Не виждам живота в Розово

rozovo

Едит Пиаф твърдеше точно обратното, но явно не е стъпвала в китното българско Розово, което взе да ухае на кафяво, да ме прощавате за френския. Казвам „кафяво“ не само по обонятелно-естетически, а и по политически причини. Като се замисля, те в случая доста си приличат. Из България пълзи адски примитивна ксенофобия.

Изпоплашиха ни с тия сирийци, ей. Сириецът се оказа митично чудовище, което пречи България да си е на българите (и на руснаците – руснаци ни докарайте, рускини, какви са тия мангали). Сириецът се родее с татарите, ТУРЦИТЕ, американците (вж. патрЕотичните ми дефиниции назад из сайта) и друга такава западоюжна сволоч. Лоши хора са сирийците. Отнемат териториите и работата на безработното население на Розовата долина. Впрочем, оказа се, че розите в долината били от дамаски сорт, тоест… ами, сирийски. Черна, пардон, розова неблагодарност се получи. А всъщност отново кафява. И в двата смисъла.

Вижте, не съм огромен любител на арабската миграция към Европа. Истината е, че споделям тревогите на покойната Ориана Фалачи по отношение бъдещето на Еврабия. Само дето в България се предполага да имаме човешкия живот за висше благо (пише го из Конституцията). Предполага се да имаме християнски ценности (даже Местан говори за тях от парламентарната трибуна, а да не говорим за унтерправославния менш Сидерчук). Предполага се, че сме исторически закърмени с човеколюбие – нали според Търновската конституция всякой роб смободен става и прочие. А пък Левски бил казал, щото в Българско всички ще са равни, без да се гледа на народност и вяра. Пък и традиционно сме си гостоприемни хора, знаем, че и чужденеца майка го е раждала… Тоест, нашият идеал би трябвало да бъде все пак човешки. Човечен. Ще си позволя даже позабравеното – хуманен идеал.

Със или без арабска миграция към Европа, в Сирия се води гражданска война. Хиляди хора бягат оттам и се придвижват насам (това в известен смисъл говори добре за Стария континент, макар и да е тревожно). Минават и през България. Някои се забавят тук. Търсят работа, търсят жилище, медицинска помощ, училища за децата си. Всъщност търсят онова, което и ние бихме търсили, ако, да не дава Господ, утре на Путин му хрумне, че Варна е нов Севастопол.

И как се справя България с това положение? Точно никак. Правителството беше адски изненадано от бежанската вълна (която и не е чак толкова голяма, защото не е като у нас да са дошли стотици хиляди хора). По същия начин Столичната община винаги се изненадва от идването на зимата. За около година правителството не създаде никакви човешки условия за мигрантите. Да не говоря за прехваления „прафесионализъм“ на вътрешния министър Йовчев, това достолепно пате в кълчища. И нищо чудно – та това правителство не може да се справи с рутинни задачи като осигуряване на нормален климат за собственото ни образование, здравеопазване и бизнес, та за чужденците ли ще се загрижи. Некомпетентността, безчовечността и корупцията на българските власти не будят учудване, а само отвращение. Българската бюрократщина е печално известна. Това, което е още по-обезпокоително, е съвсем друго.

Става дума за бездушието на самите български граждани. Облъчвани от десетилетия ура-патриотарщина от национал-комунистически тип, страшно много хора у нас мислят пълни глупости за т. нар. „възродителен“ процес и го оправдават с лъжите на старата Татова пропаганда. Всички мюсюлмани, араби, смугли или най-общо по-югоизточно живеещи хора се оказват „турчоля“ и „резняци“. Сирийските бежанци, прогонени от село Розово, са не само три нещастни семейства, на които дължим извинение; те се оказват и симптом на тежка, просташка, зловредна ксенофобия.

След края на национал-комунистическия период (примерно от 70-те до 1989), в нова, демократична, предполагаемо християнска и европейска България започна да се възобновява някакъв старомоден и трогателен, във всеки случай автентичен патриотизъм. Това беше по-скоро позитивно явление. Но постепенното ченгеджийско опростачване на ВМРО, нарояването на разни отново ченгеджийски псевдонационалистически организацийки с инак популистко-левичарски уклон и особено появата на кресливата чнгеджийска партия АТАКА превърнаха патриотизма в бомба със закъснител. България имаше късмет да се отърве от „голямата екскурзия“ и от периода на югославските войни без кървав конфликт. Но нагнетяването на кресливия ченгеджийски псевдонационализъм става все по-опасно и безотговорно, да не говоря вече за безчовечността му. Нормалната човешка чувствителност, нормалното отношение към бежанеца, съседа или дори просто към чужденеца като към същество от плът и кръв като самите нас, се изгуби някъде. Повечето българи се оказват озлобени към чужденеца (ако той, естествено, не е свещен руснак). Циганинът е лош, защото е циганин, тоест краде и мирише. Собствените ни външни клозети нямат никакво значение, разбира се. Турчинът е лош, защото е турчин, тоест поробител и „резняк“. Сирецът е лош, защото и той по някакъв начин е „турчин“ (нищо че много сирийци са християни, при това често – редовно практикуващи, за разлика от новоизлюпените православни атеисти у нас). Лош е и западният бизнесмен или турист, защото е западен, тоест си е мил краката, сиреч сто на сто е еврогей. Добър може да бъде само българинът (при все че съседи често се сбиват за дреболии) и руснакът, който е полубог. Нещата силно заприличват на черносотничество. Другояче казано – на благодатна почва за обикновен неонацизъм, пардон, нека използвам модното „фашизъм“. Само дето „фашисти“ се оказват охотно гласоподаващите за БСП, АТАКА и прочие политически сили, които успешно съчетават национализма с кресльовщината и обещанията за бой по малцинствата, унижения за чужденците и безплатно кисело мляко. Добре дошли в 1933. Само дето Райхът се оказва не немски, а някакво хилаво българско Райхченце. Розово едно такова. С дамаска роза, закичена зад ухото, с кафява ризка, а може би и с кафяви гащи. Страхливо бдящо над бурканите със свинско, че не се знае дали „резняците“ няма да изядат точно свинското.

Всичко това наистина е смешно, но е и много плашещо. Утре всеобщата обоначена страхливост на гньетащите национал-социализъм розови кафяворизци може трайно да разклати принадлежността ни към по-нормалната част от света (говоря за НАТО и Европейския съюз, разбира се). Може позорните прогонвания на чужденци, потърсили убежище в гостоприемната ни Родина да станат ежедневие. Може самозвани фюрерчета да превърнат срама и страха в начин на живот. Всъщност процесът вече е започнал (затова и недоумявам, когато не само разни полуправославни скотове, а и иначе разумни български евреи гласуват за неонацистката БСП). В никакъв случай не трябва да се подценява разпространяването на новата кафяво-розова чума из страната. И в това има кремълски пръст, то се знае. Което е още един повод много сериозно да се замислим кого ще пратим да представлява България в Европейския парламент – безотговорни популисти или нормални хора. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook