Иван Шишманов: България и Украйна притежават всички условия за близко приятелство

- С какви чувства отивате на новия си пост?

- Отивам с пълната вяра, че ще мога да използвам според силите си своето дългогодишно изучаване на Украйна, украинската култура и украинското движение, своите лични връзки, своите горещи симпатии към един народ, който в своето възраждане представя толкова поразителни аналогии с нашия, – за да се създадат по възможност трайни, неразривни политико-икономически и културни връзки между България и Украйна.

- Какво ще ни кажете за новата държава и нейното историческо минало?

- Създадената в Брест-Литовск Украйна не е нова държава, както мислят мнозина погрешно. Също като България, Украйна има едно бляскаво историческо и културно минало. Спомнете си за Киевското княжество на Олег, Олга, Владимир и на известния и от нашата история княз Светослав.

Това славно княжество, създадено в IХ в. от същите славянски племена, потомци на които населяват и днес територията на Украйна (поляни, древляни, северяни, угличи, тиверци, дулиби), се наричаше отначало Русь. Но по-късно това име е присвоено от московските князе, та украинците се принуждават да си потърсят друго национално название. В същото време и името Украйна е много старо. То се среща още в летописите от ХII-ХIII в., в универсалите на казашките войводи (хетмани) от ХVII в., в манифеста на Петър I от 1709 г., в народните песни. С него се означават предимно източните погранични степни области (покрайни) на някогашната Киевска държава (IХ-ХII в.). Постепенно това име бе разширено и върху другите населени с украинци области и днес то е общоприето за означение не само на старата Киевска Русь, а и на цялата украинска етнографска област.

- Каква е разликата между украинци и руснаци?

- В психологическо отношение украинецът се приближава до българина. Той е голям индивидуалист, деятелен е, голям реалист е в живота, затова е по-равнодушен и към догматични разпри. Той не познава голямото разнообразие от секти, каквито срещаме в Русия. Неговата умозрителна натура е склонна повече към скептицизъм и критика. Украинецът мъчно се решава, но упорито държи на своето. Украинското “упрямство” е пословично. На това той дължи и ще дължи в бъдеще още повече своите големи национални успехи.

От руснака украинецът се отличава и със своя тънък хумор. Ненапразно Гогол е украинец.

- Кои са особеностите на украинския език?

- Той се дели на многобройни, но близки наречия (полтавско, чернигивско, бойковско, лемковско и други), развива се както и българския в продължение на 1000 г. Без подготовка не се разбира. Не го разбира и руснакът. Толкова големи са неговите граматични и лексикални особености. В тази кратка беседа естествено нямам възможност да ви дам примери. Но се опитайте само да прочетете някое стихотворение от най-великия украински национален поет Тарас Шевченко и ми кажете, какво сте разбрали.

- Какво представляват украинската литература, изкуство и наука?

- Украинската литература, която се начева още през Х в., никога не е прекъсвала своето развитие, както българската. Тя може да се раздели на три периода.

Първият – 988-1458 гг. Най-знаменитите литературни паметници от тази епоха са Нестеровият летопис, Песента на Игоря и Светославовият Изборник. По време на тази епоха староукраинската литература е под най-прямо влияние на старобългарската.

Вторият – 1458-1798 гг. Украйна е под поданичеството на Полша. Оттам и някои западни влияния в книжнината. През този период народната стихия прониква все по-силно в писмената реч. Правят се опити да се преведе свещеното писание на прост език. Украинският език добива право на гражданство в официалните документи на казашките хетмани.

Третият – 1798 г. – до днес. Този период се начева със знаменитото хумористично подражание на Виргилиевата Енеида от поета Иван Котляревский (1766-1833). Тази поема, излязла в Полтава през 1798 г., има за Украйна в известно отношение значението на Паисиевата история. С нея се захваща модерното украинско национално възраждане. Най-добрите поети от средата на тази епоха са гениалният Тарас Шевченко (1814-1861), Шашкевич (Маркиян), роден в Галиция, Федкович (Юрий), роден в Буковина. От новите украински поети и поетеси (те са многобройни) заслужава да се отбележи Иван Франко – поет, белестрист и учен, Леся Украинка, Михайло Коцюбинский, Винниченко (Володимир) – доскорошен министър-председател, Олесь и други. Ако желаете да знаете повече, отнесете се към Ефремов – Iсторiя Украiнського Письменства.

