Няколко въпроса към атеистите

god_devil
Владимир Левчев
 
Науката вече сериозно говори за паралелни светове, за пътуване във времето, за практическо човешко безсмъртие.
 
Кое звучи по-невероятно и абсурдно, – вярата в съществуването на задгробен живот, или струнната теория, научната теория за съществуването на седем паралелни свята?
 
Кое звучи по-невероятно и абсурдно,  – вярата в безсмъртиено на душата, или научната прогноза, че хората скоро ще могат да “download”-ват във виртуалното пространство съзнанието си? Или да си правят изкуствени „аватари“ –  и така да живеят вечно?
 
Кое звучи по-невероятно и абсурдно, – старата вяра, че има друг свят отвъд видимия, или научната теория, че може да се пътува назад и напред във времето и че съществуват паралелни вселени?
 
Кое звучи по-невероятно и абсурдно: Просвещенската вяра, че светът се подчинява на закони, има логика, и съответно Първопричина, Логос, Висш разум, който е създал света, или „научното“ атеистично убеждение, че светът не е нищо друго освен вечнодвижеща се мъртва материя, или енергия?
 
Вярвате ли, че животът и разумът, както и въздуха и пясъка, са възникнали по някаква чиста случайност? Какви доказателства имате за това?
 
Добре е да помислим за всички тези неща преди високомерно да се надсмеем над хората, които ходят на черква, които вярват в Бог и в безсмъртието на душата.
 
Разбира се, трябва да се направят някои терминологични уточнения за вярата. Можем да отграничим спонтанно вярващия човек, мистика, от човека, който изповядва някаква специфична колективна вяра ( т.е. принадлежи към конкретна деноминация – православен христичнин, мюсюлманин, будист). 
 
Задължително трябва също така да направим разлика между религиозния фанатик и вярващия човек. Защото истински вярващият човек не може да бъде религиозен фанатик.
 
Също така има голяма разлика между агностика, т.е. човека, който не отрича възможността Бог да съществува, но смята, че не можем да знаем, и атеиста, който е убеден, че няма Бог, нито живот след смъртта.  Сократ, най-мъдрият човек, бил казал: „знам, че нищо не знам“.  Колкото по-ограничен е човек, толкова по-убеден е, че всичко знае.
 
Има фанатични атеисти, които се надсмиват над религията и религиозните хора и буквално воюват с тях. Смятат това за своя свята кауза. За мен фанатичните атеисти са точно толкова елементарни и ( ако имат власт) опасни за обществото, колкото религиозните фанатици. Фанатичният атеизъм, вярата че няма нищо друго освен „вечнодвижеща се материя“, най-често се съчетава и с морален релативизъм. Добро е това, което е полезно за мен. Но повсеместният морален релативизъм води в крайна сметка до ядрен разпад на обществото.
 
Защо се въздържаме от престъпления –  защото имаме чувство за морал, за обективно добро и зло, или просто защото ни е страх от закона и смятаме, че за нас е по-изгодно да го спазваме? Как бихме постъпили тогава, ако знаехме, че сме недосегаеми за закона?
 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: