Разказ за доброволчеството

8b59f16d1f077bdfb97e3bca532b043a

Тези дни отново се заговори за доброволчеството. Тема, която обикновено се появява един път в годината около „голямото чистене“ на България. Доброволчеството обаче е много повече от това да излезеш да събираш боклуци, за да получиш безплатно тениска, шапка или снимка с известна личност и без да искаш да обслужиш рекламата на нечия телевизия. Доброволчеството предполага низ от човешки добродетели, то е дейност  която се извършва в полза на други хора по собствена воля и без заплащане.

Доброволчеството в България е натоварено с травмите на комунизма, където ленинските съботници, бригадирските движения и тимуровските команди са се смятали за доброволна дейност, макар осъществявани по принуда.  Доброволчеството не е лява идея и трябва да се разделим с това, макар още духът на този спомен да броди из нашето общество, където да си доброволец често значи да си „looser”, да си „балък“, че правиш нещо без пари. Ако погледнем обаче към старите европейски демокрации и към САЩ, ще видим, че доброволчеството, което почива на християндемократическите ценности се смята, за изключително важна дейност в живота на хората. Също така е разпространено разбирането, че доброволчеството формира добродетели, наред с които качества и компетенции, които не могат да бъдат изградени в друга среда, превърнало се е и във важна част от професионалната автобиография на всеки гражданин.

Има различни видове доброволчество от почистването на обществени места, до доброволчество в политиката (наблюдател на изборите например). У нас най-разпространени са дейностите свързани с екологичното доброволчество и доброволчеството при природни бедствия. Разбира се има и доброволци към БЧК, все пак преди повече от 250 години „Червеният кръст“ поставя началото на институционализираната доброволческа дейност, има и добри християни, които помагат на църквата. Можем да смятаме за най-мащабни доброволчески акции случили се в България, тези около гасенето на пожара в резервата „Бистришко бранище“, наводнението в село Бисер, земетресението в Перник и бежанската криза. За съжаление тези дни наблюдаваме подобни доброволчески дейности, макар не толкова мащабни, пример за такива са трагедията във Винево, където огромна вълна отнесе автомобил на мост край селото, а хората се втурнаха да търсят жертвите и наводненията във видинските села, които трогнаха стотици хора, отзовали се да правят диги и отводняват мазета, къщи и църкви. Добре е да не забравяме, че там където държавата отсъства е ред на гражданите.

Очертаната картина разкрива, че по-често българските граждани, доброволно се обединяват около трагедии, бедствия и кризи, а временно обединилите се, наричат доброволци. Доброволчеството обаче е начин на живот, то не е еднократен акт, то е перманентно състояние, където алтруизмът и каузата са водещи фактори. Доминиращото обществено разбиране за доброволчеството сякаш прилича на това за активното гражданство. Мобилизираме се, когато ни бръкнат директно в джоба, когато сме пряко застрашени и гневни, а отсъстваме, когато ежедневно трябва да бдим над правата си.

От студентските ми години се занимавам с доброволчество и често съм чувала въпроса Какъв е смисълът? Има смисъл! винаги съм казвала, защото изгражда добродетели и ценности като солидарност, грижа за семейството, отношение към демокрацията, уважение, съпричастност, свобода и отговорност, образова и дисциплинира. А ако се вгледаме добре в тези разбирания ще открием, че съвременото ни общество боледува от липсата им. Повече от необходим е разговорът в семейството, в училището и в медиите за доброто, за ценностите, за християнството. На път сме да изгубим и малкото останала човечност, да заживеем с разбирането, че парите са ценност, а вярата и солидарността са отживелица. Индивидуализмът прокламиран от либералната идея и атеизмът на левите подкопават основите на демокрацията, която ние с всички сили трябва да пазим, като доброволци, активни граждани или просто добри миряни.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook