части на Украйна? Експертите смятат, че те дават възможност на Русия да дестабилизира ситуацията в цялата страна. “Не съм убедена, че руската страна има съвсем точен план за действия. По-скоро ми се струва, че тя търси някакво просто решение”, казва Стюарт. Според нея анексирането на Крим е било такова “просто” решение, а сега Москва иска да види дали същият сценарий не би могъл да бъде приложен и в Източна и Южна Украйна и дали Украйна не би могла да бъде дестабилизирана и без военни средства. Експертката твърди, че Русия се стреми да осуети създаването на стабилно държавно ръководство в Киев, което да сближи страната с ЕС и да постигне икономически успехи със западна помощ. Затова Стюарт не изключва възможността Кремъл да се опита да попречи на провеждането на президентските избори в Украйна, предвидени за 25 май.

От dw.de

Търсене

Подкрепете ни

Facebook