Удобното недоволство

f

Хубаво е да си заслужил за Родината. Да си бунтар, пънкар, хипар, неформал, фен на Ганди, свободата и гражданската съвест, либерал… без да си положил никакви реални усилия за това. Интернет предоставя тази привлекателна възможност. Предоставиха я и повечето дни на миналогодишните летни протести (времето беше хубаво, пък и хубави времена бяха). Вода, цветя и усмивки за полицията, не на насилието, игнорирай Волен, провокаторите – вън. Великолепно. Видяхме „резултатите”.

Въпреки или заради всичко това, Станишев, Местан и Сидеров (пък май даже и Борисов) все още крепят нелегитимното статукво на лъжата, наричаща себе си „XLII Народно събрание на Република България”. Пламен Орешарски все още е министър-председател, а неговите т. нар. министри все още си позволяват да излизат публично и дълбокомислено да изказват нетърпими цинизми от рода на това, че във Варна са загинали хора, защото било имало „лоши мисли у хората” и защото „се е изляла много вода”. Тези бисери на дебелоочието са съответно на заместник-социалния министър Янева и на самия министър на вътрешните работи Йовчев. Излишно е да казвам, че дори само след подобни изказвания тези хора нямаше да продължат да заемат постовете си в нормална страна. Още повече, че 23 юни бе ден на национален траур и има нещо особено грозно в обичайното чиновническо бездушие на нашите все още управляващи „експерти”. Но нека си го кажем – заслужаваме управлението, което търпим. То ни е удобно. Междувременно Варна може да върви по дяволите – така де, там преди година и малко загина Пламен Горанов, там и сега умряха поне 13 души („нищо, нали са цигани, не са хора”; слава Богу, че има доброволци, които не мислят по този извратен начин), утре може да се окаже, че там има рускоезично малцинство, което трябва да бъде „защитено” като в Крим… важното е ние да не сме малокултурни. Да не сме радикални. Да се разграничим от екстремизма.

Хубаво е да си заслужил за Родината. Хубаво е силно да любиш или мразиш гейпарада, дето май не се и състоя за втора поредна година (което не е чак толкова зле). Освен ако, разбира се, не броим протестите и контрапротестите в България за вид гейпарад. Хубаво е покрай жизненоважния въпрос за и против разходката на нежните момчета с розови перуки и техните бръснатоглави, кубинконосещи близнаци да забравиш, че БСП, ДПС и Атака (а май и ГЕРБ) все така продължават да мислят за заеми, бюджети и незаконно или съмнително узаконено изсичане на горите ни. Хубаво е дотолкова да си лишен от инстинкт за самосъхранение, щото да смяташ, че досегашните назначения, кражби, закони (например Избирателния и този за МВР, които унищожават свободата ни), изборни измами и откровени гаври все още предполагат някаква мимикрия на нормален политически процес.

По дяволите, тези протести и цялата предполагаемо натрупана гражданска енергия – те какво бяха? Истинска проява на воля или просто една лека самозаблуда? В края на краищата, антисистемен ли е целият граждански патос от последната година? Или е вътрешносистемен – просто част от трагикомедията с рейсовете и кебапчетата? Никак не ми се иска да е второто.

У нас се обръща внимание на изключително дребни жестчета на съпротива и им се придава огромно значение, едва ли не като на опити за кървава (контра)революция. Всеки закономерно запален социалистически парцал, всяка заслужена проява на неуважение към самоовластилите се мафиоти предизвиква вълна от срамежлива несигурност и серия истерични разграничения у умните, красивите и ранобудните. Че даже и парцала го запалиха един изперкал пророк на Тангра и един презрян ром-клошар, на които някои се присмяха. Не Лех Валенса, не Вацлав Хавел, ами може би и поредна Луканово-Виденова зима не би могла да отвори очите на изисканите и диалогични български протестиращи. Ние си служим само с епитети. Наричаме бандитизма „битова престъпност” и БСП – „партия”, когато трябва да говорим именно за бандитизъм и за престъпен картел. Говорим за „политически процес”, „стабилност” и „левица”, когато трябва да става дума за мафия, стагнация и разбойничество. И се стряскаме, пък и гледаме с недоверие, когато някой си позволи тон като този на настоящия текст. Ау, ужас, ама дали си нямаме работа с малокултурник, с екстремист, с провокатор, с мракобес, със син сталинист? Може би с някой смахнат като Йоло Денев? Замислям се за свестните и лудите, а да не говоря за ролята на Мунчо в края на „Под игото”. Сигурно и Пламен Горанов е бил някакъв вид Мунчо. Пу-пу, да не е уроки, я обратно в рамките на уютния политически дискурс, че нали оставката иде, задават се изборите, ето, ние победихме…

Победили сме – друг път. Първо, нямаме основание за еуфория от дъвченията между Цветан Василев и Делян Пеевски. На първия му беше удобно позволено да се измъкне във Виена, а КТБ (пардон, Внешторгбанк, където работи рускоплляскащият Дянков) и мамин Прасчо едновременно продължават да се гоят на държавна, тоест на наша сметка, нищо че малко се посбутват на коритцето. Второ, оставка на кабинета все още няма. Трето, безподобно наглият Р. Овч. си позволи да каже, че дори министрите да паднат, сегашното Народно събрание може да излъчи още едно правителство. Нещо повече – бесепарските сайтчета са се занадпреварвали да повтарят прелъстителните предложения на Станишев към Борисов. Още не знаем какво ще хрумне на банкянския титан, но и не би трябвало да ни интересува. Да не забравяме, че през февруари 2013 протестирахме не за да върнем БСП, а за да разкараме една мутра от власт. А през юни започнахме нова вълна протести с възгласа: „Не сваляме тия, за да върнем ония”. ГЕРБ уж минава за „дясна”, „антикомунистическа”, „проевропейска” и прочие партия, но изобщо не е убедителна в това си амплоа. Няма и как да бъде иначе. На Борисов не му е чуждо схващането, че може безпринципно да се коалира с когото си ще – включително с негодниците в ДПС или БСП, без значение преди или след избори. Това за него е просто бизнес. Така че протестната победа не само не се е състояла, ами и може да се окаже горчив хап за много от почтените избиратели на Борисов, които наистина са антикомунисти. Ами да са мислили, гласувайки за него и носейки партийното знаме на ГЕРБ по площадите. Народът може и да е мъдър, но хората излязоха слабички.

БСП изобщо не трябва да бъде обект на политическо говорене, камо ли на коалиране. Тази партия или по-точно този криминален синдикат трябва да се превърне в основен интерес на Прокуратурата, съда и яростната нетърпимост от страна на гражданското общество. Разбира се, това се отнася и за ДПС, и за Атака, и за Бареков. С тях не може да има преговори. Всеки опит за разбирателство би бил поредната (и най неприятна) илюстрация на антидържавническо поведение у Борисов – без разлика дали сега или след избори. А за да схване великият вожд, че собствените му привърженици не искат да имат нищо общо с шайката от „Позитано”, тези привърженици трябва да се научат да протестират по-сериозно. Отнася се и за безпартийните, и за Зелените, и за отчаяните, и за любителите на различните крилца или кълчици в Реформаторския блок. Всъщност се отнася за всички, които мислят, че не ги засяга.

Няма много време за размотаване. ГЕРБ и извънпарламентарната опозиция трябва да бъдат постегнати откъм улицата. Самата улица трябва да се стегне, да спре да си играе на изискана протестна мрежа от академични наблюдатели и да се засрами от прекрасните примери на Полша и Чехия, които така и не бяха последвани у нас. Стига желюжелевщина. Позорно е човек да се бои даже не от камъни, а от червени домати, парцали… и боклуци. Решението на нашите проблеми няма да падне отнякъде. То е само в ръцете ни.

Съавтор: Кирил Чуканов

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: