Смелостта да се довериш, или пристрастно за Реформаторския блок

RefBloc-regCEC

Автор: Митко Зафиров

Напоследък доста анализатори, политолози и журналисти доказват талант на тема: Къде сбърка/се провали Реформаторският блок (РБ). Доброжелателите виждат в съюза мека политическа глина и желаят да го оформят по образ и подобие на тяхната визия за реформаторско, модерно, дясно, прогресивно (отбележете правилното). Недоброжелателите имат безброй аргументи, за да докажат, че реформаторите не стават, често взаимно изключващи се:

  1. Какво им е реформаторското? Нямат програма./Скучни са, кой ще им чете експертните документи за административна, съдебна и икономическа реформа?
     
  2. Твърде десни са. Искат да намалят пенсиите (Ивайло Дичев) /Не са достатъчно десни – искат да въведат необлагаем минимум.
     
  3. РБ е подлога на Борисов./Критикувайки ГЕРБ, помагат на тройната коалиция.
     
  4. Елитарни са, представляват само жълтите павета./Защо размиват профила си и включват член, който се бори за доверието на българските турци в Лудогорието и Родопите?   

Така може да се продължи доста дълго. Управляващите знаят, че темите, които повдигат реформаторите, са крайно неудобни за статуквото. ГЕРБ осъзнават, че един силен РБ изземва от тях наметалото на адекватна опозиция на тройната коалиция. Едните и другите знаят, че когато не им харесва разговорът, трябва просто да го сменят. С помощта на своите легиони казионни коментатори се справят успешно в това да подменят дневния ред на обществото. И за жалост намират лесна почва за това. Получава им се, защото сме “по-малко и завинаги” (по Николай Слатински). От това идват и всичките проблеми на РБ. Базата, на която може да стъпи, е електорално свита, а и може би свиваща се. Хората, които искаме стриктни европейски правила и работеща пазарна икономика и знаем, че не може едновременно да си си изял тортата и да си я имаш, сме малцинство. Плюс това сме скептични към всичко и всички, политически обидчиви; идеологически и естетически придирчиви.

Та, за да се позиционира политически, блокът трябва да премине между Сцила (ГЕРБ) и Харибда (БСП, ДПС, АТАКА, ББЦ), като салът на политическо му доверие е тесен и неустойчив. Съдейки по този аршин, и малкото, което постигнаха реформаторите, е постижение. Не отговаря на високите очаквания, но все пак променя начина, по който се прави политика в България. Ще дам пример за това.

Радан Кънев, говорителят на РБ, през последния месец обикаля големите европейски градове и се среща с българска диаспора там. В неделя присъствах на такава неформална среща с Радан Кънев и Димитър Бечев (член на гражданския съвет към РБ) в един лондонски пъб. Това беше среща на съмишленици и на протестиращи от лятото ДАНСwithme Лондон. Честно казано, бях скептичен, че това е най-добрият начин да прекарам един учудващо слънчев почивен ден. Съмнявах се, че ще науча нещо повече от това, което вече знам, но останах приятно изненадан. Радан Кънев не избяга да отговори на нито един неудобен въпрос: Защо с Кунева? Но как с ГЕРБ?

В краткото си изложение и в отговор на въпросите, които продължиха 4 часа, показа разбиране за дългосрочните въпроси, които стоят пред страната – борба с мафията, реформа на съдебната система, липсата на професионална администрация; демографската криза като следствие на икономическата стагнация. Той показа, че възприема българите, които живеем в ЕС, не като хора, които само правят парични трансфери към България, а като неразделна част от българската нация, която може да оказва натиск за промени и да допринася с работната си етика, капитал и контакти за развитието на страната.

Радан Кънев и Димитър Бечев успяха да ме убедят, че позицията на РБ към геополитическите заплахи, които идват от Русия на Путин и Турция на Ердоган, не е само куха реторика, а осъзната принадлежност към евро-атлантическото семейство. Икономическата визия на РБ и в частност на Радан не е достатъчно радикална за моя вкус, но не съм и очаквал друго.

На тактическо ниво видях осъзнаване на политическата реалност и всички подводни камъни, които спъват един възможен успех – медийното игнориране, обаречването на политическия живот, фракционирането на дясното пространство и прочие.

На връщане към вкъщи се замислих, че видях нещо, което винаги ми е липсвало в българската политика – искрен разговор без декламации и празни лозунги. Разбиране, че едни 30 души в Лондон са важни политически, че комуникацията между политици и избиратели не е само в сутрешните блокове. Надеждата, че някой ден мога да се върна в България, нарасна леко.

РБ е далеч от перфектен, но ми се струва, че е единственият наличен вариант за политическа нормалност. За да има шанс, и аз съм длъжен да превъзмогна себе си и всичките си съмнения, да оставя постоянно търсене на кусури и дам кредит на доверие.

Източник: ДНЕВНИК

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook