В Македония предстои тежък политически сблъсък

Борислав Ангелов

В Македония на 27 април 2014 година, заедно с втория тур на президентските избори ще се проведат третите поред предсрочни парламентарни избори. Като част от тогавашната Социалистическа федеративна република Югославия през 1989 г. е въведен политическият плурализъм в тогавашната Социалистическа република Македония. Така от 1990 г. насам, предстои провеждането на осмите парламентарни избори, като първите пет са редовни.

До предсрочните парламентарни избори се стигна след като ДПА, който е коалиционният партньор на ВМРО – ДПМНЕ се отказа да подкрепи Георги Иванов в битката му за втори мандат като президент. Мотивите са, че не е обединителна личност за двете общности в страната. Това се сочи и за основната причина ДПА да не участва с издигната от нея кандидатура в президентската кампания и заплашва, че може да оспори резултатите от изборите, ако те бъдат спечелени от Георги Иванов. За мнозина тези твърдения са по-скоро говорене и няма се стигне до реални действия. Изборната кампания стартира на 5 април (два дни по-рано заради първия тур на президентските избори на 13 април). Вторият тур на президентските избори, който ще бъде между кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ ще съвпадне с вота на парламентарните и един вид изборът ще бъде две в едно.

Събранието, което е еднокамарен парламент, има 123 депутати, избирани за срок от 4 години. От тях 120 се избират по пропорционалната система в 6 изборни единици по 20, а трима – измежду живеещи диаспората, които се избират с обикновено мнозинство в един тур в три отделни изборни единици. В изборните единици в страната броят на избирателите може да се разминава от минус 5 %  до плюс 5 %.

В парламентарната предизборна борба участват 14 формации. Съгласно тегленият жребий от Държавната избирателна комисия тяхната подредба в листата под номер 1 е Коалицията на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и останалите партии от коалицията и както следват 2 – Демократична партия на Албанците (ДПА), 3 – Коалиция Достойнство за Македония, 4 – Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), 5 – Коалиция ВМРО-ДПМНЕ (ВМРО – Демократична Партия за Македонско Национално Единство) и останалите партии от коалицията, 6 – Национално демократично възраждане (НДВ), 7 – Народно движение за Македония (НДМ), 8 – Коалиция Гром, 9 – Коалиция за позитивна Македония, 10 – ВМРО Народна партия (ВМРО НП), 11 – Социалдемократическа партия на Македония (СДПМ), 12 – Партия за икономически промени 21 (ПИП 21), 13 – Партия за демократичния просперитет (ПДП), 14 – Партия за Европейско Бъдеще (ПЕБ).

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ ще се бори не само за първо място, но да има повече от 62 места в 123 местния парламент. Традиционно министър-председателят Никола Груевски е водач в първата изборна единица. Настоящият вътрешен министър Гордана Янкулоска застава за трети път начело на втората изборна единица, скопско-кумановската. Досегашният водач в шестата изборна единица и министър на здравеопазването Никола Тодоров на тези избори ще е водач в третата изборна единица, където досегашният водач Владимир Горчев е поставен под втори номер. Четвъртата отново по традиция ще се води от Зоран Ставрески. Петата е запазена за Антонио Милошоски. За първи път водач на изборна единица ще бъде министърът на външните работи Никола Попоски и това е шестата. Коалицията на ВМРО-ДПМНЕ в трите изборни единици от диаспората – 7 (Европа, Африка), 8 (Северна и Южна Америка) и 9 (Австралия и Азия) ще се стреми да спечели и трите, както на 5 юни 2011 г., когато за първи път от диаспората бяха излъчени съответно трима представители Ристо Манчев, Павле Саздов и Милорад Додевски, докато първите двама отново ще участват в борбата, то на мястото Додевски участва бившият вицепремиер по евроинтеграция Васко Наумовски.

Коалицията на СДСМ определи  Рената Дескоска за водач на листата в първата изборна единица, в третата Марианчо Николов, Хари Локвенец на четвъртата, Васко Ковачевски на петата и на шестата е Стойко Пауновски. Независимо, че смятат предизборната борба за неравностойна СДСМ виждат в лицето на партийния си говорител Шилегов, който се радва на висок рейтинг, че държат силен коз в битката срещу Янкулоска във втората изборна единица, който ще им донесе значителен успех. Това което прави впечатление е, че председателят на СДСМ Зоран Заев, както и неговите заместници, включително и Радмила Шекеринска не са водачи, а от шестимата водачи само Стойко Пауновски има опит в тази роля и то като загубил през 2011 г. Мнозина свързват този ход на Заев, които е и основният кандидат за поста на премиер на опозицията да се спечелят повече гласове на изборите с нови лица като водачи. Още повече имаше очаквания Заев или Шекеринска да се изправят срещу председателят на ВМРО-ДПМНЕ и министър-председател Никола Груевски. Концепцията ръководството на партията да не са водачи Заев го оправдава и с обстоятелството, че те ще бъдат част от изпълнителната власт. Шекеринска е и другото лице, което има шансове да стане министър-председател, което не се крие и от Заев. За разлика от предходните предсрочни избори СДСМ този път се включи и в битката за трите изборни единици на диаспората. Докато ВМРО-ДПМНЕ има самочувствието и мотивацията да се бори за абсолютно мнозинство, то коалицията на СДСМ е изправена и пред изпитанието да преодолее и вътрешнопартийната буря, недоволството от листите от близките до Бранко Цървенковски.

Няма как да не прави впечатление, че има два различни подхода на определяне на водачите на листите. ВМРО-ДПМНЕ вади по традиция високопоставените си партийни лица, тежката артилерия, демонстрирайки стабилност и увереност, че с управленския си държавен екип ще постигне отново победа. Резки промени не са направени и в следващите места от подредбата на листите, за да не се предизвика излишно недоволство. СДСМ се реши на радикален подход, като издигна лица от втория партиен ешелон за водачи, които са познати на местно ниво, а не толкова на национално, разчитайки да се разшири подкрепата по места и да се увеличи представителността в парламента, да бъдат поставени в по-добра конфигурация. Този ход може да се определи и като част от вътрешнопартийните процеси в партията, а именно намаляване на влиянието на т.нар. скопско „елитно“ крило и да приключи процесът на  „дебранковизация“ на партията. Промяната на вида на листата на основната опозиционна формация идва и от събитията от декември 2013 г., когато бе сменено ръководството на самата партия.

Каквито и да са вариантите на подредбата на листите на двете коалиции ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ през последните няколко изборна цикъла печелят лидерите на техните по-малки коалиционни партньори, които се уреждат с избираеми места.

Другият голям сблъсък отново ще бъде и между албанските формации ДСИ и ДПА, най-вече в Гостивар и Тетово. В шестата изборна единица се изправят един срещу друг председателят на ДСИ Али Ахмети срещу председателят на ДПА Мендух Тачи. Това, което прави впечатление е, че в тези избори липсва говорителят на пратията и бивш здравен министър Буяр Османи, както и министрите на икономиката и на околната среда и градоустройството Вальон Сарачини и Абдулаким Адеми, въпреки това размествания големи няма в листите. Листите на ДУИ се водят съответно в първа Ермира Мехмети, във втора е досегашния депутат и предсдетале на Комисията по транспорт, съобщения и екология Реджаил Исмаили. Реджаил Исмаили през миналата година стигна до бой в парламента с депутата от СДСМ Благоя Стояновски в дискусиите по Закона за медиите. Листата в третата изборна единици се води от досегашния депутат Беджахудин Шехаби, който е известен и с радикалните си консервативни възгледи, досегашният парламентарен координатор и бивш министър на околната среда и планирането Неджати Якупи на четвърта, на петата изборна единица е заместник министър-председателя Муса Джафери, който отговаря за изпълнението на Охридското споразумение. Активно работейки през изминалия период за спечелване на местата и от диаспората ДСИ издига кандидати и в трите изборни единици.

ДПА за разлика от интеграторите реши да експериментира. Като водачи участват в първа Беким Фазлиу, който се пробва да стане кмет на Скопие през 2012 г., известен е радетел на утвърждаване на албанския език като втори и с намерението си да забрани песента „Македонско девойче“.  Досегашният депутат Орхан Ибраими е водач във втора, Хабиб Максути е в третата, а в петата е Зия Йонузи. Самата подредба на листата в петата изборна единица бе съпроводено със скандал между кмета на Струга Зиядин Села и председателят на ДПА Мендух Тачи. Четвъртата изборна единица отново е празна. В борбата за гласовете от диаспората се пускат Шпенд Саити в Европа и Ферки Бекташи в САЩ.

В предизборната борба в шестата изборна единици срещу Ахмети и Тачи участва и лидерът на другата албанска формация НДВ Руфи Османи. Руфи Османи смята, че  евроинтеграционния процес може да разблокира след като се реши спорът около името по  хърватско-словенския модел, определя Охридското споразумение като неуспешно. Създадената през 2011 г. партия на бившия кмет на Гостивар и бивш деец на ДПА има регистрирани листи в първа изборна единица с водач Гиктен Азири, във втора Джезаир Шакири и в пета е Ардиан Демир. На изборите през 2011 г. НДВ спечели две места и остана в опозиция. Формацията си сътрудничи с консервативната Демократическа лига на Косово.

С участието в изборите на листите на водената от АПМ Коалиция за позитивна Македония и тази на ГРОМ се предоставя възможност за избор между две противоположности, които в липсата на реална алтернатива допълнително разделят  обществото. Нито една от двете обаче няма как да разбие установената схема на статуквото сред доминиращитев двете общности. 

Издателят на вестник Капитал в Македония и председател наоснованото през декември 2013 г. гражданското движение „Алианс за позитивна Македония“Люпчо Зиков е водач на листата в първата изборна единица. Бившият министър-председател и бивш председател на СДСМ Владо Бучковски е водач на листата във втората изборна единица. Водач в третата е пенсионираният генерал Илия Николовски, председател на коалиционния партньор Партията на обединените пенсионери и граждани на Македония. Дане Йованов, главният енолог на винарна„Стоби“ е водач в четвъртата, в петата е професорът от правния факултет на Университетът ФОН, в шестата изборна единица листата се води от бизнесмена Джевджет Халими.

Проф. д-р Чедомир Саздовски е водачът на листата на ГРОМ – Гражданската опция за Македония в първа изборна единица. Във втора е Виктор Цветковски, в трета е Щерьо  Николов, в четвърта изборна единица Панче Минов, в пета листата се води от Люпчо Настевски, а Горан Анчевски е водач в шеста. Лидерът на формация Стевчо Якимовски, който е и кмет на Карпош се отказа да участва в листите, но е убеден, че не крие очакванията се, че ще влезнат в парламента.

Водената от бившия министър-председател и председател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски ВМРО-НП ще участва в листи в шестте изборни единици. Слободан Близнаковски, който е член на Изпълнителния комитет на партията е водач на листата в първата изборна единица. Генералният секретар на партията Люпчо Балковски е водач на листата във втора, докато самият Любчо Георгиевски е водач в трета, като се разминава в директен сблъсък с основният му политически противник Никола Груевски. Листите в  четвъртата и пета изборна единица се водят също от членове на Изпълнителния комитет съответно Ристо Пецев и Ванчо Костов, докато шестата се води Горан Лотевски, който не е член на ръководството. ВМРО-НП се бори да се върне в парламента, но шансовете са това не са големи.

Изненадващо е неучастието на ВМРО-НП в битката за местата, които се избират от диаспората. От четиринадесетте партии и коалиции участващи в изборите само шест ще участват със свои кандидати в трите изборни единици за диаспората. ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ и ДСИ имат издигнати кандидати и в трите изборни единици, докато НДВ, ДПА и Достойнство имат само за една или две. В изборите през 2014 г. ще се гласува в 47 дипломатически и консулски представителства на Македония, ако са изпълнили условията за минималния брой избиратели, изявили желание да гласуват.

В Македония има спор между партиите и политическите експерти относно изборите на представители в парламента от диаспората, които може да бъдат избрани със сто гласа, а за тези в страната са необходими гласове в порядъка на 5-7 хиляди гласа, което зависи от избирателната активност. Привържениците на гласуването на диаспората смятат, че това е излишно проблематизиране. От друга страна ОССЕ също критикува тази размер на тежестта на гласовете в изборите. Диаспората също има критики към изборното законодателство и то е в обстоятелството, че те не искат да гласуват за партийни кандидати, а за независими излъчени от тях, но обстоятелството, че се изискват 1000 подписа ги затруднява, което е трудно постижимо в самата Македония.

От ОССЕ имат критики и към двете управляващи партии, по точно към тяхната етническа реторика на разединеност. От едната страна ВМРО-ДПМНЕ призовава едната общност да гласуват за нея за да има 62 депутати, а от друга ДСИ призовава албанците да гласуват масова за нея за да имат 25 и да имат по-голяма тежест в парламента. Липсата на квалифицирани лица за членове в изборните комисии. Преждевременното представяне на кандидатите за президент преди официалното откриване на кампанията. По отношение на медиите като плюс се посочва, че кандидатите за президент имат право на медийно представяне съгласно принципа на равнопоставеност, докато за кандидатите в парламентарната изборна надпревара зависи от принципа на пропорционалност в зависимост от броя на потвърдените списъци на кандидати за депутати. Като плюс на новите правила в изборното законодателство в Македония от страна на ОССЕ се посочват ясните регламенти във финансирането на участниците в предизборната кампания; възможността на политическите партии да имат поглед при сформирането на избирателните списъци, които по традиция в Македония водят до спорове, спазени са и изискванията за справедливо представителство в изборната администрация по полова и етническа принадлежност.

Това, което прави впечатление е, че на пръв поглед в листите липсват известни и доказани личности от интелектуалната сфера и общността на бизнеса. Партийната криза в страната стеснява възможността на избирателите да избират да гласуват за личности, които не чрез участието си във властта, а със своя социален статус са придобили своите способности. Партиите не предлагат големи изненади, изключенията са малки, не правят рязка обновяемост или пък резки ходове в подредбата на изборните листи, процесът е в рамките на затворен кръг, на проверени кадри. Важна е близостта до един или друг политически кръг, както и досегашната ти обществено-партийната ангажираност, в тази ситуация бонус е да си доказан и в своята професионална общност за да се окажеш водач на изборна листа.

От obshtestvo.net

Търсене

Подкрепете ни

Facebook