Украйна притежава още от старо време едно богато църковно и светско изкуство, иконопис, стенна живопис, резбарство, златарство. В това отношение Украйна е талантлива ученичка на Византия и България. Често украинските художници бяха викани от полските крале дори в Краков. И днес украинските селяни в Карпатите се славят със своята резба и инкрустационно изкуство. Украйна притежава и много живописци.

Кой не познава прелестта на украинските народни песни, които талантливи композитори (Лисенко и други) използваха и използват за своите симфонични и оперни композиции? Украинските народни песни, несъмнено, най-музикалните от всички славянски песни. Украинските певци и певици са знаменити.

Украинците могат да се похвалят и с няколко първостепенни учени, които се ползват с добра репутация и вън от границите на отечеството си – Костомаров, Драгоманов, Житецкий, Рудченко, Волков, Грушевский (сегашният председател на украинската Централна Рада) и други. През 1873 г. в Лвив бе основано дружество “Шевченко”, което през 1906 г. се преобразува в Академия.

- Какви са били в миналото и какви трябва да станат в бъдеще отношенията между България и Украйна?

- Близките отношения на България и Украйна датуват още от Х в. Първите си църковни книги украинците получават от нас. Старобългарският език легна в основата на тогавашния им писмен език, също като на руския. Старата киевска литература е пълна с преписи и заемки от българските летописи, сборници, апокрифи. Интересно е, че в украинската църква са се запазили и до днес старите наши напеви, които очакват още своето изследвне от нашите музикални теоретици. Първата украинска църковна епархия произхожда от Охрид. Много рано срещаме между имената на киевските князе и български – Борис и други. След падането на Търново Евтимивият дякон и ученик Цамблак намери убежище в Киев, гдето дълги години заемаше митрополитския пост.

От ХVІ в. насам се начева обратното влияние на Украйна върху България. През ХVІІ в. известният български деец Парчевич бе изпратен от австрийския император в качеството на посланик при украинския хетман Богдан Хмелницкий. На казашките хетмани се дължат и големите икономически привилегии, които бяха дадени през ХVІІ-ХVІІІ вв. на тъй наречените Нижински гърци, между които имаше и многобройни българи.

Кой не знае какво дължи България на Юрия Венелина? Но колцина знаят, че Венелин бе украинец по народност (от Наги Тибава у подножието на унгарските Карпати)?

Когато през 40-те години на ХІХ в. бе основано в Киев едно тайно “Кирило-Методиево братство”, в което най-живо участие взе поетът Шевченко, на българския народ бе дадено напълно самостоятелно място в мечтаната от младите идеалисти общославянска конфедерация.

Известни са големите симпатии на нашите поети от предосвободителната епоха – Л. Каравелов, П. Р. Славейков, Жинзифов, към украинските поети и писатели Шевченко, Марко Вовчок, Квитка-Основяненко. Аз се опитах на друго място да обясня тези симпатии не само със сходството на социалните среди, от които нашите и украинските поети изникнаха. Едва ли има и днес две страни, които да представляват такива прилики в обществения си строй, като Украйна и България – тук и там липса на аристокрация, преобладаване на земеделието (80%) и дребногражданското население, от което, също като у нас, излезе цялата украинска интелигенция. Оттам и голямата демократичност, но и солидарност на социалните отношения. Като говорим за влияние на Украйна върху България не трябва да се забравят големите заслуги за нашата култура на Драгоманов – най-последователният идеолог на украинството. Той бе няколко години професор в нашия университет и почина в София.

При такава интимни връзки в миналото може ли да се съмняваме в бъдещето?

- Какво може да се направи за българските колонии в Украйна?

- Пълната свобода, която Украйна гарантира на малцинствата, ми дава право да вярвам, че ще може да се направи много. Ние имаме там хиляди и хиляди наши добри българи, които биха могли да бъдат добри посредници между нас и украинците. Защо да ги губим?

Там многомилионната държава няма нужда да обезличава един сравнително малък процент от своето населенение, за да увеличи своя брой. Страдала сама от гнета на най-безогледната обезличителна политика, Украйна ще бъде несъмнено толерантна към нашите български колонии.

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: