Реформаторският блок в последна битка за оцеляване

stoynev

Веселин Стойнев

Реформаторският блок (РБ) е единствената политическа формация, чието съществуване е заложено на карта от представянето на евровота. Ако петте партии на блока вече и заедно не успеят да осигурят политическо представителство на осиротелите десни избиратели и не спечелят поне един евродепутат, РБ или ще изчезне, или тепърва трябва да се учредява наново.

Три крупни грешки изправиха РБ на ръба на живота и смъртта месец и половина преди европейските избори.

1. Енергийна неефективност към протеста

Реформаторският блок пропиля топлинната енергия на антиправителствените протести миналата година, в които участваха мнозина привърженици на традиционната десница и които бяха хранителна среда за създаването му. Страхът на Реформаторите да не бъдат обвинени, че яхват протеста, както и антипартийните нагласи на част от протестиращите предотвратиха връзката между автентичното гражданство и автентичното реформаторство като негово политическо крило. Гражданското начало в блока след това пък се разми в един аморфен и бездеен за широката публика Граждански съвет, съсредоточил технократски усилия в изработването на секторни политики.

2. Времето е наше, но ние сме извън времето

Реформаторският блок демонстрира ориенталски манталитет към политическото време – месеците до изборите изтекоха през пръстите му, без да успее да изгради идентичност на нова и единна формация. Твърдите електорати на съставляващите го партии си останаха взаимно непримирими, болезненото за тях и за политическите им противници отношение към ГЕРБ остана неясно и непоследователно, закъснелите и слабо чуваеми реакции към случващите се политически събития не издаваха потенциал на растяща политическа сила. А онова, с което РБ е най-ясно отличим от останалите – като позициите му по кризата в Украйна и за реформата на съдебната власт, останаха за консумация на собствен електорат, а не бяха наложени като политически преимущества пред другите партии за спечелването на допълнителни избиратели. Лидерите на блока пък останаха анонимни и сякаш разделени – не се появяваха заедно пред широката публика, а говорителят на коалицията и председател на ДСБ Радан Кънев така и не успя да излезе от образа на умен и почтен анализатор и да влезе в обувките на политическия лидер.

3. Евролистата – партиен плюс вътрешно-партиен преврат

Най-голямата предизборна грешка на РБ обаче е подредбата на евролистата. С петте чисто партийни фигури, при това все партийни лидери (без Радан Кънев) на първите пет места тя е окончателен преврат на партийното начало над обещания граждански паритет. Извинението, че граждански кандидат ще е непознат за партийните електорати, е фалшиво, защото или изобщо не е търсен такъв, или не е направено нищо, за да бъде той наложен навреме.

По-големият проблем обаче е самоубийственият отказ да се приеме само очевидната функционална необходимост водач на листата да е граждански, а не партиен кандидат:

а/ при коалиция от партии, в която всяка една е по-малка от другата, математическият изход е равноотдалечен от всички водач на листата;

б/ при непоносимост към лидера на ДБГ Меглена Кунева от страна на електората на другата основна партия – ДСБ, и при възможност за преференциален вот, с който тя да бъде изместена от челното място, борбата за вътрешнопартийно надделяване става основен мотив за участието на част от избирателите на РБ на изборите;

в/ при отвращение от вътрешнопартийните борби нехаресващата водача на листата част от избирателите ще гласува за ГЕРБ, за друга партия или изобщо няма да гласува.

При това положение почти сигурно е, че листата на РБ ще бъде пренаредена. Горещо желаната от мнозина десни избиратели 5-процентна преференция може да се окаже нещо доста несправедливо при коалициите. Защото само няколко хиляди души в случая с РБ ще могат реално да променят вота на няколко десетки хиляди, които не искат да преподреждат имената на кандидатите (на парламентарен вот това съгласие ще се отчита, като неползвалият преференция ще се брои за гласувал за водача).

Можем да приемем, че електоратът на ДСБ е поне 1/3 от избирателите на РБ. А е достатъчно 1/5 от десебарите да издигнат своя човек – Светослав Малинов, който сега е втори в листата, за водач, за да се окаже той единственият депутат на Реформаторите.

Стига, разбира се, блокът да прескочи бариерата от 5,88%, защото според последните социологически проучвания за Реформаторите са готови да гласуват 4-5% от избирателите, като тенденцията е на спад или задържане на електоралния им потенциал.

Какво може да направи РБ в оставащия месец и половина от изборите? Уви, нищо особено при стратегически вече загубената война – освен борба за ограничаване на щетите, за запазване на малката армия цяла и за спечелване на битката на отстъплението с вкарването на един евродепутат. 

Единствената стратегия на предизборната кампания в оставащия месец и половина е да бъдат задържани колкото се може повече от разочарованите и обезсърчени от РБ избиратели и те да не отидат да гласуват за ГЕРБ, за независими (като Алекс Алексиев), ексцентрично за някоя уж протестна партия (като “Глас народен” на Светослав Витков) или изобщо не гласуват.

Единствената тактика на кампанията е блокът да демонстрира единство и да насърчи гласуването – със или без преференция, като предварително снеме въпроса за вината, защото всички ще са повече или по-малко виновни, а никой няма да е особено заслужил.

В политиката трудното е не да знаеш какво да правиш, а да умееш да го направиш. Реформаторският блок, уви, се докара дотам да не знае и какво трябва да прави. Дано поне се научи малко преди финала.

От trud.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook