Ваше Светейшество, не ходете в Москва!

Като нямаме вече цар, патриарха ли да обичаме?

 

Така попитал някакъв честен руски селянин в Думата, май някъде в 1918. Хаос, объркване, светът се руши, а човекът си задава прост и фундаментално верен, всъщност истински трогателен въпрос. Както си го задава и Томас Бекет в „Божията чест“ на Ануи: „Ако ти наистина бе мой принц, как ли щях да те обичам…“. Да търсиш вярност, да търсиш авторитет, кауза, лоялност – нищо по-благородно от това. Ей Богу, за нормалния, вярващ българин това е все по-трудна задача. Неслучайно инак ултраправославният проф. Янакиев веднъж беше възкликнал:

- Ами ако заради тия лъжевладици утре стана католик?

Такива неща ми минаха през ума, когато чух по „Хоризонт“, че нашият засега некомпрометиран патриарх Неофит се кани да пътува до Москва за 24 май. Приел покана от московския Кирил и ето, вече стяга багаж за съслужение и общо отбелязване празника на славянската просвета… Разбирам, че има християнска прошка, но има и неща, които са напълно неуместни за вършене.

В момента московската патриаршия е един вид министерство на пропагандата за Путиновия неосъветски режим. В Русия действат казионни „богослови“, които си позволяват циничната лъжа, че дори чудовищният Сталин бил защитник на вярата. „Православието“ все повече спира да бъде интимно вероизповедание и все повече се употребява като грозно знаме на по същество противохристиянските амбиции на новия кремълски господар. Това, разбира се, няма нищо общо с духа на истинската източноправославна духовност, с поученията и живота на нашите светци. Представлява отвратителна безвкусица, подмяна на истината и е обидно за сериозните религиозни чувства на милиони хора. Новонароили се „православни атеисти“ целуват ръка на митрофорни агенти от КГБ и нагло призовават Бога, в Когото не вярват, за свидетел на беззаконията си. Така стана с анексията на Крим. Така става с всички ограничения на личните права в Русия от години насам. Наследниците на държавния атеизъм, който рушеше храмове, сега са по-католици от папата, пардон, по-православни от Никейския събор. Московският патриарх Кирил е послушен слуга на уж „патриотичния“ президент Путин и легитимира всяко ново своеволие с благословията си. Това, разбира се, се вписва в зле разбраната и напълно нехристиянска концепция за „цезаропапизъм“, уж по византийски, а всъщност по фарисейски образец. Истинският християнски, дълбоко православен дух на паресия, болезнената откровеност, винаги ще убягва на казионните лъжеправославни, защото те вярват само в силата, а не в истината. Има разлика между брадатото ченге и истинския Божи човек. Някога покойният сръбски патриарх Павле доблестно каза, че ако родната му, обичана Сърбия не е права, то за нея е по-добре да загине, а не да спечели. Това е пример за следване, а не онзи на сегашния сервилен московски патриарх Кирил (който явно е забравил суровите думи на предшественика си Тихон за безбожната власт). Всяка власт е от Бога, но не всяка е предназначена да я търпим.

Беше грешка от страна на президента Плевнелиев да иде в Сочи за закриването на грандоманските Олимпийски игри – но той бързо я поправи с няколко подходящи изявления срещу кремълския империализъм. Боя се, че Синодът на Българската православна Църква изобщо няма да разбере каква грешка извършва, приемайки покана от Москва в сегашния момент. Не само чисто интелектуалната немощ, но и напълно криво разбирана „славянска солидарност“, изразяваща се в страх, рубладжийство и ирационална русофилия пречат на нашите владици да схванат, че изменят на основната си мисия. А тя не е да правят „църковна политика“, ами да говорят истината. Но що е истина, би попитал Пилат. Аз съм Истината, казва Христос. Единствената жива Истина, от която произтичат всички факти. Факт е, че в Москва патриаршията обслужва интересите на една тиранична, безчовечна власт. И е факт, че такова поведение не е християнско и не трябва да бъде толерирано. Следователно българският патриарх няма работа в Москва сега.

Един също славянски, също християнски, също и православен народ страда от руско нашествие в момента. Видяхме православни, униатски, латински и реформистки свещеници на Майдана. Видяхме ги да разделят биещи се, видяхме ги да се молят под обстрела на омоновци, титушки и беркутовци. Видяхме ги да изповядват и причестяват с риск за живота си. Видяхме ги да се държат с храбростта на българския владика-мъченик Борис Неврокопски и на полския кардинал Вишински (да не говорим за тази на наскоро канонизирания от католиците покоен папа Йоан-Павел ІІ). Ето това са християни. Това са славяни. Много от тях са и православни, а и все пак покръстването на руските земи започва от Киев, а не от Москва. Пък и в Украйна май също се пише на кирилица? Тогава какво изобщо търси българският патриарх Неофит при лъжеправославните от московската патриаршия? Някъде пишеше, че по плодовете се познавало кой какъв е.

Ваше Светейшество, стойте си в София!

Търсене

Подкрепете ни

Facebook