Четири варианта за управление на България след предсрочните избори

par

Продължилата близо година и половина политическа криза е на път да намери своето решение. Това е добра новина, защото ако след предсрочните парламентарни избори бъде съставено стабилно управление на страната ще можем да говорим и за по-смислени теми от това дали Народното събрание ще събере кворум или заседанието му ще пропадне. В света на политиката политическата стабилност е като мира. Трудно бихме могли да говорим за здравеопазване, пенсионна система или образование ако насред държавата ни се води война. По същия начин, трудно бихме могли да говорим за подобряване на обществените сектори ако постоянно живеем със съзнанието, че правителството ще се сгромоляса всеки момент, а парламентарното мнозинство виси на средния пръст на Волен Сидеров. Затова новината за предсрочните избори е логична, а по време на Консултативния съвет за национална сигурност при президента парламентарните партии за пръв път от много време насам се държаха адекватно и разумно.

Политическата криза е към края си, защото още от сега е ясно, че в следващото Народно събрание ще бъде съставено мнозинство независимо от това, кой каква тежест ще има в него. Едва ли някой би се наел да прогнозира от днес какви ще са резултатите от изборите в края на септември или началото на октомври. Това, което може да се прогнозира обаче е, че никой – нито международната общност, нито общественото мнение ще позволят след октомври българската политика да продължи да върви по пътя на нестабилността. Затова можем да кажем още от сега две неща – следващият парламент по всяка вероятност ще изкара пълен мандат и ГЕРБ със сигурност ще бъде в управлението на страната, но няма да може да управлява самостоятелно.

В зависимост от конфигурацията в следващия парламент съществуват четири варианта за съставяне на мнозинство.

Първи вариант – коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок

Със сигурност това е вариантът, който е най-желан от ГЕРБ, защото той би дал дясно-центристка и принципна легитимност на следващия кабинет. Двете формации имат определени различия, но те със сигурност са по-малки, отколкото различията между ГЕРБ и ДПС или ГЕРБ и БСП. Поради ненатовареността на блока с големи икономически интереси, балансът в подобна коалиция би бил доста по-лесен, отколкото в другите варианти. Освен това силен аргумент за общо управление ще бъде и принадлежността на ГЕРБ и блока към Европейската народна партия. Дали такова управление ще се случи зависи най-вече от резултатите на Реформаторския блок. Ако блокът спечели над 20 депутатски места този вариант би могъл да стане доста реалистичен и предвид сложните отношения между БСП и ДПС, които при подобно развитие на нещата ще излязат в опозиция, би създал условия за сравнително стабилно управление. Затова въпреки, че преди изборите ГЕРБ и Реформаторският блок ще бъдат конкуренти и ще се борят за гласовете на сходни избиратели, техните лидери в никакъв случай не бива да създават ситуации на конфронтация помежду си, защото тежките думи в предизборната кампания ще ударят този, който ги е изрекъл след нея.

Втори вариант – коалиция на малцинството между ГЕРБ и Реформаторския блок

Такъв вариант би могъл да се случи ако ГЕРБ и Реформаторският блок не успеят да спечелят общо над 121 депутати. Подобен формат практически би повторил сегашната ситуация, в която две партии без мнозинство управляват с негласната подкрепа на трета политическа сила. Разликата би била в това, че в управлението ще участва най-голямата парламентарно представена партия. Коя би била третата партия, която да даде негласната си подкрепа за подобно управление, зависи от това, кои ще бъдат партиите в следващия парламент. Това, което може да се каже със сигурност е, че подобно развитие на нещата ще изисква доста компромиси от всички страни и ще даде възможност за основателни атаки срещу бъдещия кабинет.

Трети вариант – коалиция между ГЕРБ и ДПС

След кафето между Бойко Борисов и Лютви Местан в публичното пространство се усети топъл полъх между ГЕРБ и ДПС. За БСП този полъх се оказа смразяващ и само няколко месеца след него правителството на Орешарски загуби парламентарната си подкрепа, а страната се намира на прага на предсрочни избори. Топлият полъх и съвместното управление обаче са две различни неща. Подобна коалиция ще е тежка преди всичко за ГЕРБ, които със сигурност биха понесли огромни негативи от нея. Как ще излезе Борисов от общо управление с Доган е въпрос, чийто отговор няма как да бъде даден сега. Със сигурност такова развитие на нещата би имало едно единствено политическо основание и то е – вън БСП от властта. Този аргумент със сигурност не би бил достатъчен за избирателите на ГЕРБ да преглътнат Доган и сатанизираната му партия, чийто символ днес е Делян Пеевски. Освен това при подобно управление балансирането на икономическите интереси ще бъде безкрайно и тежко, а Борисов отново ще е принуден да управлява с лява и дясна опозиция, което допълнително ще допринася за трудното обяснение на въпроса, защо управлява с Доган.

Четвърти вариант – коалиция между ГЕРБ и БСП

Политическите основания на такава коалиция са три – национално помирение, сигурна политическа стабилност и вън ДПС от властта. След тъжния край на кабинета „Орешарски” БСП е силно отслабена и разделена, а бъдещето на лидера й е неясно. От гледна точка на ГЕРБ това са положителни качества за един евентуален коалиционен партньор, защото те дават възможност за безусловна доминация в евентуално общо управление. Нещата с ДПС стоят по коренно различен начин, защото партията на Доган е в добра форма, няма признаци на разединение, а функционирането й в управлението е утвърдена практика. В същото време в самата БСП вече има достатъчно силни нагласи срещу ДПС, които са в състояние да накарат червения електорат да преглътне дори дългогодишния враг Борисов само и само да остави Доган в опозиция. Създаването на подобна коалиция най-вероятно ще мине през контролирано оттегляне на Сергей Станишев от лидерския пост, което ще даде аргументи на Бойко Борисов пред собствените му избиратели.

Изводът и от четирите варианта е, че всичко в ръцете на избирателите. Те трябва да знаят, че изборът им ще е валиден за следващите четири години и това как ще се развива страната зависи само от тях. Другият извод е, че е време да приемем, че политиката е изкуство на възможното, а не на желаното. В този смисъл е по-добре да имаме стабилно правителство, отколкото нестабилно.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook