Защо БСП има шанс да стане малка партия

bsp2

Трите стълба, на които се крепеше БСП през всички години на прехода бяха следните – формацията не е лидерска, има традиционно силни и мотивирани структури дори в най-малките населени места и е партия, която не се цепи. Благодарение на това, столетницата все още е определяна като най-устойчивата българска политическа сила, но тези три фактора вече са по-скоро мит, отколкото реалност. По всичко личи, че през последното десетилетие червената партия неусетно е претърпяла такива промени, че повече прилича на СДС от края на миналия и началото на този век, отколкото на себе си. Потвърждение на това твърдение са скандалите в БСП от последните дни, които вече надхвърлят рамките на традиционните спорове в партията.

В БСП винаги е имало враждуващи лагери и спорове между тях, но никога депутат не е бил извеждан от стаята на парламентарната група, за да не набие своя колежка, която е нарекла покойния му баща цървул. Става дума за скандала между Татяна Буруджиева и Кирил Добрев, който сам по себе си не е нещо кой знае какво, но би трябвало да бъде разглеждан като симптом за тежката болест, от която боледува БСП. Този скандал силно напомня за скандалите между сини депутати през деветдесетте години на миналия век, които се превърнаха в запазена марка на СДС, а по-късно най-голямата дясна партия престана да бъде такава и бързо се разпадна на съставните си части.

Естествено, че БСП няма да се разпадне заради скандали като този между Добрев и Буруджиева. Трябва обаче да се знае, че подобни разпри говорят за силно занижено ниво в парламентарната група на червените и изразяват тежката непоносимост и несъвместимост между нейните членове. Това е преди всичко знак за избирателите на червените, които на последните европейски избори показаха, че вече не са съгласни да подкрепят партията си безусловно и на всяка цена. И този знак със сигурност може да бъде определен като негативен.

По-важното обаче е, че БСП вече е много по-различна партия от тази, която беше преди години. По време на 13 годишното си лидерство Сергей Станишев успя да промени много неща в столетницата, но наред с това събори и трите стълба върху, която тя се крепеше. С годините лидерът на БСП неусетно превърна партията в своя функция. В първите години на лидерството му на него се гледаше като на пионка на Георги Първанов и балансьор между различните партийни лобита. Неусетно обаче Станишев се еманципира, подчини голяма част от лобитата, обезличи, изолира и изключи Първанов, за да дойде мига, в който след тотална изборна загуба целият елит на партията в лицето на националния й съвет, с малки изключения, застана зад идеята, че на този етап настоящият лидер е незаменим. Това може да се случи само в една истинска лидерска партия, която е счупила механизмите си за безопасна смяна на председателя. Именно тези механизми отличаваха БСП от всички останали български партии и правеха така, че формацията функционираше успешно независимо дали на върха й стоеше твърдоглавия Жан Виденов, безличният Георги Първанов или неопитният Сергей Станишев. Днес БСП е силно зависима от лидера си и той знае това много добре. Затова може да си позволи да стовари отговорността за тежката изборна загуба и практическия провал в управлението върху правителството, партийните структури и всеки друг, но не и върху себе си. И срещу това да получи почти единодушната подкрепа на националното си ръководство.

През последните 13 години Сергей Станишев и екипът му разрушиха и втория стълб, на който се крепеше БСП – силни и работещи местни структури. Инерцията от тоталитарните времена, в които партията разполагаше с организатори и истински партийни структури и благодарение, на която успяваше да изглежда непоклатима дълги години, вече е загубена. Доказателство за това е представянето на местни избори. Днес БСП има няколко кмета на областни градове, много по-малко кметове на средно големи общини от ГЕРБ и търпи тежки загуби дори в селата, където до скоро беше традиционно силна. Тоталната загуба на интерес към местната власт силно напомня състоянието, в което се намираше СДС преди да се стопи и може да се окаже предвестник на края на БСП в този й вид. Кризата, в която днес се намира БСП може да бъде продължена с още по-голяма загуба по време на местните избори през 2015 година, а това наистина би поставило под въпрос съществуването на социалистите като голяма партия.

Третият стълб, който гарантираше силното влияние на БСП в българската политика беше правилото, че столетницата никога не се цепи и завинаги ще бъде единственият играч вляво. Временният пробив на Евролевицата през 1997 година беше много по-различен от това, което се случва днес. Тогава лявата алтернатива на БСП беше оглавявана от одиозната фигура на Александър Томов, който се беше отцепил от партията няколко години по-рано. Сравнително добрият резултат на тази партия се дължеше преди всичко на краха на виденовото управление и срама на много социалисти да гласуват за собствената си партия. Днес нещата са доста по-различни. Лявата алтернатива на БСП се оглавява от единственият президент на левицата Георги Първанов, а заедно с него в АБВ участват вътрешният и външният министър в правителството на Станишев Румен Петков и Ивайло Калфин. Това е късане на живо месо от столетницата и затова може да се определи като първото й истинско разцепление от времето на прехода. Низходящият тренд на БСП, хаотичните и панически действия на Станишев и скандалите по върховете на партията имат потенциал да прелеят не малко твърди гласове към формацията на Първанов и да я превърнат в съществен политически фактор. Бързите предсрочни парламентарни избори също ще помогнат за това.

Ако иска да оцелее БСП със сигурност има нужда от основен ремонт на инфраструктурата си, която в края на ерата „Станишев” е практически унищожена. Това означава, че следващият лидер на столетницата ще бъде натоварен с много по-голяма отговорност и много по-големи очаквания от сегашния. Защото от това дали ще се справи зависи оцеляването на БСП.

 Коментарът е публикуван във в. “Ретро”

Търсене

Подкрепете ни

Facebook