Мнението на Бог за майонезата

jw

Често ги виждам да стоят на улицата със специално изработени стелажи, на които са подредени книги, списания и брошури. Обещават бързо и лесно да ни осветлят по редица важни въпроси – как да се справиш, когато те сполети трагедия; по какво се познава добрият приятел; интересува ли се Бог от теб; ще имат ли край страданията и т.н. Обикновено ги подминавам, пък и те не ми досаждат и не ме спират, прочели измамното затишие в стъкления ми поглед. Преди няколко дни обаче ме привлече едно от поредните заглавия:

Божият възглед за пушенето

Останах поразен от две неща: първо, че Бог е толкова всеобхватен, че има възгледи дори и по теми като тютюнопушенето, макар че Бог не би трябвало да има никакви възгледи, защото възгледи има наблюдаващ субект относно обекти извън него, а спрямо Бог външни обекти няма – Бог е „нещо, от което нищо по-голямо не можем да мислим“, както казва Анселм Кентърбърийски. Второ, порази ме откритието, че има хора, които очевидно са наясно с възгледите на Бог, знаят Неговото мнение и са в състояние да го споделят с нас, които не го знаем.

До стелажа стояха две луничави жени с балто-славянски вид, които се оказа, че говорят съвсем приличен български. Приближих се и поведох разговор:

- Виждам, че сте наясно какво мисли Бог за пушенето – казах.

- Да! – щастливо отговориха те и тутакси ми подариха брошура.

- А можете ли да ми кажете какво е мнението Му за пикантните сосове и холестерола? – попитах.

Жените започнаха да се кискат като нащипани ученички:

- Еми, такова… Хе-хе… Ама ние…

- Останах с впечатлението, че Бог има мнение по всички въпроси и че вие сте наясно с това Негово мнение.

- Да, но за сосовете и холестерола…

- Добре – снизходително отстъпих, – кажете ми какъв е възгледът Му за пушенето.

- В брошурата пише всичко.

- Не, искам вие да ми кажете.

- Добре. Животът е дар и като пушим, ние отхвърляме този дар. Това е в общи линии.

- Тоест, пушенето е тежък грях като самоубийството. И холестерола.

- Точно така! – зарадваха се жените задето им помогнах да са по-убедителни.

- А вие откъде знаете?

- Пише го в Библията! – отговориха те и веднага извадиха да ми подарят Библия.

- Не е ли много малка?

- Имаме и по-големи – грейнаха жените.

Обясних им, че не ми трябва нито един от размерите на техните Библии, защото притежавам две: новото синодално издание и цариградското издание от 1874 – Библията на пра-пра-прадядо ми, купена на връщане от Божи гроб. Обясних им също, че съм ги чел и двете, но не помня Бог да е говорил на някого от Пророците за пушенето, храносмилането, алергиите или модните прически. Дали не биха могли да се аргументират с цитати?

- Разбира се, вижте! – едната жена разтвори брошурата. – „Вие сте роби на онзи, на когото сте послушни.“ (Римляни 6:16) Можеш ли наистина да си послушен на Бога, ако си роб на тютюнопушенето?

Всъщност точният цитат от Посланието до римляните гласи: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?“. Но реших да не издребнявам, макар че може би трябваше, защото когато се цитират такива текстове, трябва наистина да се цитират. Вместо това обаче реших да продам душата си на логиката:

- Казвате, че съм роб на този, на когото съм послушен, което ми пречи да съм послушен на Бог, ако съм роб на тютюнопушенето. Очевидно робството произлиза от послушанието и ако не си послушен на пушенето, не си и негов роб. От друга страна казвате, че послушанието е резултат от съзнателен избор на кого да си послушен, следователно няма проблем – пушенето, на което не си роб, защото не си избрал да си му послушен, по никакъв начин не пречи на послушанието ти към Бог. Но това са излишни разсъждения, защото Св. апостол Павел не споменава нищо за пушенето, следователно думите му не могат да служат като аргумент на тезата ви. Ако можеха, на основание същия текст аз щях да посъветвам малките деца да не слушат бабите си, защото ще станат техни роби, неспособни да са послушни на Бог.

Двете балто-славянски жени се посмутиха. Дожаля ми и реших да сменя темата.

- Вие всъщност какво правите тук на улицата? Защо раздавате тези книги?

- Искаме да помогнем на хората да намерят Бог.

- Искате да помогнете на хилядолетни православни мистици, богомили и исихасти да подредят представите си за Бог? Имате ли представа с какво се захващате?

- Много хора се спират да говорят с нас и си тръгват променени.

- Човекът търси Бог в храма и в сърцето си, а не на сергия на улицата. Това, което правите вие, е само в този свят и няма нищо общо с другия свят. В това, което правите, няма никакво тайнство. А вие по-добре от мен би трябвало да знаете, че тайнството не е просто символ на чудо и на Царството Божие, а е самото чудо и самото Царство Божие. В този смисъл ползата от вас е една и съща, независимо дали раздавате Библии или ластичета за коса.

- Ама вижте, ние стоим тук съвсем смирено и искаме само да помогнем.

Изведнъж ми стана глупаво. Защо се разправях с тези жени? Не изпадах ли в грозния грях на пустославието? Може би са прави те, а не аз. Може би понякога „уличното християнство“ е по-полезно от закостенялото, прекалено небесно и трудно разбираемо за много хора догматично православие. Често безкнижният човек може да има много по-силно чувство за Бог дори и от най-начетения богослов. Ако един човек, довчера лош, стане добър, спре да се напива и да пребива жена си, спре да краде, спре да лъже и мами, спре да богохулства – какво значение има коя е била причината? Дали тържествената литургия на Петдесетница или брошурката от уличната сергия. Дали канонично изписаната абсида, пред която коленопреклонно отправя молитва, или простоватата проповед на протестантския пастор. Кое е по-добре – да останеш далеч от Бога, залутан в древни и отвлечени догмати, или да Го приемеш в сърцето си така, както приемаш радостта от цъфналите напролет череши?

Тръгнах си и пожелах на жените приятен ден. Казах им, че вероятно са прави те, а не аз. За малко дори да се извиня за гордостта си, но гордостта не ми позволи да го сторя. Докато вървях, завъртях брошурата в ръце, за да я огледам отвсякъде. И тогава видях ситните букви, които указваха, че четивото се издава и разпространява от „Свидетели на Йехова“. Ето защо ми прозвуча толкова странно цитатът от Евангелието – както е известно йеховистите се занимават главно с пренаписването на Стария и Новия завет, като за себе си оставят правото да бъдат последна инстанция при тълкуването им. Те са тези, които не признават троичността на единия Бог и приемат Христос за творение на Йехова, само малко по-съвършено от обикновените човеци. Те не признават празниците и националните символи, карат хората да се изолират от света и забраняват кръвопреливането, защото го смятат за канибализъм. Те са тези, които осъдиха България в Страсбург, за да я изнасилят да регистрира сектата им. Тази регистрация очевидно им дава право „смирено да стоят“ на улицата, да спират хората и да им казват, че Боговъплъщението не се е състояло, следователно не е възможен никакъв път за Спасение.

Прекръстих се, влязох в църквата и запалих свещ.

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook