За лидерите и банковите разклащачи

Dingo Lebeda Sopola

Много съм доволен от банковата истерия, защото тя ми помогна да освежа погледа си върху политическия живот. Научих, че до броени седмици ще се роди нова партия, чийто лидер ще бъде човек на име Чикагото – бивш катаджия и международен наркотрафикант, чийто син също е лидер на партия и „един от хората на Петното“, каквото и да означава лидер на политическа партия да е нечий „човек“ (слагам го в кавички, защото човекът не е създаден, за да бъде собственост). Но защо пък да не е – „лидер“ означава „водач“, тоест някой, след когото останалите са готови да вървят. Той може да е „човек“ на всекиго и феновете му пак да вървят след него. Случва се непрекъснато. Е, ако лидерът, след когото вървят феновете, е със специфично име като „Чикагото“, „Петното“, „Дон Цеци“, „Дудука“ и т.н., най-вероятно специфично ще бъде и мястото, до което ще ги заведе. Тъй както, ако тръгнете след зелена муха, знаете къде ще стигнете. Но какво да се прави: това са традиционни и добре познати особености на българското лидерство.

Както и да е, в неделя Цацаров и Писанчев хванали Чикагото и още двама-трима, защото се разбрало, че те стоят в основата на провокациите, довели до банковите истерии в края на миналата седмица. Всявали паника в социалните мрежи. Паника всявали и някакви фирми и я всявали под формата на изпъстрен от правописни грешки бюлетин, който разпращали директно на стотици свои клиенти. Всички твърдели в общи линии едно и също – че КТБ* ще повлече след себе си и други банки и вложителите им ще изгорят. Опашките се извиха първо пред ПИБ. Заговори се и за други банки. Разтревожиха се дори и предвидливи хора, които си бяха диверсифицирали вложенията, като например онзи мой приятел, който има две сметки – една в ПИБ и една в КТБ. Слава Богу, че беше петък, та в събота и неделя банките и институциите да имат време да се освестят.

Освестиха се и веднага решиха да отвърнат на удара с удар. Внесе се проект за промени в Наказателния кодекс, според които ще лежи в затвора всеки, който клевети банките, всява паника и с това причинява вреда на другите, а за себе си извлича полза. Общественото мнение веднага се раздели на две. Едната половина каза, че малко повече строгост няма да навреди никому, докато другата половина се уплаши, че големите наказания крият опасност от големи злоупотреби и правораздавателната система ще се превърне в репресивен апарат.

Увлечено в спора между двете си половини, общественото мнение сякаш пропусна да си зададе един важен въпрос. Всъщност два въпроса: „Кой?“ и „Защо?“. Едва ли неделните арестанти имат някакъв личен интерес от сътресения в банковата система. Интересите трябва да се търсят другаде и тук, волю-неволю, навлизаме в загадъчните територии на слуховете и догадките. Защото ние сме прости хорица, информираме се главно от медиите и освен да клюкарстваме в Ганковото кафене, надали имаме много други инструменти за търсене на истината. Кой и защо тръгна да клати банковата система?

Казват, че руснаците няма да оставят никого безнаказано да им отказва и затова ще заплатим ината за Южен поток със собствените си влогове.

Казват, че същите тези руснаци искат нарочно да съсипят КТБ, след което изцяло да я овладеят, уж я спасяват, и така да влияят на българската политика в своя полза.

Казват, че поради горните съображения Цветан Василев и Делян Пеевски жестоко се скарали и започнали да се опустошават един другиго.

Казват, че Пеевски си прехвърлил парите в ПИБ и затова ПИБ си го отнесла.

Казват най-накрая, че има кръгове, в чиито интерес е валутният борд да се компрометира, еврото да стане 4-5 лева, от което много дългове ще се стопят.

Какво да ги правиш – седнат ли в Ганковото кафене, хората говорят какво ли не. Мен обаче не ме интересува дали е вярно това, което си говорят. Колкото и да е конкретно, то сякаш губи своето значение на фона на големия абстрактен извод.

Изводът е, че очевидно има хора, които няма да се спрат пред нищо в името да дребнавите си егоистични интереси. Това е страшно. Това е зло. Да си играеш с банковата система означава да си играеш с парите на хората, с техните спестявания, с техните надежди и съдби. Да си играеш с националната сигурност – игра, на която се насладихме около дебатите за Южен Поток – означава да си играеш със съдбите на бъдещите поколения. Една мутра да прави хиляди хора заложници в скандалите си с друга мутра е престъпление. Да престъпиш човешките закони е страшно, но не е фатално. Фатално е да престъпиш естествения закон. Или, иначе казано, всяко нещо си има граници, но сякаш всички граници вече са прекрачени. Замислете се. Замислете се дали нашият иначе прекрасен народ не е проклет от собствената си историческа съдба да не бъде общност, а механичен сбор от самостоятелно оцеляващи индивиди или даже не индивиди, а хорица, станали напълно безчувствени и безотговорни към съдбата на другите хорица, с които споделят обща територия и говорят един език.

Не ме интересува кой и защо клати банковата система, нито кой и защо продава националните интереси за рушвети и комисионни. Интересува ме, че има някой, който е дръзнал да повярва, че това му е позволено. Както е повярвал, че лидер на българска политическа партия може да бъде Динго, Лебеда или Сопола**. Не знам дали има смисъл БНБ да променя НК, за да гони мишоци, които разпространяват зловредни слухове, но вярвам, че има хора, които трябва да бъдат преследвани за национално предателство и с тях да се занимават военни съдилища. Ех, къде са старите офицери…

 

_____________________________

* Забележете, че е въпрос на елементарна печатна грешка, на два съседни клавиша на клавиатурата, КТБ да бъде изписано КГБ.

**Динго, Лебеда и Сопола – прякорите на мошениците в култовия български филм „Топло“ (1978), режисьор Владимир Янчев, оператор Цанчо Цанчев, музика Симеон Щерев – Банана.

 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: