Онче-бонче счупено пиронче

Luxemburg

Изборите не са това, което бяха. В днешно време единствените истински избори са изборите за председател на домсъвет. Те са истински, защото на тях се гласува за хора, които трябва да свършат някаква работа, която другите или не могат, или не желаят да свършат сами. Поради тази причина обикновено никой не иска да бъде председател на домсъвета и затова често се въвежда ротационният принцип – всеки от живущите в етажната собственост бива избиран за председател, когато му дойде редът, и той поема задълженията с плач и скърцане на зъби.

В политиката е точно обратното. Там кандидатите страстно желаят да бъдат избрани и са готови да минат през огън и вода, за да го постигнат. Естествено, между това да те изберат по задължение и да те изберат по собствено желание има огромна разлика.

След два дни трябва да започне официалната предизборна кампания. Но съревнованието на атракции вече е в разгара си. Партийни лидери пекат кебапчета „от на народа и за народа“, из Европа бродят призраци, кандидати уж случайно се прокрадват в телевизиите преди официалния старт на надпреварата, хвърчат предизвикателства за  диспути. Някой беше казал, че конкуренцията е двигател на прогреса. Обаче конкуренцията на политическия пазар май е двигател само на бъркалка, натопена да се върти в голяма кофа с нечистотии. Накрая всички говорят едно и също, защото социолозите са казали, че масите искат да им се говори за увеличаване на доходите и социални придобивки. И ние трябва да играем на „онче-бонче“, вместо да сравняваме философии и програми. Лошо нещо е конкуренцията.

Нещата щяха да бъдат далеч по-спокойни, ако избирахме депутати не за Европейския, а за Евразийския парламент. Той ще бъде много по-подреден от Европейския. Няма да има мъгляви политически семейства, в които да членуват мъгляви национални партии. Парламентарните групи ще се състоят от членове на компартиите в страните-членки. Генералните секретари ще бъдат водачи на групите. Всяка страна ще излъчва евразийските си депутати чрез свободни и демократични избори. Водач на нашата листа най-вероятно ще бъде Георги Първанов по заслуги и убеждения. След него в листата ще се наредят русофилите, като атеистите ще са по-напред, а „православните славяни“ може би ще отидат на неизбираеми места заради мекушавото си отношение към опиума за народите. Предизборна кампания ще има, но тя ще изобличава само Съединените щати и шистовия газ. Изборите ще преминат във всенародно веселие. Единствената листа за Евразийския парламент ще спечели с рекордните 98%. Победата ще се отбележи с хорà и ръченици…

Ето че се очертаха три вида избори: 1.) избори без желание – тези, при които кандидатът не желае да бъде избран, но се оставя да бъде избран в името на общото благо или т.нар. „палеодемократични избори“; 2.) избори при силно желание и люта конкуренция, но при занижен интерес към общото благо или т.нар. „неодемократични избори“ и 3.) избори без конкуренция, където вече няма значение не само общото благо, но и желанието на кандидата, или т.нар. „постдемократични избори“. Разбира се, темата за русофилите в листите беше шега, защото едва ли има по-тъпа идея от тази да разделяш хората според това дали харесват или не харесват някоя държава. Доказателство за тъпотията на идеята е, че има клуб „Русофили“, но клуб „Русофоби“ няма. Но премахвайки шегата, сериозността на „постдемократичния“ проблем си остава.

Къде сме ние? Лично аз бих предпочел да участвам в избори за хора, които макар и без голямо желание, а само от чувство на дълг и отговорност, ще отидат да свършат някаква работа, която аз не мога или не желая да свърша лично. Но тъй като това извън етажната собственост е немислимо, може би все пак ще избера кофата с нечистотиите. Нека крещят, нека се борят за гласовете и душите на избирателите. Нека ги омайват, нека ги агитират, нека ги убеждават, нека ги ухажват, нека ги лъжат, нека ги заплашват. Нека им пекат кебапчета и нека им водят музиканти и фокусници… Това означава, че гласът на отделния човек все още има някаква стойност и си заслужава играчите да се надиграват за него.

Казват, че евроизборите не са важни, защото не влияят пряко върху бита и душевността на нашия народ. Европарламентът не може да се бърка на отделните държави. Той може само да изказва мнение, което даже не е задължително. Но когато две-три държави се съобразят с това мнение, останалите ще ги последват. Това е голямата роля на Европейския парламент. Затова е важно какъв ще бъде следващият  – дали ще бъде доминиран от левицата, десницата, националистите, зелените или пиратите. Днес светът е такъв, че се нуждаем от силен Европейски съюз, способен да взима категорични решения и да застава на твърди позиции. Вярвам, че решаващо условие за такъв Съюз е един Европейски парламент, доминиран от десницата. Затова е важно какво ще произведем на 25 май. Освен това мисля, че Картаген, независимо дали има парламент или не, трябва да бъде разрушен.

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook