Честитката на вицето

plevneliev_popova

Иван Ибришимов

Вицепрезидентът Маргарита Попова е личност със забележително образование и доказан професионалист с блестяща кариера. Изкачила е цялата йерархична стълба и е заемала висши държавни длъжности в съдебната и изпълнителната власт, между които говорител на главния прокурор, като командирована във върховната касационна прокуратура, министър на правосъдието и т.н. Зад гърба си има впечатляваща преподавателска практика, владее чужди езици, показа характер в отношенията си с един доста нестандартен главен прокурор, какъвто беше Никола Филчев, а тя заемаше твърде ниска длъжност, за да му се противопостави. Следователно тя е последният човек, който може да бъде обвинен в непрофесионализъм или спонтанна емоционалност.

Точно затова много хора сега се чувстват изненадани и възмутени от нейните изявления и действия напоследък. Не толкова, че си позволява да критикува президента Плевнелиев за едно или друго, а заради момента, в който го атакува и за начина, по който го прави. Това са факторите, които дават основание да се търси по-дълбока причина за промяната в нейното поведение.

Конституцията е достатъчно ясна:

Чл.92. /1/ : Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

/2/ Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.

Чл.103. /1/ Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Кратко и ясно. Институцията не е „президентство”, както масово, но погрешно се употребява термина в медиите и във всекидневните разговори, а „президент”, който се подпомага от вицепрезидент, на когото президентът може да прехвърли конкретно записана част от правомощията си. Нищо повече.

Следователно, ако г-жа Попова има някакви възражения по политиката и действията на президента е редно да го уведоми лично за позицията си, а не да се изявява по медиите. А ако не срещне разбиране и прецени, че думата й не се чува, нейно право е да подаде оставка, което няма да бъде прецедент.

Какво прозира зад критиките

Формално вицепрезидентът Попова критикува президента Плевнелиев, че взима страна в споровете между управляващите и опозицията, била тя парламентарна или извънпарламентарна. В превод – така той не се проявявал като обединител на нацията. Моля?

Обединението на нацията се гради и осъществява около идеи и политики и тогава президентът може да съдейства за нейното единство. Но когато между самите управляващи съществуват дълбоки и изглежда непреодолими противоречия по въпроси свързани дори с националната сигурност и геополитическата ориентация на държавата, какво единство да олицетворява президентът?

Дали ако се свие в кабинета си и си трае ще бъде по-добре? Дали трябва да мълчи, когато определени политически сили не само искат, но и нагло афишират желанието си за отклоняване на страната ни от избрания вече евроатлантически път на развитие и да я набутат в мъглата около евроазиатската маниакалност на путинова Русия?

Питам: има ли в момента друг български държавник, който по-успешно от президента представлява България в международните отношения? Отговорът е „няма”! Защото тук не трябва да се брои партийният функционер Сергей Станишев, тъй като и в рамките на ПЕС длъжността му е партийна, а колкото до еврокомисар Кристалина Георгиева, то тя има съвсем различни функции в Еврокомисията. За премиера Орешарски и виетнамското му ресторантьорство е излишно да споменаваме.

И още нещо важно – точно по тези възлови въпроси за сигурността и ориентацията на държавата, пречупени през призмата на Украинската криза, президентът не крие, че се разбира добре с министрите на външните работи и на отбраната, които също са атакувани с „приятелски огън” от посочените по-горе „прогресивни сили”.

А ако се обърнем към другата част от критиките на вицепрезидента, за отказа на държавния глава да се яви пред парламентарната комисия с достатъчно завързано име за заблуда на противника, то той няма такова задължение по конституция. Отказът е негово право и то беше защитено от достатъчно авторитетни бивши членове на Конституционния съд. В чл. 98 за отношенията на президента с парламента освен другото се казва и /2/: Отправя обръщения към народа и Народното събрание. /14/ : Информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Е, не ви ли се струва, че вместо да атакуват президента, би било редно депутатите от управляващото мнозинство да отделят от скъпоценното си време и да препрочетат някои глави от основния закон на държавата?

Затова, ако иска да бъде коректна в поведението си, г-жа Маргарита Попова би трябвало да потърси начин за изглаждане на противоречията си с президента Росен Плевнелиев „на четири очи”, а ако не се почувства удовлетворена в щенията си – доблестно да подаде оставка. В този си вид медийните й изяви будят съмнения за задкулисни ангажименти, които не само вредят на институцията „президент на републиката”, но и рушат изградения от самата нея през годините личен авторитет.

От pozicia.eu

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: