Джони Деп в „Превъзходство“: Не човек, а машина

Ирина Иванова

Можеш ли да отделиш човешкото съзнание от човешката биология и какво губиш, ако го направиш? Кое би следвало да развиваме – човека, тоест себе си или технологиите? Докъде можем да си позволим да стигнем в така наречения наш прогрес? Това са въпросите, които поставя новият филм на Кристофър Нолан (продуцент) и Уоли Пфайстър (режисьор) „Превъзходство“ (Transcendence).

Директно към феновете на хитовия „Генезис“ от 2010 г. (на който пък Нолан беше режисьор, а Пфайстър – оператор) – „Превъзходство“ е абсолютно вашият филм.  Ако пък по принцип харесвате научно-фантастично-философски кинотворби като „Изкуствен интелект“ на Спилбърг, „Матрицата“ на братя Уашовски или класическия „Космическа одисея 2001“ на Стенли Кубрик, също ще се зарадвате на „Превъзходство“. Защото дискусията, която се води във всички тези филми е сходна – това е дискусията за бъдещето на човечеството. Ние винаги малко или много се страхуваме от бъдещето. Просто защото е неизвестно. Така че филмът е и за страха от неизвестното.

Действието се развива в едно съвсем близко „утре“. Джони Деп и Ребека Хол са Уил и Евелин – семейство учени, които си живеят прекрасно (Уил е нещо като учен със статута на рокзвезда, раздава автографи и прочие), докато анти-технологична терористична групировка организира масирани атаки в няколко изследователски центрове в цялата страна, избива куп учени и унищожава огромно количество информация и научни разработки, правени години наред. Уил е ранен. Оказва се, че тялото му е заразено с бавнодействащ смъртоносен токсин, който ще го убие за няколко седмици. И понеже ние, простосмъртните, можем да се борим само за живота си, но те, учените, могат да се борят за безсмъртието си, Уил, Евелин и техният приятел Макс (Пол Бетани) решават да „съхранят“ Уил под формата на информация, на компютърна памет – всяка негова мисъл, всеки негов спомен, всяка характерна особеност на неговата личност… (Не ме питайте как го правят, въобще не разбрах). И така той се превръща в нещо като „дигитално същество“, но с душа, с чувства, със собствени мисли. Може ли да ни даде това дигитално същество усещането за общуване с човек от плът и кръв? Можем ли да повярваме в него?

Всеки честен филм, който се занимава с подобни теми, би следвало да не дава отговори, а само да поставя въпроси, и то много въпроси. „Превъзходство“ е честен филм. И слава Богу не е схематичен, макар че лично аз до този момент не съм гледала Джони Деп в такъв.

Лично аз си поплаках накрая, тъй като има една особена тъга в представата, че в някакъв бъдещ момент човекът може би ще се раздели със смъртната си обвивка, която иначе му причинява толкова страдания.

От eva.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook