Как “неолибералното зло” погълна “новите леви”

ows

Когато преди няколко години беше издадена книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“, просветената лява интелигенция я припозна за своя Библия и започна да я проповядва като флагман на борбата срещу неолиберализма. Основната теза на книгата е, че за всички несполуки на българския преход са виновни „неолибералният модел“, който според авторката се налагал в страната ни от 1990 година насам и неговите поддръжници от различните неправителствени организации и институти, които по-късно бяха причислени към групата на „соросоидите“.

Достена Лаверн със сигурност е права, че неолибералният модел има много недостатъци. Проблемът на тезата й е че, този модел беше развит в САЩ и още няколко държави с дълбоки капиталистически традиции. В България той никога не е съществувал и най-вероятно никога няма да съществува, така както страната ни никога няма да заприлича на САЩ и която и да е страна възприела неолиберализма. България има дълги традиции в държавния контрол над икономиката и един от основните проблеми на българския капитализъм не е прекалената свобода за бизнеса, а огромното количество регулации и закони, които носят само корупция и беззаконие. България се управлява от силно централизирана държава, която не е в състояние да упражнява огромната си власт. Този модел не е нито неолиберален, нито социалистически, нито капиталистически. Това е обикновен хаос, съчетан с огромни количества безотговорност и морална деградация на обществото.

В течение на битката между вдъхновените от Лаверн български извънсистемни социалисти и техните противници „неолиберали“ в основна разделителна линия се превърна плоският данък. Същият който беше въведен докато министър-председател беше социалистът Сергей Станишев. Последната констатация е най-голямото доказателство, че войната между просветените социалисти и експертите-неолиберали е виртуална и на моменти дори налудна. Тази война беше интересна за наблюдение единствено, защото наподобяваше дебатите, които се водят в далеч по-цивилизовани страни от нашата, където споровете между неолиберали и социалисти са действителни и лежат на дълбоки основания. Силата на „новите леви“ беше в  това, че наред с канонадата от думи срещу всичко, което те наричат неолиберално, дясно, капиталистическо и буржоазно, на сериозна атака от тяхна страна беше подложен и основният стожер на българския социализъм БСП. Социалистическата партия беше наричана „хайверена левица“, а лидерът й Станишев беше обвиняван в подмяна на социалистическите идеали с неолиберални залитания.

Това не е далеч от истината, но няма никакво значение, защото красивата война между „новите леви“ и „старите неолиберали“ прикрлючи с победа на последните преди няколко седмици. Тогава Достена Лаверн зае петото избираемо място във водената от автора на плоския данък Серегей Станишев евролиста на БСП. На едно място пред нея застана бизнесменът Петър Курумбашев, който далеч повече  олицетворява капиталистическото начало, отколкото социалистическото. За БСП попадането на Лаверн в листата беше добър ход. Той първо тушира критиките на „новите леви“ и след това даде възможност на Сергей Станишев да замете под килима либералния си уклон и по време на кампанията да се изявява като убеден социалист, който иска да одържавява икономиката и дори да премахва плоския данък, който сам въведе. В същото време подръжниците на Лаверн бяха принудени да замълчат и да се правят, че не виждат как тяхната вдъхновителка е станала част от „хайверената левица“ и „неолибералния модел“.

Днес, в качеството си на кандидат за евродепутат от БСП, Достена Лаверн продължава да говори срещу „неолибералното зло“. Решаващата подробност е, че следващия месец тя ще седне в европарламента до колегата си Петър Курумбашев и няма да се отличава от него с нищо. Може би влизането й в официалната политика има основания, но то показва, че високите идеали и патетичните идеологеми свършват с първата добра оферта за политическа кариера. Поглъщането на Лаверн от „неолибералното зло“ изглежда като предсказание за съдбата на социалистическата идея, която става все по-размита, фалшива и податлива към опитомяване. Това е добра новина, защото едно престъпно и мащабно недоразумение, каквото е в същността си учението на Маркс, приключва съществуването си. То ще бъде капитализирано от своите най-големи апологети, а те от своя страна ще имат задължението да се преструват на истински загрижени за работническата класа, която все по-малко ще се връзва на лъжите им. Това е и причината всички радикални леви движения от типа на „Окупирай Уолстрийт“ да приключат без да са родили каквото и да било. Изводът е, че този път комунизмът си отива преди да е дошъл. И Слава Богу!

Търсене

Подкрепете ни

Facebook