Излишното охулване на Меглена Кунева

kuneva_kolaj

Реформаторският блок е блок, нали така? Коалиция между няколко партии. Не е самостоятелна партия, монолитна като ГЕРБ, ДПС или БСП. Някога така е започнал и старият СДС – като широка коалиция на различни организации и линости, които по различни причини искат демократична промяна в България. В началото на миналогодишните протести Радан Кънев беше казал, че партиите в сегашния Реформаторски блок по необходимост са различни. Тоест, блокът няма как да е клуб на „десните”. Бездруго, много от традиционните седесари гласуват сега било за ГЕРБ, било за никого, а и всъщност далеч не са само „десни” по икономически представи; просто ненавиждат БСП – и то с право. Самата гражданска маса, към която се обръща РБ, е многообразна. Партиите в блока отразяват това – и то не е лошо.

Но тогава има ли Блокът своя физиономия или е събран безпринципно – като много други български коалиции? Смятам, че има. Отново по думите на Радан Кънев принципът в случая е добросъвестност в противовес на корупцията. Цел, която може да принадлежи съвсем не само на автентично „десен” човек. И която би могла да доведе до по-ефективно управление на страната. Грубо казано – за много неща би имало пари, ако не се краде. А засега РБ показва добро разпределение на иначе малките си ресурси.

През последната година малката центристка партия ДБГ, ръководена от Меглена Кунева, имаше позитивна роля в изграждането на Блока. В 2011 Кунева беше доста впечатляващ кандидат-президент и подкрепата на ДБГ за Реформаторите се оказва полезна. Не само заради привлечените гласове и партийната субсидия (които все пак не са за пренебрегване), а най-вече заради лоялността на самата Кунева.

През втората половина на 2013 много от привържениците на РБ говореха против нея. Това донякъде продължава и сега, а резултатът му се видя на европейските избори с преференцията за Светослав Малинов. Разбира се, преференцията е ценна възможност (която от време на време ражда приятни изненади от типа 15/15 за общо забавление на всички противници на БСП заради видимата глупост на социзбирателите), но тя не бива да бъде начин за натриване на носа на собствения коалиционен партньор. Подобна вътрешна конкуренция може да има много висока цена. ДСБ нямаше сами да изведат Малинов до Европейския парламент. Меглена Кунева има определена заслуга в предизборната кампания на РБ, като никъде не си е позволила вътрешна кампания срещу своя партньор (и неочакван конкурент) в листата.

Разбира се, част от критиките към Кунева са основателни – дори само присъствието на компрометирания Даниел Вълчев в ДБГ е неприятно за повечето привърженици на Блока – и това е съвсем разбираемо. Вълчев е част от българския корупционен пейзаж, тоест от проблема, а не от решението му. И РБ, и ДБГ, и Кунева трябва да се отърват от този дискредитиран човек. Пък и беше напълно излишно да се говори в чии ръце било единството на Блока – това беше грубост със заплашителен смисъл, а на това биха се зарадвали само на ‘Позитано”. Но до тази грубост се стигна включително заради употребата на прякори като „Червена кукувица” и „Пръмова”. Те могат да имат само негативен ефект върху все още крехкия Реформаторски блок, а и са проява на много лош вкус – в най-лошите традиции на българската политическа култура. Този сектантски примитивизъм е в интерес на престъпни синдикати като БСП, ДПС и Атака, които не искат при неминуемите предсрочни избори да видят в Народното събрание нова и отхвърляща ги парламентарна група. Има анекдот, според който Меглена Кунева сама е казала, че не комунизмът я е омъжил и не демокрацията ще я разведе. Ако е верен, той й прави чест. Със своя опит като европейски комисар, с френските си контакти, с доказаната лоялност към каузите, с които се е ангажирала и с изцяло приемливото си за политическата култура на стара Европа поведение, водачката на ДБГ определено не заслужава презрение или подигравки. Тя е необходим партньор и би било огромна грешка Реформаторите да се поддадат на вече задаващата се червена кампания по разцепване на Блока.

Самата Кунева би трябвало също да издържи на този пропаганден натиск, защото, в крайна сметка, от укрепването на РБ печели и собствената й партия. Не само ДСБ, но и ДБГ има реална възможност за влизане в Народното събрание, само ако двете останат заедно. А и все пак залогът е огромен за цяла България – следващият състав на Парламента ни трябва да е с поне една идея по-приемлив от сегашните Авгиеви обори и само устойчивостта на Блока дава истинската възможност това да се случи. Всяко начало е трудно, но мястото в Европейския парламент, макар и да остава за Малинов, е заслуга и на ДБГ, пък и показва, че Блокът е жизнеспособен. В този смисъл излизането на Зелените, разбира се, беше тяхна грешка, защото самостоятелните им резултати винаги са много ниски и няма изгледи това да се промени в България. За добро или зло, бъдещето, изглежда, принадлежи на коалиционни, а не на самостоятелно партийни парламентарни групи. Дори Столетницата влачи със себе си няколко казионни партийки, нужни за баласт, а от време на време създава и нови подобни за всеки случай.

Повече от всичко на РБ е нужна сплотеност. Ситуацията си е направо предизборна.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook