Томислав Дончев: Изборите са тест за геополитическата ориентация на страната

donchev

- В началото на кампанията прогнозирахте, че европейски дебат няма да има и че кампанията ще е ориентирана към българската политическа среда. Сбъдна ли се тази прогноза? Какво направи ГЕРБ, за да не стане така?

- Прогнозата ми се оказа оптимистична. Кампанията се отличава не само с липса на качествен европейски дебат, в нея властват не просто националните теми. Властват кебапчета, мексикански вълни, обещания, които нямат връзка не само с Европейския парламент, а понякога и със здравия разум. Утрояват се пенсии и заплати, раздават се безплатни неща, които трябват или не трябват на хората. Лоша и слаба кампания от гледна точка на липсата на качествен сблъсък на идеи.

Какво направихме ние? На първо място, бяхме достатъчно силни да не се държим като другите. Да не говорим глупости, да не обещаваме глупости, да не ползваме инструментите на черния PR и да се опитваме да обясняваме и на хората, и на нашите опоненти залога на изборите.

Защото ще бъде грешка да се счита, че изборите са само за това коя политическа сила колко членове ще прати в Европейския парламент. Че ще бъдат просто голям тест каква е българската политическа конюнктура – дали има силна алтернатива на статуквото.

Изборите са тест за геополитическата ориентация на страната. Не искам да звуча пресилено, но по резултата от тези избори някой някъде ще гледа и ще мери доколко България иска да остане в Европа. Това е най-големият залог. И считам, че ако не успях да проведа качествен политически дебат (не по моя вина) с политическите си опоненти, успях да проведа много разговори с хората на тази тема.

- Кой трябва да спечели изборите, за да даде знак, че България не иска да е в Европа? Основният ви опонент е Партията на европейските социалисти (ПЕС).

- Не е възможен солиден, значим антиевропейски резултат. Казвам го не гледайки изследванията, а от разговорите си с хиляди хора. Но присъствието на политически сили със значим резултат, които имат категорично антиевропейска позиция или не е ясно каква позиция имат – популистите, би следвало да се чете като глас против Европа. Не вярвам антиевропейските настроения да доведат до значим резултат, но дори малък би бил счетен за обещаващ.

- В Европа също има бум на антиевропейските и евроскептичните партии.

- Има голяма разлика. Евроскептицизмът в другите европейски държави може да бъде счетен като нормален резултат от кризата, при който се засилва националното, настроения, свързани с протекционизъм. Видяхме такива по-скоро идеи, отколкото действия, на различни държави членки. Евроскептицизмът в част от държавите членки е свързан по-скоро с раздразнение от опитите за регулация и свръхрегулация на европейските институции. Свързан е и с имигрантския поток.

В България той има съвсем различен смисъл. Като страна не само географски в периферията на Европа България попада и в друга гравитация – по-скоро на Евразийския съюз. И тук евроскептицизмът е много по-опасен.

- По тази ос в последните седмици си пролича сблъсъкът в енергетиката – темата на предстоящия вот на недоверие. Има ли промяна в позицията на ГЕРБ за “Южен поток”?

- Дали дадена политическа сила има проевропейска ориентация, не се измерва по това, което говори, а по това, което прави. Действията на правителството за “Южен поток” са емблематичен пример за еврошмекерлък.

Позицията на ГЕРБ за “Южен поток” е: Това е проект, който би могъл да бъде полезен за България. Но за да бъде полезен, има два ключови фактора. Първият е на каква цена се случва той. Тя е свързана с бъдещите ползи и приходи за България.

Вторият е съответствието с европейското законодателство и по-специално с Третия либерализационен пакет. Нямам предвид абстрактното съответствие с европейските норми. Отново имам предвид българския интерес. Възможността по тръбата да се провежда и друг газ е тема, критично важна за България предвид възможностите за добив на конвенционален газ от Черно море.

Ако проектът е на разумна цена, ако той съответства на Третия либерализационен пакет, това е проект, който би могъл да бъде полезен за България.

Отварям скоба. Има коментари, включително на колеги от Реформаторския блок, че с “Южен поток” се заобикаля Украйна, което е лошо за нея. Че това е удар с нож в гърба на Украйна. Но въпросът е какви са зоните на нестабилност, свързани с доставката на газа. Някои третират Русия като зона на нестабилност – от политически решения там може да зависи цената на газа. Украйна обаче също е зона на нестабилност. И това, което се случва там, не предвещава в следващите години тя да бъде особено стабилна.

Още един нюанс – резолюцията на Европейския парламент. Тя няма връзка с европейското законодателство на проекта. Тя е опит да бъде изразена позиция за случващото се в Украйна и да бъде показана ясна позиция към Русия. Впрочем това е и причината да бъде приета с такова мнозинство.

- И все пак няма ли опасност Европа да изгуби Украйна с реализацията на “Южен поток”?

- Не считам, че “Южен поток” е факторът, който ще определи какво ще се случи с Украйна. По много причини, една от които е, че ситуацията в Украйна е толкова динамична и какво ще се случи и какво не, ще се реши в следващите месеци или година. Период, много по-къс от самата реализация на “Южен поток”.

- Ако за “Южен поток” многократно сте изказвали позицията си, за създаването на европейски енергиен съюз не е така. Плевнелиев се изрази по-ясно от ГЕРБ, че подкрепя идеята.

- Не мисля така. Тук има принципен нюанс. Естествено, че позицията ни е “за” европейски енергиен съюз. Но не бива да разсъждаваме за енергийния съюз като за частна теза. Решението “да” или “не” за европейски енергиен съюз е свързано с другата тема – колко интегрирана Европа искаме. Свързано е и с Европа на две скорости като възможност или опасност. Въпросът е какъв съюз искаме.

Аз твърдя, че Европа трябва да бъде по-интегрирана, включително в сферата на енергетиката, във външната политика и сигурността. Не e съвсем чисто да се разсъждава за енергийния съюз като отделна тема. Той е функция на това колко Европа искаме.

И ако е имало коментари по отношение на енергийния съюз, те са били в два нюанса. Единият е чисто технически, че има силна консолидирана позиция и силни аргументи да бъдат убедени част от старите държави членки, които благодарение на икономическата си политика могат да си осигурят доставки на много по-ниска цена. Пример е Германия.

От друга страна, че при всички разсъждения, свързани с енергиен съюз, трябва да се има предвид и перспективата до две години България да има изключително солидно количество добив на собствен газ.

Но това не променя позицията ни. Ако искате къс отговор, той трябва да бъде “да”.

- Искате повече Европа във всички тези области – сигурността, външната политика, енергетиката. Подкрепя ли ГЕРБ единни европейски правила за бежанците?

- Според мен цялата имиграционна политика и политиката по отношение на бежанците, които са различни, но свързани, се нуждаят от реформа. Очевидно е, че сегашната система дава много дефекти. Натискът се концентрира върху страните, които се явяват външна граница, и те поемат основната тежест.

От друга страна, когато говорим изобщо за имиграционна политика, трябва да отбележим няколко неща. Европа като демографска структура трябва да признае пред самата себе си, че е необходимо да бъде подета нова политика, която да помогне съюзът да е конкурентоспособен в глобалната война за привличане на качествени човешки ресурси. И тази политика трябва да е лишена от всякакво лицемерие. Има държави, например Канада, която има ясен ред, устойчива в десетилетията политика за привличане на качествени човешки ресурси. Същото трябва да прави Европа. Подобни действия на една държава членка не биха били особено ефективни. Но се сблъскваме със същия проблем – въпросът е колко Европа искаме.

И още един нюанс – когато се говори за имиграционна политика и бежанци, трябва да обърнем внимание и на визовата политика. Тя е свързана. Изследванията показват, че там също има нужда от сериозна реформа. Когато говорим за хора, които идват от трети страни, може би има нужда от определена либерализация, защото съюзът изпуска приходи и от инвеститори, и от туристи вследствие на несъвършената си визова политика.

- Споменахте Реформаторския блок. Двете ви срещи с блока показаха някои сериозни различия.

- По европейските теми, ако работим на ниво checklist, а не на нивото на политическите дитирамби, мисля, че разминавания нямаме. В крайна сметка сме от един европейски формат, от едно европейско политическо семейство.

- С кои други български партии бихте си взаимодействали в европарламента от онези, които имат големи шансове да влязат?

- Ако Реформаторският блок има шансове да влезе в Европейския парламент, ние ще бъдем от едно политическо семейство. Там взаимодействието би следвало да бъде въпрос на ежедневие. От другите политически сили в европарламента виждам потенциал за взаимодействие, когато става дума за консенсусни теми. Само и единствено за това.

Когато става дума за безспорен български интерес от гледна точка на достъп до ресурси, от гледна точка на равноправно третиране на българските граждани, за пътуване, работа, там няма потенциал за разделение.

- В тези сфери бихте работили с всяка една от тях?

- Всеки глас е глас. Но с политически сили с популистка и антиевропейска насоченост взаимодействие принципно не трябва да има. Това е лош сигнал, особено в период, в който политическата хигиена и политическите граници са безкрайно размити. Точно в тази ситуация, дори ако резултатът е някаква щета, е много важно всеки да отстоява собствената си физиономия.

Защото, ако се върнем към историята на последната година, формирането на правителството показа, че няма принципи, няма цели, няма идеология. То е това, което може да бъде сглобено от наличните части, без значение, че е пълно с вътрешно напрежение и не работи както трябва. Валентностите не могат да са безкрайни. В политиката всеки трябва  да следва себе си, защото е пратен с определен мандат от избирателите. Те едва ли биха му простили едно конюнктурно заиграване с някого, дори това да предвещава краткотрайни ползи.

- Биха ли ви простили заиграване с ДПС?

- Не мисля. И този въпрос ми е задаван. Ако имаме сложна политическа ситуация и ГЕРБ безспорно е първа сила, но с недостатъчен ресурс да формира сама правителство, съвсем резонни са въпросите с кого би взаимодействал ГЕРБ. Естествено най-логичен и желан партньор са колегите от Реформаторския блок. Това би било решение на база принципи, ценности и т.н. Да, ние сме различни, но по отношение на голямото нямаме спор.

Задавали са ми въпроса дали е възможно взаимодействие със социалистите, с ДПС. И отговарям горе-долу както преди малко – това, че от различните части ще сглобиш нещо, не означава, че ще работи.

А и има една разлика. Когато обяснявах защо не правим кампания, базирана на популизма, защо не лъготим, защо не говорим глупости като другите, отговорът е: аз и колегите ми имаме амбицията да не сме в политиката за една или две години. Понякога на някого му се удава шансът къде за повече пари, къде с късмет да отиграе точка, ползвайки популизъм, лъжи и т.н. Но срокът на годност е много къс. Най-много след година-две му се връща. Не можем да си позволим подобно нещо, защото смятаме да присъстваме дълготрайно в политиката на България.

- А очаквате ли, че ще имате скоро свои колеги, които да прекратят политическата си кариера в ГЕРБ? Предвиждате ли нови отцепници в парламентарната група на партията? 

- Сигурно е възможно. Всеки носи сам отговорност за действията си и с тях ще остане в историята. А и от това, което всички знаем, изкушенията са големи. А дали очаквам да се случи – по-скоро не. Не вярвам, че би имало големи мащаби.

- Ще се обявите ли за победители, ако нямате повече депутати от БСП в европарламента?

- Победител е този, който има повече гласове. В този смисъл един глас повече ни поставя в ролята на победители. Но това не е победата, от която имаме нужда. Тя не е категорична и аз не искам такава победа. Искам победа с повече мандати.

Но особено с това, което се случва в последните години, дори един глас отгоре ни прави истински победители. Защото не знаете какво се случва в страната. По време на кампанията успях да се потопя в най-малките кътчета на България и да видя неща, за които никой не говори и не знае. България е страна -  членка на Европейския съюз, в XXI век, но е възможно, ако мислиш различно, ако не си съгласен например с кмета от ДПС, да няма къде да си пасеш кравите. Да не ти изкупуват млякото, да не ти изкупуват тютюна. Това за един жител на малко населено място означава глад.

В България е възможно, ако си инакомислещ – не да си сторил нещо различно – да мислиш различно, да си споделил, че мислиш различно, случайно ако си симпатизант на опозицията, не дай боже да си член, никой твой роднина не може да остане на работа в публични институции!

- Същите неща казваше ДПС, когато ГЕРБ беше на власт.

- Няма значение кой какво казва, има значение какво се случва. Случва се това, което ви казвам. А по повод коментара, че ние сме правили същото, това е опорна точка.

Между другото, много често получавам укори от симпатизанти в смесените райони: “Вие се държахте като европейци, правехте се на демократи, никога не сте си позволявали да мачкате тях, а те сега мачкат вас.” Често, особено в малките населени места, където няма медии и нещата трудно излизат наяве, получавам подобен укор. Много е трудно да обясниш на такива хора, че въпреки това, което се случва, ако отново имаме отговорността да управляваме, не бива да правим това, което правят те. Защото ще станем като тях.

Впрочем в смесените райони, където кампанията е буквално от врата на врата, си говорим с десетки хора. По очите им чета, като ме видят и видят колегите, какво им е обяснявано за нас преди това. Сигурно, че сме кръволоци и сатрапи и че ще им сменим имената. Говорим за цели групи с ислямско вероизповедание, държани в страх, че ДПС е единствената политическа сила, която адекватно може да ги защитава. От кого да ги защитава, от мен ли? И когато се видиш във възможност да проведеш 5 или 10 минути разговор с такъв човек, особено като види, че в листите си имаме и хора като Асим (Адемов – уволнен училищен директор от община Гърмен – бел.авт.), нещата се променят. Разчитам една от изненадите на тези избори да дойде от смесените райони.

- Очаквате ли предсрочни парламентарни избори след евровота?

- Този въпрос не е от сферата на формалното, а от сферата на моралното. Понеже моралът в днешното управление е отстранен оперативно още преди много време, няма механизъм, по който веднага да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори.

Но една наша победа би означавала много. Първо, това е тест за обществото. Да оставим политиката настрана. Това е тест за обществото, доколко може да си позволи да бъде измамено и купено. И ако издържи този тест, аз ще бъда по-силен и по-голям оптимист. Ще стане категорично ясно, че въпреки системните опити да бъдем унищожени, за щастие не във физическия смисъл на думата, макар че и такива нюанси има, това не се е получило. И това, което иска България, със сигурност е нещо различно от управлението, което има в момента. В подобен обществен и политически контекст нещата са ясно позиционирани. Сигурно в един момент ще се стигне до предсрочни избори, но не веднага и не автоматично. Всички знаем, че няма такава възможност.

А и е въпрос в огромна степен на самочувствие на нормалните хора. Заемам термина от г-жа Кунева.

Ако нещата продължават както сега, демокрацията ще бъде най-доброто, което може да се купи с пари. И икономиката – най-добрата, която може да расте на кредит. Или политика, сведена до опорни точки.

- Бареков също се обявява за алтернатива на сегашното управление. А и заплашва, че ще предизвика предсрочни избори.

- Бареков е метаморфоза на настоящото управление, не алтернатива. Метаморфоза, която разчита при една следваща итерация, ако подкрепящият елемент “Атака” отпадне, да бъде опора. В този смисъл той е само метаморфоза.

- Т.е., не гледате на него като на опора за вас?

- Кой, Бареков? Приемам въпроса като шеговит. Той не може да бъде поставен. Въпрос на ценности, на принципи, а ако щете, и на стил.

- Имате две споразумения за сътрудничество преди изборите. Едното е с партията “Обединени земеделци” на Петя Ставрева, другото – с РЗС на Яне Янев. В какво ще си сътрудничите?

- Не съм виждал текста на споразумението, говорил съм с г-жа Ставрева. Ангажиментът от нейна страна е, доколкото тя подкрепя цели, принципи, които са надпартийни, тя да осигури подкрепата на всички членове, симпатизанти и структури. Не мога да кажа как стоят нещата при г-н Янев.

- Имаше ли промяна в отношението към Яне Янев от страна на ГЕРБ след изборите миналата година?

- От страна на ГЕРБ – не мисля. Там има една промяна на позицията, но тя не е свързана с изборите миналата година, а с президентските избори от страна на Янев. Нямам обяснение защо той е решил да промени убежденията си от твърд анти-ГЕРБ политик до подкрепящ. Моят коментар е, че не можем да отречем правото на никого да става по-добър.

Oт dnevnik.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: