Национал-социализмът не е консерватизъм

Дейвид Лимбаух*

Наскоро някой ми пусна имейл с молба да опровергая твърдението, че фашизмът е десен. Много пъти през годините съм отговарял на подобни мнения. Даже, когато бях студент, либералите постоянно заклеймяваха консерватизма като фашистка политическа идеология. Всъщност колко пъти сме чували мантрата, че комунизмът и нацизмът представлявават двете крайности на политическия спектър, респективно лява и дясна? Това никога не ми е се е струвало смислено, доколкото винаги съм знаел, че консерватизмът е шампион по политическа и икономическа свобода и че комунизмът и фашизмът са пряката негова антитеза.

Благодарен съм на моя приятел Джона Голдбърг, който  вследствие на научните си занимания написа една книга на тази тема, която озаглави: „Либерал фашизмът”. Горещо ви го препоръчвам. 
Но нека споделя някои мисли, които съм натрупал през годините, за това как се объркват термините, и как се разви този процес.

И комунизмът и нацизмът са зли тоталитарни системи, които се характеризират с огромната власт, която е концентрирана в държавното управление. Вярно, че на теория Карл Маркс, предрече изчезването на държавата и „диктатурата на пролетариата”, когато хората ще се управляват сами. Това се оказа абсолютна фантазия, защото се основаваше на абсолютно грешното познаване на човешката природа, както историята постоянно ни демонстрира.

Но никой не може да отрече, че комунизмът, като теория и практика, е форма на социализъм. Едно от доказателствата е, че Съветският съюз гордо се самоидентифицираше като „социалистическа република”.  По същия начин фашизмът и нацизмът, по дефиниция, са социалистически системи, с държавна собственост или контрол върху основните средства в индустрията и производството.

Разбира се има разлики между двете системи, обаче, аз мисля, че те, наред с историческите причини, допринасят за по-мекото приемане на лявата идентификация и по-силното отхвърляне на другата.

Отделно от факта, че са централизирани политически ситеми, нацизмът и фашизмът бяха националистически, патриотични и милитаристични. Според някои дори са религиозни, но аз виждам малко доказателства за това.

Съветската система беше по интернационално ориентирана, водена по-малко от националия интерес за сметка на световната експанзия. Не споря, че Хитлер и Мусолини са били експанзионисти, каквито всъщност са, но Съветите бяха много по-обладани от идеята да наложат комунизма като глобална система и да отслабят ролята на националните държави, което не е така при фашизма и нацизма.

Тук може да се добави още нещо. Комунизмът, дефиниран от Маркс, се базира на идеята за класовата борба. Според него „работниците от цял свят” трябва да се обединят срещу така нареченото капиталистическо робство. Марксизмът е напълно материалистичен и вкоренен в класовата война. Нацизмът не е толкова злостно анти-капиталистически – най-малкото в своите идеологически измерения. Той е повече  воден от расовите си и национални идеи. 

Какво ни показва всичко това? Днес либералите виждат себе си като борци за правата на „работещите хора” и врагове на корпоративните интереси и богатите. Тяхната политическа енергия е класова война в която са на страната на „работниците” (разбирай синдикатите). Преразпределението е сърцевината на тяхната философия.

Когато тези от левицата днес наричат консерваторите – „фашисти” и сравняват Буш с Хитлер, предват своето презрение към това, което разбират като прекален национализъм, патриотизъм и милитаризъм като част от консервативните идеи. Но има и по-тъмна страна на либералното мислене. Най-лошо пазената тайна не левите, в която много либерали вярват, или поне искат да накарат техните гласоподавали да вярват, е че консерваторите са расисти. Ето ви и резултата. Консерваторите са националисти, шовинисти и расисти. Пойнт, сет, мач. Те са фашисти.

Това е толкова далеч от реалността, колкото и зловещо. Консерваторите са водени от свободата и здравословният скептицизъм към всяко централизирано управление. Те не са врагове на управлението, а вярват, че то тряба да бъде ограничавано в обсега му на действие, в рамките определени и дадени от Конституцията.

Те са точно обратното на расисти, безпристрастни към цвета на кожата и за равни възможности и права за всички. С гордост, обаче, бихме приели присъдата, че сме националисти, патриоти и твърдо уведени привърженици на американската изключителност.

Либералите със сигурност могат да се идентифицират с комунизма, както всъщност е ставало през годините, с тяхната възхвала на Съветския съюз и романтизация на комунистически диктатори, като например кубинския Фидел Кастро. Те имат много повече общи неща с фашистите, отколкото консерваторите – склонността им да централизират управлението, да има повече държавен контрол над бизнеса и индустрията, което се вижда и при мандата на президента Барак Обама. Като политическа теория и практика, през цялата си история, и комунизмът и фашизмът са се доказали като леви политически и икономически идеологии.

От obshtestvo.net

Дейвид Лимбаух е консервативен политически анализатор. Завършва политология в Университета на Мисури. Доктор по право. Автор на няколко книги. Пише за в. Ню Йорк Таймс. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook