Всяка година по същото време

Тази публикация се бави с идването си до вас, защото, иронично, нямаше ток.

Цял месец се въртя неспокойно. С напрежение очаквах да изскочат предизборните СРС-та. Все пак в България е в кампания, редно си е някак по различни сайтове, най-често със съмнителна собственост, морал и професионализъм, да почнат да изникват заглавия от рода на „Сензационно!!! Ексклузивно!!! Само тук може да чуете запис от това как тракат клавишите на Николова (тоест аз, бележка на автора)” и под заглавие „Екстрасенси, врачки и една зарзаватчийка разчетоха специално и единствено за нас какво пише тя само по звуците на клавишите”. Е да, ама не. Няма. Една тишина е налегнала ефира. Възможно е да се дължи на твърде дъждовното време, поръсено с твърде много почивни дни. Може и да е било поради творческа немощ. Но СРС-та нямаше.

Няма и да има. Все пак различните управления имат различен стил. И ако по Цветан Цветаново време у населението се разви навика сутрин, обед и вечер да слуша как един или друг политически лидер пишка, псува или корумпира съдебната власт, то сегашното има други опорни точки. Има класови врагове, към които трябва да бъде насочен народният гняв. Защото, ако народният гняв бъде оставен за повече от секунда на помисли, ще се насочи там, където трябва и тогава вече няма опорна точка, която да ги задържи във властта.

И тъй като класовият враг се вихри най-вече из интернета, то редно би било да му развалим рахата, да му катурнем къщичката и да му покажем, че нищо лично няма в тоя живот. Като собственост де, не като усещане.

И за това се „хакват” пощи. (Представям си на някоя баба от село Долни Борован примерно какво й минава през главата като чете за „хакнатата поща на Прокопиев”. Сигурно й се привиждат пияни руски композитори, които забиват глава в металната пощенска кутия, окачена на портата). И от тези пощи „изтичат” кореспонденции. Пълни, според разни удобни до властта медии и журналисти, с опорни точки, които, като се изпълнят, ще фалират държавата. А кой знае, може и да изнесат земята на клета майка България в кофички от кисело мляко до някой западен империалист като САЩ например.

И тъй като сегашната власт много обича да бори класовия враг с пропаганда и манипулация, предлага единствено нейната си гледна точка на незапознатата с политиката и технологията на медиите публика. Вадейки единственото съобщение от Прокопиев до екипа на Капитал и Дневник относно сюжетната линия „Управление – ЕРП”, у драгия зрител се създава едно неприятно усещане, което обаче е безкрайно неясно. По простата причина, че драгият зрител нищо не разбира от енергетика. Затова удобно му се предоставят експертни мнения, които казват, че с това писмо цената на тока на драгия зрител ще скочи ужасно много. Ето от това вече драгият зрител разбира и почва да се люти. (Между другото на времето, вадейки определени цитати от Конституцията на България, „доказах” да един приятел, че парламентът е изпълнителната власт у нас.)

И тъй като предизборната топка се тупка само, или поне предимно, между БСП и ГЕРБ, то веднага се прави опит да се демонизира, освен „класовия враг”, и опозицията. Покрай което го отнася и Реформаторския блок.

Интересното е, че цялата тази сага се разиграва 10 дни преди изборите. За които много изследователи твърдят, че са водещи за оцеляването на сегашната власт. Още по-интересно е, че в същото време ГЕРБ внасят, или поне се опитват да внесат, вот за недоверие по темата енергетика (ама за „Южен поток”, а не за ЕРП-та) по време на предизборна кампания и при „ваканцуващ” парламент. Тоест ясно ми е, че си вдигат тема и шум. И показват на европейските партньори колко са проевропейци. Само че се чудя нужно ли беше. Още повече, че темата я вдигна РБ, с които ГЕРБ има различна позиция за Южен поток, или поне имаха. Тя позицията на ГЕРБ е динамична величина. Подозирам, че ГЕРБ се замотаха с внасянето на вота поради липса на много експертиза в сектора енергетика. Което пък обяснява, странните за мен, консултации между два конкуренти политически субекта в предизборно време. А Реформаторите разполагат с експертиза, а ГЕРБ с парламент.

И изведнъж БАМ Прокопиев дирижирал всичко.

Това, за мен, си е чист опит на БСП да вкара опозицията в обяснителен режим. Опитват се да си го върнат за обясненията, които продължават да дават за подчинената си позиция спрямо Газпром.

И всички много удобно пропускат, че тези „опорни точки”, всъщност са разсъжденията на един собственик на медия до неговия екип по тема, по която има интерес. Пропуска се и това, че планирането и предусещането на темите е гаранция за качествена и интересна журналистика. Пропуска се това, че Капитал пусна цялата кореспонденция, а тя си е чисто работна.

Много е интересно как точно сега „медията”, по която „опорните точки” изтекоха се сдоби с тях. Преди вота, преди изборите. Аз лично си мисля, че пощите на колегите от Икономедия се следят отдавна и просто тази тема е дала възможност на едни лица да изфабрикуват „опорни точки”. Или по-точно „контра опорни точки”.

Няма нищо лично. Като собственост де. Миналата година свикнахме да слушаме как партийните лидери пишкат. Тази ще свикнем да четем лична кореспонденция.

Ако догодина, по същото време, има избори, сигурно ще свикнем да виждаме самите себе си как дърпаме шалтера и гасим държавата.

Само че някой открадна дръжката… 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: