За евроизборите и Реформаторския блок

sacheva
Деница Сачева
 
Преди време написах призив Светослав Малинов да бъде издигнат за водач на листата на Реформаторския блок  и дадох едно – две интервюта, в които критикувах начина, по който тръгна т.нар. обединение. Казах, че начина на постигане на една цел определено може да възпрепятства постигането й. Тогава отнесох доста омраза, разни хора си драха ризите по стената ми.  Чудих се защо – нали ако на левите сърцето им е вляво, на десните главите трябва да са на раменете им?!
 
Днес всичко, за което предупреждавахме е факт. Блокът е нестабилна конструкция, която и преди и сега поставя на първо място себеоцеляването. Която непрекъснато бърка гражданското с политическото. Предизвиква гласове по милост, не от доверие.
 
И преди и след избори, все една съща плоча се върти – трябвало да се мълчи, за да не се пречи. Ако нещо пречи, то това е мълчанието на тези, които виждат провала и говорилнята на онези, които не виждат пропастта. Всъщност добрия лидер би трябвало да прави оценка и на мълчаливото несъгласие – много активни хора, които имат политически виждания не пишат, не говорят, не подкрепят или критикуват. Просто пасуват.
 
Меглена Кунева спечели самостоятелно почти 500 000 гласа на президентските избори и хората гласуваха за нея тогава, защото тя се представи за непартийна кандидатура и с по-скоро центристки възгледи. В момента, в който тя мина през НДСВ, Тройната коалиция, европейското, непартийното и внезапно реши да се префасонира на дясна партийка, когато ключови членове на нейната партия влязоха в правителствоно на Пламен Орешарски и когато се видя, че половината й избиратели подкрепиха БСП и България без цензура – точно в този момент тя напусна политиката. Де факто. Просто това е логичен край за едно десетгодишно политически нелогично поведение.
 
Радан Кънев  е радетел на обединението, но трябва да признае, че резултатите от изборите ясно показват, че хората, които той представлява в лицето на редовите членове и симпатизанти на ДСБ не са убедени в това обединение. ДСБ загуби гласове, а гласувалите преференциално го направиха, защото можеха да избират преференциално.  Хората не го последваха като лидер. Друг беше този, който отново им показа посоката.
 
Лидерите на останалите партии в Реформаторския блок също не бяха убедителни.  Божидар Лукарски постоянно обясняваше как всички много се харесват и са си приятели, което по-скоро напомня на средношколски лагер.  Корман Исмаилов така и не даде категоричен отговор на всички обвинения в неосманизъм и му липсаше сериозна активна политика за противодействие на ДПС – партия, която не само че перфидно прикрива етническия си образ, но напоследък мобилизира и религиозен вот с типични за Държавна сигурност методи. На този фон единствено Николай Ненчев отстояваше относително по-ясни позиции – с антикомунистически тези и пазейки идентичността на БЗНС.
 
Не знам защо влизането на Светослав Малинов в Европейския парламент се приема за победа на Реформаторския блок. Половината от избирателите на предишните избори са изчезнали. Повечето хора, които познавам, които гласувахме с 10/2, направихме това, не защото вярваме в реформаторския блок. Аз лично гласувах за Малинов заради самия Малинов. Напълно мажоритарно.
 
Много хора, които са използвали други преференции също са гласували за конкретните личности, а не за политическата лего – конструкция – РБ.
 
Това беше вот на кредит, не вот на доверие.
 
И той едва ли ще бъде повторен наесен, защото посланията, които идват след изборите са отчайващи.
 
Радан Кънев успокоява Меглена Кунева напълно игнорирайки спецификата на вота и не разбирайки какво казаха избирателите на РБ. Даниел Вълчев, който изчакваше търпеливо провала на ДБГ, сега триумфално тропа по масата и казва, че РБ има говорител, но не и лидер. Самата Кунева не пропусна да наблегне в интервю за Кеворк Кеворкян, че номер 10 (Сергей Добрев)в листата на РБ има повече преференции от номер 17 (Радан Кънев). Г-жа  Кунева се представя за лидер, който мислил за общото и който не правел преференциална кампания, когато в интернет има десетки реклами 10/1. Ако тя търсеше демокрацията и финия баланс,  сама щеше да поиска вътрешни избори в блока и щеше да приеме решението им. Можеше да поиска и да е втора в листата и тогава блока по-вероятно щеше да има двама евродепутати днес – защото всички щяха да имат основание да мислят, че това обедиение е заради смисъла, не заради оцеляването на личности. Акцентите от националния съвет на Движение „България на гражданите“ от неделя направо си звучат като последно предупреждение.  Радан Кънев се извини на Бойко Борисов, Атанас Атанасов се обади на Цветан Цветанов да изрази съчувствия за присъдата му. Иначе борбата с мафията е дневен ред, разбира се. Борисов великодушно покани реформаторите на балкона. Което странно защо беше наречено „европейска практика“.
На този фон се чува, че блокът от коалиция, ще става федерация.
 
Всичко това, ни връща в началото.
 
Междувременно трите основни партии постоянно редят пасианси за следващото управление на страната – въпросът, който търси тези дни отговор е дали БСП и ДПС заедно ще борят ГЕРБ или ГЕРБ и БСП заедно ще борят ДПС. А Реформаторският блок в момента не влиза в ничии сериозни сметки. Защото самият той подхожда несеризно към самия себе си.  И защото отблъсква хора с мнение и позиция за сметка на клакьори със страсти и емоции. Същинска невродесница.
 
На политика, която  се прави с кафета и кафеварки, не може да се отговаря с политика с бира и лего.  

Битката за доверието на десния избирател е битка за разума. 

От denitsa33.blogspot.com

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: