Как да накарам детето ми да чете?

Николай Фенерски

Влизали ли сте в дом без библиотека? Нито една книга никъде. Даже детски книжки не се виждат.

Израснах сред книги, но приятелите ми от детството, тези, най-истинските приятели, които са двама, трима, четирима, са алитерати, души безкнижни. И аз често им го казвам. Вие, казвам им, сте души безкнижни, бедни, не знаете нищо за нищо, не сте ставали част от ничий друг свят, не сте се скитали из пътечките на нито едно въображение, така не сте доразвили и вашето. Всички те са различни типове хора. Някои са хора на изкуството. Но въпреки това са алитерати. Единият от тях, художник, казва, че тия всички неща от книгите си ги знае, че всичко в света се повтаря, че животът е кръговрат и няма нужда други да му го припомнят, няма нужда да се губи из нечии светове… Всеки си има оправдание. Не мога да си обясня нежеланието да се чете. Не го схващам. И то да се чете художествена литература.

Един друг приятел казва, че обича исторически четива, а романите и разказите са му безинтересни, неговият свят си му е достатъчен бил, просто не проумява моя интерес към литературата. Дори му се струва странен и нездрав, подозирам.

Та така, интелигентни хора. После се чудят, че децата им не четат. Един съвсем малък процент от хората у нас четат. Словаците са по-четящ народ, за руснаците да не говорим, там четат и хората със средно образование, не само висшистите, ако има някаква връзка между образование и четене, но си мисля, че все пак такава има. Не е правило и по образованието не може да се съди за интереса към литературата. Но хората с по-високо образование са били принудени да четат, за да си вземат изпитите в университета. Говорим за истинско образование, не за ментетата.

Четенето е акт дълбоко съкровен, интимен. За да четеш, трябва да останеш сам със себе си. За много хора е ужасно да останат насаме със себе си. Те не знаят какво да правят, когато останат сами, затова си включват телевизора или друг някакъв повърхностен дразнител, който да отвлича вниманието им, да приковава сензорите им, да им убива в първия и единствен смисъл времето. А времето тук на земята ни е най-ценното нещо. Те не умеят да се наслаждават на спокойствието в душата си, за тях мълчанието, тишината не са познати и притегателни. А може би дори ги плашат.

Читалищата изхвърлят старите си книги. Сякаш книгата може да остарее. Една книга или се е родила стара и съсухрена, или е винаги свежа. Читалищата получават директиви да изхвърлят книгите на еди каква си възраст и да „обновяват“ наличностите си. В резултат на което в близкото читалище миналата година не успях да намеря класически произведения от Илф и Петров и от Стругацки. Това са такива тихи престъпления, такива незабележими и скрити масови убийства. Ако някоя от нещастните книжки има късмет в живота си, ще попадне при антиквар. Другите пътуват накъм крематориума. За книжния холокост няма да прочетете във вестника, нито да чуете в новините, но той е факт.

При такова отношение към книгата как да говорим за любов към нея? На кого му пука? На разни странни птици като мен? На не повече от десетина хиляди човека сред няколкото милиона българи? Мислите си, че драматизирам? Ще ви кажа, че аз смятам книгата за свещена. Напоследък много плява излезе от печат и получи книжно тяло, тази плява бих я изгорил цялата. Но да унищожиш добра книга е като да убиеш човек. Углавно престъпление.

Та как да накараш детето си да чете ли питаш? То теб виждало ли те е с книга в ръце? Ти на него сложи ли му в невръстните седемгодишни длани някоя хубава книжка? От Роалд Дал, от Астрид Линдгрен, от Михаел Енде, от Арчил Салакаури, от Ангел Каралийчев? Просто спираш компютъра, гасиш телевизора, затваряш го в стаята с книгата и му казваш да започне да чете. След първоначалния бунт, като види, че няма мърдане, то ще се подчини. И един път увлечено от разказвача, няма да се спре. И ще ти бъде благодарно. А ако ти не можеш със собственото си дете да се справиш, кой друг да го направи? Ама ти е по-лесно да нямаш грижи, да оставиш на самотек неговото естетическо развитие, да повериш най-важните му години, дните, седмиците, в които се формира като пластилин мъничкото му съзнанийце, в ръцете на разни престъпни телевизионни и интернет елементи. Тия герои ще го увредят. Бъди сигурен. Вгледай се малко в тях и ще разбереш защо го казвам. Детството е най-скъпият отрязък от живота за изграждането на личността и по отношение на времето. Когато си малък, всеки ден е като отделна епоха за теб, а времето тече със съвсем друга скорост. И родителите, които не предоставят на децата си правилните впечатления и емоции, са за затвора. Една от тези емоции е четенето.

Не е измислен досега друг начин за развитие на разума, за възпитание в мислене и за получаване на знания – четенето е единственият. За фантазията и въображението няма да отварям дума. Но мисленето, знанията са единственият истински капитал, който винаги ще притежаваш и си е само твой. Гол да те съблекат, всичко да ти вземат, знанията са си с теб. Те те различават от останалите човеци, не нещо друго. Външният ти вид ще се променя, първо си млад, после ще остарееш, но знанията си остават и дори имат свойството да се умножават.

Страх ме е от къщи без книги. Не е нужно да си богат, за да имаш книги. Онези изхвърлените от читалища и библиотеки са по сергиите за жълти стотинки. И 15 лева за нова книга също не са много пари – кога ходи на кръчма и колко остави там? „В началото бе Словото“, рекъл и един друг човек, но за душите безсловесни тия думи нищо не означават. После се чудят що това дете така скучае в училище. Що бе, наистина? Чудиш ли се? И да го утрепеш това дете с лопатата, пак няма да почне да чете. Бъди сигурен. Ти не четеш ли, то няма да чете. Ти не обичаш ли книгите, не покажеш ли отношение към тях, и то няма да има такова и няма да изпитва чувства към тия хартии… Пусни си телевизора и бъди щастлив. Ето, сега ще ви дигитализират сигнала, ще ви повишат качеството на зомбирането, ще ви бъде още по-комфортно и безпроблемно да убивате дните си. За какво са ви тия дни и тоя живот тежък и без друго? Я бой с телевизора по мозъка и не се притеснявай за нищо. Нали са ги направили на филми много от книгите, пуснете си ги тия филми и си вземете кърпички да си триете лигите от постоянно отворените усти.

И за последно да спомена един приятел, един, който едно време четеше. Днес децата му не четат. Гледат телевизора и монитора. Той спря да чете и в грижата за издържането на семейството забрави да бъде първо човек. Превърна се в зъбно колелце от системата, която толкова хубаво мразеше в младите си години. И сега децата му страдат без книгите. И ме пита как съм накарал своя син да чете, че и дъщеря ми седемгодишната също вече е на третата си книжка без картинки… Тоя текст е написан за него. Приятелю, кое ти е по-важно? Да нахраниш и облечеш децата или да им отвориш очите за света? Щото ония неща, страшните, от екраните, които се вбиват в мозъчетата им, са много опасни. Казвам ти го, да си го знаеш. И да не се чудиш после.

Това е. Банално и просто. Ама няма как по друг начин. Като първа стъпка можеш да влезеш в интерфейса на рутера, до който интернет доставчикът ти е пуснал кабел, на адрес 192.168.0.1 – или нещо подобно, според марката, и да филтрираш на ниво рутер достъпа до фацебуук.цом – от клюкарника на тая възраст те нищо не получават, само се възпитават в интригантстване. И се вземи малко в ръце – ти и само ти си отговорен за собствените си деца. Втората стъпка е премахването на телевизорите от детските стаи. От пропагандата по медиите е нужно да се страхуваш, много да се страхуваш.

От offnews.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook