Само квадратчето

10x

В неделя ще гласувам с 10. В квадратчето. Най-вероятно с хиксче. Обмислям да си нося транспортир, пергел и линийка, за да не изляза от рамките на квадратчето. И толкова. Една зачеркната десетка от мен. Няма да гледам кръгчетата.

Кръчетата, специално за десетката, не са важни. За мен. Реформаторският блок не е водачите на листата. Не е този или онзи лидер на партия. Реформаторският блок не е блокче от детски конструктор. Не е мим, който се криви, защото няма какво да каже. Не е брандиран автобус, който кръстосва страната. Не.

РБ сме всички ние, които, подкрепяме усилията за обединение. Всички, които искаме и имаме нужда от нормална среда, в която да виреем. Всички, които искаме да разчитаме на себе си, за да успеем, без държавата да ни спъва и мачка.

И поради тази причина, няма да гледам кръгчетата. Аз. Защото трупането на много точки в едно кръгче ще доведе до сцепването на квадратчето. Казвам го с голяма доза огорчение, но опитът ми и наблюденията ми върху голяма част от субектите в РБ показват това. РБ е нещо ново, което, обаче, има какво да научи от старото и с какво да се бори от миналото.

Казвала съм го преди, ще го повторя и сега. Моето поколение, младото поколение в дясно, не сме учени да обединяваме. Ние, в последните 13 години сме били свидетели, участници, а дори и инструменти, в разделения, отлюспвания и цепения. Ние нямаме примера, от който да се поучим как се правят нещата. Нямаме know how за това, как се правят успешни и устойчиви коалиции. Но за сметката на това знаем как да ги съсипем. Учили сме се от най-добрите. Това, обаче, също дава сила. Като знаеш как НЕ се прави едно нещо, единственото, което може да сториш, е да го направиш по друг начин.

Реформаторският блок се роди предимно от енергията на младото поколение, с подкрепата на по-опитните и по-патилите. Роди се от умората да се караме с хора, с които мислим по един и същи начин. Роди се от нуждата за нещо нормално и устойчиво. И по тази причина е още много крехко. Надявам се да се окаже и силно.

За по-малко от година партиите и техните лидери направиха много, за да се случи обединението. Но има да се прави още. Доверието между редовите членове и симпатизанти на отделните партии е в самото си начало. За непартийно ангажираните поддръжници на РБ е лесно, те не правят разлика между която и да е от партиите. Сложното е за т.нар. „твърди ядра”.

Основната задача на РБ е да печели доверие, вътре, помежду си, и извън рамките на партиите. А интелигентните и взискателни хора, каквито са десните избиратели, трудно дават доверието си, така че задачата е от по-сложните ;-)

25 май е само една дата от трудния път, който РБ трябва да мине. Енергията от очакванията на хиляди хора, непартийно ангажирани, но обществено активни поне от 14 юни 2013 година, няма да го оставят на мира и за секунда. Независимо от резултата на евровота, РБ трябва и ще продължи. И се надявам да продължи цял. За да не даваме поредния пример за това как не се правят нещата.

За това ще зачеркна 10 в квадратчето и хич няма да ви гледам кръгчетата. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook