Изгореното знаме

Изгарянето на знаме на БСП изобщо не може да се нарича „фашизъм” или „въпрос на националната сигурност”. Тези патетични вопли на все още мърдащата Столетница заслужават само презрение. Още повече – на фона на пълното безразличие на уж принципните социалисти, когато беше изгорено знаме на Европейския съюз. Нелоялността към българските външнополитически ангажименти е държавна измяна. Двойният морален стандарт, редовно показван от нереформираните наследници на БКП, на свой ред пък е просто още един пример защо тяхната партия изобщо не бива да съществува.

След цяла година определено заслужени и предизвикани протести, всъщност след поредната, а далеч не първата година на измами, ненужни заеми, откровени лъжи, цинични назначения и арогантни законопроекти изгарянето на едно партийно знаме е направо нищо. Това само показва колко търпеливи и примирени всъщност са българските граждани. Всъщност не би било учудващо, ако изгори сградата на „Позитано” 20. Но да не забравяме, че последния път, когато е горял партиен дом (и то Домът с главна буква), БСП сама си е инсценира пожара, за да унищожи там част от архива за позорното си, престъпно наследство, а после да прехвърли горещия кестен на противниците си. Тъй че ако на обяснимо по-разгневени граждани им хрумне да излеят гнева си върху недвижимата собственост на партията-грабителка, то нека поне документите бъдат опазени.

Всяко разграничаване от акта на изгаряне на знамето на БСП е излишно. Благородните усилия например на общността „Протестна мрежа” да подава сигнали в Прокуратурата заради престъпните деяния на лица като Цветан Василев, Делян Пеевски и Волен Сидеров, са изключително необходими. Но това определено не е единственото, което трябва да бъде вършено. Борбата срещу нелустрираните мафиоти от ДС, БКП и съвременните им приемници по неизбежност трябва да включва разнообразни средства. Част от тези средства не могат да бъдат особено изискани, защото БСП, ДПС, Атака, ББЦ и останалите деривати на старата Cosa nostra ползват и разбират само езика на грубостта. Но досега срещу тях нищо грубо не е нито казано публично, нито извършено. Само те си позволяват поведение, което после хулят у противниците си. Истина е, че още от 1989 насам всеки опит за наистина твърдо поведение срещу продължаващите да контролират България крадци, е бил набързо квалифициран като „малокултурие”, „реваншизъм” или „екстремизъм” (не без поддакването на самите социалисти). Това е вредно и показва слабост, а не някаква морална висота.

БСП трябва да спре да съществува. Тази партия трябва да бъде разформирована и забранена по подобие на NSDAP, нацистката партия в следвоенна Германия. България тепърва трябва да стигне до своя Нюрнберг. БСП не е нормална политическа организация, а нереформирана наследница на старата Комунистическа партия с цялата й безчовечна история на убийства, тоталитаризъм и отнемане собствеността на милиони български граждани. Това не е партия на истински социалисти, загрижени за достойнството на бедните, а криминален синдикат, служещ си с безогледни средства, за да може да продължи да преяжда с пари и власт. След 1989 и до днес преименуваната БСП продължава да функционира със същите кадри, при пълна приемственост с миналото си, със същия властови рефлекс на авторитарност и дори със същия речник за вътрешна употреба. Нейните управления от 1944 г. до 1992 не са прекъсвани от други сили. Не е вярно, че в 1898 някой е сменил БКП. Тя сама сменя името си и продължава да управлява България и през цялата 1989, 1990, 1991 и част от 1992 г. Излъчва правителства, излъчва първия президент на България (Петър Младенов, а донякъде и Жельо Желев), съставя новата ни Конституция и дори печели първите що-годе демократични избори у нас – разбира се, с огромни фалшификации и изборни измами (лесно могат да се открият в старите вестници разкази за изхвърляни сини бюлетини). БСП не само наследи вината за непростимия „Възродителен” процес, а и предизвика Лукановата и Виденовата зима. Хора като Румен Гечев и Георги Първанов (също рожба на същата партия) никога не трябва да забравят, че са престъпници. Отговорността на БСП е далеч не само политическа или историческа – тя трябва най-сетне да се превърне в наказателна. Това не е нереалистичен максимализъм, а закъсняла поука от целия Преход, преминал под сянката на старата Партия (извинявам се за главната буква).

БСП се подигра за пореден път с българския суверен – първо, пренебрегвайки ясното и мирно послание на значимите миналогодишни протести.. И напоследък – инструктирайки нелепия министър-председател Орешарски да лъже за договорите около строежа на „Южен поток”. След подобна системна арогантност няма нищо странно или пък престъпно в едно изгорено знаме. БСП буквално си играе с огъня и ако има изобщо някакъв риск от покачване на напрежението у нас, то вината за това е на безотговорния Станишев и неговата компания от професионални крадци.

В нормалните, развити страни, към чийто клуб и България иска да се присъедини (не само формално), е нещо съвсем обикновено да се протестира без излишни нежности. Човек лесно може да се информира как протичат сериозни граждански протести в Испания, Белгия, Франция или Великобритания. Ние сме прекалено меки, прекалено срамежливи. Въобразяваме си, че с терористи може да се преговаря. А не може.

БСП е Авгиев обор, пълен с нечистотии. Налага се през обора да бъде пусната река Перловец, за да спре той да смърди. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook