Мили и драги: Хайдютите

Втори месец, откакто проф. Майкъл Френч излезе с онова изследване. Оттогава мръзна в душата си, увереността ми е на закачалка до чадъра в антрето, а погледът ми се влачи като просяк в тежкия дъжд.

………

Хайдутите.

„…А хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик” (Ив. Вазов).

Социални бунтовници, хайдутите оставят следа по калта на горските пътеки. Живеят във високите топоси, обикновено планините, по практични и сюжетни причини. По практични – за да могат да се крият от врага, обикновено пословичният „беснеещ турчин над бащино огнище”. А по сюжетни – за да могат литературните критици после да им изградят образ, който живее нависоко, контактува с небето, ergo почти не е от този свят, ergo подчинява се на друг ред, ergo носи алтернативна ценностна система и т.н. Нависоко, за да обхожда с поглед низините, които кореспондират с робския манталитет, хомота и теснотията на скотския живот. „Юнакът тегло не търпи” (Хр. Ботев).

Без да вменявам задължителна синонимност, все пак в българската литература художественият прототип на хайдутина се родее с този на хъша. Последният обикновено е хайдутин в емиграция. Иван Вазов чертае най-достоверния художествен образ на българския хъш. Клекнал на левия бряг на Дунав, град Браила приютява българските хъшове. В града – кръчма. В кръчмата – разхвърляни по масите български патриоти. Цари колективна суматоха, неумити лица, сплав от романтични блянове, вдигнати чаши и високоградусни думи. 

Хайдутинът обикновено е непристъпен за чувствата на момата. Не че няма чувства: той към нея или тя към него. Но в ценностната му пирамида най-отгоре стои Отечеството. Женският контур е географски и политически: това е България. България е обаятелна. Момата също е красива, но нейното присъствие е ограничено: от времето, мястото и обстоятелствата. Кадровият състав на момците е по-важен от този на момите. Момците са условие за България, България – за либето. Ако Отечеството го няма, това не значи, че хайдутинът ще се завърне при полата на момата. Напротив, сетне България е смъртта. Ако България е невъзможна, то смъртта е. „…Нека изгния в гроба” (Ботев).

Със сигурност Венета не е пририпала от гордост, както прави литературната критика след нея, когато отваря писмото на Ботев от 17.05.1876 г., прочитайки, че „…после Отечеството си съм обичал най-много тебе…”

С една дума: Хайдутите обуват потури, слагат по два-три пищова в пояса и обичат Отечеството. Често ходят некъпани, но за сметка на това изявяват готовност да мрат по всяко време на денонощието и при най-малкия намек за турчин.

Хайдютите

„Hi Dude. What’s up with my wi-fi?”

Ако хайдутите са били, на практика, социален ъндерграунд, а на теория, апотеоз на изригването на българската революционна вулканичност, то нещо подобно са и Хайдютите.

Хайдютите са лесно разпознаваеми. Често ходят развлачено, познанията им по чуждестранни езици се изчерпват с „Хай, дюд” и се ръкостискат глупендерско. Освен това, имат дълбоки деколтета – като касички за внимание. Номерът на дънките задължително трябва да изпреварва този на кръста, а влачещите се крачоли служат като метли за безпризорните фасове по улицата.

Хайдютите също са борци за свобода, ако приемем, че безжичният достъп до интернет е условие за това. Те са продукт на интернет. Г-н Интернет е безчинствал, а 8 месеца по-късно се е появил първият Хайдют, завит в пелени. После кой да го възпита, ако не настойникът му? От интернет Хайдютът калява социалните си рефлекси и оттам си намира кецове по номер. Youtube е енциклопедията, от която научава последните аксесоари, привички и жестикулации.

Хайдютите обаче са и социален ъндърграунд. При това, жанров ъндерграунд. Може  Хайдютът да е гетовизиран. Гетото се е изхрачило на улицата, а след няколко години изхраченото получава паспорт и си купува шапка с козирка. Може да върти волана в квартала, но носът му шофира по магистрали. Слуша „еманципаторска музика” и използва презерватив по изключение.

Хайдютът може да е и life-style тип. Вълнува се от бельото на някоя известна госпожица в национален ефир. Публично ругае жълтата преса, но така че тя да му обърне внимание. Организира балове предимно за себе си, като за целта си намира някое болнаво дете, което да му осигури страница във вестника. Не води живот извън обектива на камерите. Изрисувана брада и дисциплинирани вежди печелят внимание, на което една даскалица по литература никога не би се радвала.

Парцал може да се направи от стар суитчър, но и от риза с френски маншети. Хайдютът може да е гетовик, но може и да е парвеню. Във всички случаи обаче е шик. Често e повече high, отколкото dude.Шапката с козирка не е задължителна.

Но независимо какви са, Хайдютите са диалектизми на социалния модел. Последният киха по-бързо, отколкото смогва да борави с кърпичка. Удивително е как колкото повече се отдалечаваш от културния и административен център на един страна или град, толкова повече стават Хайдютите.

В Чикаго няма толкова рапъри, колкото са в монтанско.

В Париж светските хроникьори се редуват, за да отразяват звездите, а в София е обратното.

С една дума: Хайдютите обуват кецове, носят T-shirt-ка и обичат пилешко (chick). В хамбургер или в сандвич с друг мъж. Ако ще мрат за нещо, ще е за суета. И за още пилешко.

…….

Два месеца, откакто ходя втален емоционално.

13,034 респондента.

Дъхът ми е с вкус на желязо.

Възрастов таргет – от 19 до 35 годишни.

Мъртвецът в мен е по-жив отвсякога.

Сравнителен анализ на взаимоотношенията в период от 15 години.

Сянката ми е по-пълнокръвна от мен.

Майкъл Френч: Жените предпочитат грозните мъже.
Завивам се през глава. Хайдют да си в т’ва време. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: