Жителите на Розово не са фашисти

darmov

Мирослав Дърмов

Безкрайно верни са думите на Иван Костов, че в България всички сме братовчеди. Например, дядо ми Минчо преди много, много години е роден в привляклото вниманието на медиите днес село Розово, Казанлъшко. Е, напуснал го е още преди Първата световна война и доколкото знам, във времето се е връщал само на гости на сестрите си. И аз имам братовчеди там, макар че съм посещавал китното селце само веднъж, през зимата на 1973-та, по инициатива на бате Таньо, който искаше да ме запознае с роднините. Затова не ми е особено приятно, когато медиите наричат жителите на селото „фашисти“, а отделни „обяснители на прехода“ говорят за „битов фашизъм“. Просто хората там не са такива. Те са обикновени българи – като всички нас. Ако искаме да бъдем обективни, следва да кажем, че по начина, по който мислят жителите на Розово, разсъждават може би 90% от жителите на малките населени места (и не само те), върху които държавата стовари проблема със сирийските бежанци. Без да ги предупреди, без да иска тяхното мнение.

Колкото за „битовия фашизъм“, независимо че това е абсолютна глупост, авторът на тази сентенция би могъл да разшири тезата си с „битов либерализъм“, „битова демокрация“, а защо не и с „битов комунизъм“. Но ако приемем, че комунизъм произлиза от комуна, можем да си спомним, че през 67-68 и другите години на миналия век в Европа имаше „Комуна 1“ и „Комуна 2“ и множество техни дубликати, и доколкото ми позволява паметта, не беше неприятно да пребиваваш там, независимо от обречеността им с възрастта. А че това, което се случи в Розово, няма нищо общо с идеология, каквато и да е тя, е очевидно. То е по-скоро реакция на хората срещу провежданата политика, за която никой не ги е питал, но им е натрапена от управляващите по геополитически съображения от две поредни правителства.

Нека си припомним – имаше „Арабска пролет“, която доведе до дезинтеграция в Либия, в Египет след една година управление на „Мюсолманските братя“ военните отново дойдоха на власт. В Сирия нещата прераснаха в гражданска война, която може да се нарече и интервенция на Саудитска Арабия, Катар, Турция и САЩ, посредством подставените лица на джихадистите. И както при всички войни в Близкия Изток, реалната причина е за нефт и газ и стратегическите направления са представени в случая като противоречия между сунити и шиити. Тогава в българските медии се написаха много думи за тиранина Асад, но имаше и един министър на външните работи, Николай Младенов се казваше, който още преди Съединените щати да формулират идеята за „Приятели на Сирия“(впоследствие от нея нищо не се получи) се включи в инициативата и дори организира в България среща на сирийската опозиция, която както тогава, така и сега се състои от Ал Кайда и и други чуждестранни наемници. Наистина, след тази своя активност, Младенов отиде на добре платена длъжност в ООН, но войната в Сирия продължава, без реално да се дискутират причините, които са я породили (преговорите по темата замряха). Резултатът – близо два милиона бежанци, предимно в страните от региона, докато в богата Европа като че ли няма особен ентусиазъм да се прояви солидарност.

Управляващите в България, без страната да има каквато и да е готовност, решиха да приеме контингент бежанци, и точно това решение създаде настоящия проблем. Пък твърдят, че жителите на Розово били виновни. А варианти за алтернативна политика съществуваха. На времето при косовската криза Иван Костов отказа да приеме бежанци и никой не го нарече фашист.

Но днес, изглежда нещата са се променили и почти в един глас българските медии заговориха за ксенофобия и фашизъм и дори се появяват призиви за наказателна акция на държавата спрямо недоволните жители на Розово. Няма значение, че никой не оспорва принципа за самоуправление на общините по въпроси от местно значение. Това, което явно е вбесило формиращите общественото мнение е, че има хора, които не само мислят различно, но и са дръзнали като група да изразят своето отношение. Нещо, което се случва въпреки униформените позиции, натрапвани чрез всички канали за информация. Следователно, ситуацията излиза извън контрол, и за това несъгласните трябва да бъдат заклеймени като фашисти, а даже и като нехристияни, за да не бъде примерът им заразителен и в други населени места да престанат да повтарят натрапените от управляващите посредством медиите стереотипи за случващото се в света. При това е очевидно, че на морализаторите лепящи етикети, не им пука за бежанците. Защото ако някой има намерение да реши проблем с бежанците, първо трябва да направи нещо за прекратяване на войната в Сирия и страната да се стабилизира, за да има надежда за тези хора да се завърнат в родината си. А не да се повтарят пропагандните лозунги на ангажирани в конфликта, понеже по този начин се убиват и останалите малко в употреба морални категории. И остават само лъжи и лицемерие.

Това, което най-много ме безпокои е, че независимо, че проблемът е дело на политиците, тяхната реакция се приравнява на нивото на медиите, като в морализаторски тон, кога по-еднозначно, кога по-завоалирано се осъждат жителите на Розово. За институциите е ясно – те искат да се харесат извън страната. Но политическите партии, които създадоха проблема с бежанците, мълчат. Чакат темата да се забрави. До следващия конфликт. А най-смешното е, че разните му там самонарекли се патриоти, които по телевизионните екрани си късат ризите за националните интереси и по презумпция първи трябва да изразят позиция, тях никакви ги няма. Явно са създадени, за да компрометират темата. И както по всичко личи, проблемите с бежанците ще останат за жителите на различните населени места, които паралелно с безработицата и беднотията, ще трябва да решават и този въпрос. Колкото до политическия елит, той ще прави всичко възможно да изглежда на правилната страна и ще заклеймява всекиго с различно мнение. При това ще заклеймява с всички познати морални категории. И българският народ ще търпи, вместо да им рече: Майната ви бе, лицемери!

От faktor.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook