Южният политически потоп

Владимир Шопов*

Снишаването приключи. Ветровете, отвели комунистическата система стихват и заедно с това свършва и противоестествената реторическа маскировка на БСП и ко. Очевидно инвестицията в „троянския кон“ вече се капитализира и страната е на път да стане еднозначен флагман на Москва. От „скрита лимонка“ това правителство поема курс на директно блокиране на европейски политики и захвърля и последните останки на претенция за европеизация на страната. Казусът „южен поток“ ни връща във времената на директна интервенция, когато във всеки шефски кабинет е имало по поне един телефон с директна връзка с Москва. Етюдът „европейски консенсус“ официално приключи и сме изправени пред директен опит за неговото разрушаване и опит за хвърляне на страната в нова зона на здрача по периферията на европейския континент.

Проектът „южен поток“ е един от най-видимите инструменти за това. Освен гигантска корупционна схема в стил Сочи, той има и други, не по-малко съществени задачи. Първата е да превземе отвътре все по-трудния за избягване дебат за енергийната диверсификация. В профанизираната и контролирана публична среда новата тръба може спокойно за бъде „продадена“ на „общественото мнение“ за върховно и виртуозно политическо постижение. Темата за енергийния съюз ще бъде оставена да мигрира по периферните онлайн коментарни пространства и по нея просто няма да има позиция. Втора задача на този „поток“ е да опредмети за целокупното население ползите от братската дружба. Въображаеми работни места и инвестиции ще послужат за лице на „вечната икономическа дружба“ между двата народа независимо от ясната дестинация на огромната част от тези средства. На трето място, интензивността на поредното фалшиво деление на русофили и русофоби по повод събитията в Украйна остойностява допълнително великия енергиен жест на „големия брат“. Та, кой иска да зависи от една фашистка клика в Киев, нали така? „Потокът“ се продава и като обещание, с което директно се атакува европейското членство на страната. На абстрактните еврофондове се противопоставят преките, материални ползи от вечната газова дружба. На хладното отношение към строга Европа се противопоставя вечната, душевна и енергийна, топлина на Русия.

Над проекта в момента са надвиснали доста облаци. Агресията в Украйна е на път напълно да преформатира европейската енергийна политика и върна стратегическата перспектива в този сектор, която бе поизчезнала. Москва загуби доста добронамерени хора в ЕК и направи изключенията от европейското законодателство малко вероятни. На масата са вече съвсем конкретни идеи за промени, които още идния месец ще започнат да стават реалност: повече европари за интерконектори, средства за по-големи хранилища, по-интензивна дипломация по алтернативните енергийни маршрути и т.н. Цялостната политическа атмосфера около „южния поток“ се промени, а без сериозна воля за разплитане на множеството казуси осъществяването в неговата цялост изглежда доста проблематично. Това обаче няма да попречи на правителството да натика страната в блатото на този проект.

Рано е да се говори за европейска политическа смърт на новата тръба. Тя би дошла едва с тотална агресия на Путин и сухоземно навлизане в източна Украйна, което остава възможно, но като че ли по-малко вероятно. Самият ЕС няма общностни прерогативи, които да му позволят едностранно да стопира проекта и просто да нареди неговото прекратяване. Енергийната му политика е все още неравномерен микс от теми, а правомощията до голяма степен си остават в ръцете на страните-членки. Това започва да се променя, но не е нещо, което ще се случи през идните няколко години. Само идеята за енергиен съюз може да отнеме следващия мандат на ЕП. Нещо повече, макар и поразклатена подкрепа в другите държави по трасето остава, а и тяхната далеч по-висока интегрираност с европейската енергийна система не го прави толкова застрашителен. Тази комбинация от реалности оставя достатъчно пространство за правителството да продължи да действа, независимо от унизителните последни разкрития за руското авторство на промени в българското енергийно законодателство.

Кабинетът ще игнорира подсещанията за нарушаване на европейското законодателство, поради някои негови специфики. На първо място, окончателната оценка за съответствието на правните разпоредби на тръбата с европейските ще дойде едва след неговото построяване, което отваря достатъчно пространство и време, в което той да си прави, каквото намери за добре. Съответно, всички евентуални финансови наказателни процедури ще дойдат едва след пускането в експлоатация на тръбата (ако бъде завършена по цялото трасе). Подобни процедури могат да траят години, а тогава сегашната „гарнитура“ вече няма да е на власт. Всичко това отваря прозорец, в който строежът може да си върви и да се имитира дипломатическа и преговорна активност без да идват санкции, които наистина да ударят цялото начинание. Нещо повече, за да се осъществи заложената схема всъщност тук може да започне да си се строи тръба към нищото, тоест само в българската отсечка, ако други страни решат да не стартират. Ще се обясни с формалните правни ангажименти, с нуждата от действие, за да няма неустойки и т.н. Стратегията тук е да се създават политически, правни и икономически „факти“ – договори, удобна юридическа база, създаване на обществени очаквания, от които измъкването е изключително трудно и изисква сериозна политическа воля. С подобно действие хем който трябва си е изпълнил ангажимента, хем предвидените средства са поели по своето предназначение. Сметката за всички нас ще дойде по-късно.

Да се предвижда как приключват управления на бившите комунисти не изисква особено въображение и анализ. No-brainer, с извинение за чуждицата. Разбира се, всеки път е малко по-различен от предишния, издихание на системата през 1990-91-а, умишлен фалит на модела на държавно източване през 1996-97-а, но някои неща не се променят. И тук имаме социализация на разходи и приватизация на печалбите. Опит за разбиване на европейския избор на страната като евентуален бонус. Потокът очевидно ще се окаже потоп. 

От reduta.bg

* Владимир Шопов е основател на Sophia Analytica Ltd., компания за изследвания, анализи и консултации. Възпитаник по политология на СУ „Св. Климент Охридски“ и London School of Economics and Political Science. Учил е още в Oxford University, London University (Queen Mary College), the New School for Social Research (USA), California University at Sonoma. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: