Прав ли е Костов за преференцията

kostov2

През почивните дни, които започнаха с първомайски социалстически изблици и завършиха с бареково разливане на чорба в градинката на „Св. Георги“, Реформаторският блок предложи най-изтънчената политическа интрига. Стартира т.нар. „кампания в кампанията“. Иван Костов призова всички избиратели на партии в Блока да се възползват от възможността за преференциално гласуване и да подкрепят своите представители в листите. Лично Костов щял да гласува за Светослав Малинов.

Сподели го просто така, не че искаше да повлияе на някого. Нали все пак се оттегли от активната политика… Обаче структурите на ДСБ подеха идеята и във Facebook се развихри истинска кампания.

Facebook 

Представям си как в ДБГ са се изправили на нокти. Почти сигурен съм, че в момента трескаво се обмисля дали да не се подхване аналогична „кампания в кампанията“, само че в подкрепа на Меглена Кунева. Би било тъпо, но справедливо (често справедливите неща са тъпи), защото Реформаторският блок ще доведе до крайно объркване играещите си с мисълта да гласуват за него. Но пък от друга страна не е честно едни да харчат пари за себе си, а други – за общото благо. Когато и ДБГ започне да харчи пари за Кунева, както ДСБ харчи за Малинов, общата кампания ще стане още по-причудлива.

Прав ли е Костов да организира „кампания в кампанията“? Защото той не просто изрази лично мнение. Когато това лично мнение доведе до синхронизирани, организирани и финансирани действия в публичното пространство, това си е кампания. Прав ли е или не е прав?

От една страна изглежда, че не е прав…

Не е прав, защото тази „кампания в кампанията“ обърква хората. Очевидно Реформаторският блок не е единен и всички онези усмихнати и прегърнати снимки на лидерите му са фалш и лицемерие – така би си помислил всеки страничен наблюдател. Очевидно вътре в Блока има сериозно несъгласие с кандидатите и тяхната подредба в листата. Страничният наблюдател лесно ще стигне до извода, че Меглена Кунева е получила позицията на водач, защото нейната партия е единствената със субсидия и като такава е приела по-сериозни ангажименти към бюджета на предизборната кампания. А стигне ли страничният наблюдател до подобни изводи, върви му обяснявай, че не е прав. Още по-лошото е, че влязат ли водещите партии от Блока в надпревара помежду си за преференциален вот, за всички ще стане ясно, че те много добре знаят какви са шансовете им – да вкарат в най-добрия случай най-много един депутат. И сега се вдигат на последна битка. Всякакви такива „кампании в кампаниите“ повдигат сериозното подозрение, че Реформаторският блок няма да оцелее след изборите, дори да успее да вкара един евродепутат. Защото ако влезе Малинов, костовистите ще кажат: това е нашият депутат, ние го вкарахме, той представлява нас. Същото ще кажат и куневистите, ако влезе Кунева. Какъв Блок след това? Какъв рестарт на политиката, какъв нов морал, какво ново мислене!? Много лошо е Реформаторският блок да навежда избирателите на подобни мисли и затова може би Иван Костов не беше прав да направи това, което направи.

От друга страна изглежда, че е прав…

Иван Костов може да има личностни проблеми, но интелектуални сякаш все още няма. Той добре вижда, че привидната монолитност на Реформаторския блок е твърде лъжовна и проблематична. Той вижда, че мнозина десни избиратели, които все още от инат не желаят да гласуват за ГЕРБ, може би няма да гласуват изобщо, ако единственият резултат от гласа им е Меглена Кунева да влезе в Европейския парламент. За това има заслуга и самият Костов с яркия образ на „червената кукувица“, за който лично положи усилия да добие широка гражданственост. Костов не може да кара феновете си да гласуват за „червената кукувица“ – не е добре за самия него. Но пък ако не им каже нищо, ако не им даде насока, те изобщо няма да отидат да гласуват. Това е ясно. Социологичните проучвания сочат, че гласоподавателите на ДСБ са малко повече от половината от гласоподавателите на целия Реформаторски блок. Тъпо е да не излязат да гласуват! Затова Костов казва нещо твърде разумно. Той казва: „Излезте да гласувате. Гласувайте за своите си хора, но гласувайте. Важно е Реформаторският блок да вкара депутат, пък да влезе който ще!“. Под това би трябвало с лекота да се подпише лидерът на всяка партия в Блока, ако усмихнатото му участие в груповите снимки е било искрено и ако искрени са били приказките, които е разправял заедно с другите по села и по събори.

От трета страна в цялата работа има нещо кофти…

Кофтито в цялата работа е, че очевидно за всички, партиите в Реформаторския блок водят битка за твърдите си ядра. Вторачени в тези ядра, те не обръщат внимание на добросъвестните си избиратели дори тогава, когато тези странични и безпартийни избиратели ги търсят активно. Добросъвестните им безпартийни избиратели са умни хора с кариери и влияние, с професии и много социални контакти. Но тези хора сякаш не са интересни за Блока. Или пък Блокът си мисли, че те са си негови a priori и няма да му избягат, докато той народняшки се пъчи по събори на овцевъди. Ядрата така или иначе ще подкрепят партийните си кандидатури. Борбата не е за тях. Борбата е за интелигентните скептици, за градските тарикати, за малките и средни предприемачи, смазани от червендалестите и дебелогъзи рекетьори от държавния сектор и от престъпния свят. Борбата е за всички хора, които са способни да създават и които все още имат желание да създават. Затова може би наистина е добре всички тези хора да се стегнат, да излязат и да гласуват. Да гласуват за себе си. Ако ли пък ги измамят отново, има начини за възмездие след това.

Няма да кажа нищо за Картаген, за да не си помисли някой, че го виждам в Реформаторския блок. Боже, опази! Но за Блока ще е много полезно, ако накара финикийците в себе си да се държат като честни реформатори.

За OFFNews

Търсене

Подкрепете ни

Facebook