Първите столици грейват в нов вид

bazilika

Ханските и царските ни дворци ще изгреят в нов вид съвсем скоро. До няколко месеца се очаква да приключат мащабни проекти за реставрация и консервация на останките от Първата и Втората българска държава. Докато от историческия музей в Плиска влагат 1,3 млн. лева основно в инфраструктурата на ханските резиденции и не планират пълни възстановки на сгради, колегите им от Преслав вече реставрират големия дворцов площад на втората ни столица. В Търново пък спешно търсят финансиране за належащи ремонти в крепостта на Асеневци. Въпреки че му предстоят обновления, укреплението Царевец от години привлича повече туристи от който и да е друг културно-исторически обект у нас. Над 300 000 души от страната и чужбина всяка година вървят по стъпките на Асен I и Петър IV, отчитат от общината във Велико Търново. В пъти по-малко разглеждат останките от Плиска и Преслав, но местните учени се заканват бройката да се увеличи след тази есен. В средата на август ще започнат и нови археологически проучвания на първите ни две столици.

Затова са отпуснати 300 000 лева, които ще бъдат разпределени между общо 12 обекта в Плиска и във Велики Преслав. Търсачите на нови находки във Велико Търново пък ще разчитат на 125 000 лв. държавна субсидия. С 20 000 лв. от тях скоро ще започне разкриването на непроучван досега манастир в рамките на третата столица. Докато у нас изтупват от пепелта славата на старите центрове на държавността, археологът Николай Овчаров планира да тръгне „последната нала в Румъния. Според него разкритото преди години укрепление край днешния Липова е построено през ХIV в. от най-малкия син на Иван Шишман – Фружин, който избягал Унгария след османското нашествие. За да докаже теорията си Овчаров ще започне разкопки съвместно румънски експерти в началото 2015 г. Ако укреплението наистина се окаже на Шишмановия наследник, то ще е вторият български дворец (след Самуиловия в Охрид, Македония) останал в друга страна.

А у нас все още търсят неопровержими доказателства че средновековното укрепление, разкрито преди две години край Силистра е резиденция на хан Омуртаг. За палата се споменава в известния надпис върху колоната в търновската „Св. Четиридесет мъченици” – “Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав“. Дворецът в Дръстър е копие на този в Плиска, а по разкритите колони се вижда подписът на владетеля, казват археолози. Селището е подсилено с 14-метрови крепостни стени с гъсто разположени бойни кули, а находки показват, че е разрушено през ХI век, най-вероятно от нахлуващите по това време в българските земи печенези.

Ханските дворци са непроучени

Дворците на първите ханове в Плиска са доста слабо проучени. Въпреки че първата ни столица е открита за науката преди повече от 100 години, досега археолозите са разкрили само 20% от града между крепостните стени и в пъти по-малко от жилищните райони извън тях. Това споделиха пред „Преса“ от местния музей. Първият ни християнски храм  - Голямата базилика, днес е единствената изцяло проучена от археолозите сграда в Плиска. Група историци дори имат идея тя да бъде изцяло възстановена, за да се види богатата й архитектура. Запознати твърдят, че за това ще са нужни 7-8 млн. лева, непосилни за община Шумен. „Но дори и да можехме да ги покрием, вдигането на базиликата до покрив едва ли е добра идея.

По – скоро ще направим компютърна възстановка, защото е по-евтина“, коментират Националния историко-археологически резерват „Плиска“, стопанисващ останките на старата ни столица. Средновековният град е разположен на площ от декара, което го прави един от най-големите в Европа по това време. В двата века (681 до 893 г.), през които Плиска е столица, са управлявали 18 владетели, което е оставило богат културен пласт. Следи от първите постройки, направени по времето на хан Аспарух, се намират трудно. Първата ханска резиденция била от дърво и напълно разрушена при атака на византийския император Геник в началото IХ в. В Плиска се строи масивни каменен представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове. В тях са разкрити останки от сложна водопроводна мрежа с глинени и оловни тръби. След покръстването (864 г.) са издигнати и множество християнски храмове, сред които е и величествената катедрала, наречена Голямата базилика. Тя впечатлявала с пищните си мозайки и мраморни колони, а към края на IХ в. става център на Българската архиепископия.

Търсят се 2,5 млн. лв. за ремонти в Търново

В продължение на повече от две столетия Търновград е столица на Второто българско царство, а крепостта Царевец оцелява след различни вражески атаки. Но за да се запази в добро състояние и за идните поколения, са нужни поне 2,5 млн. лева за ремонти. „Сумата може да се окаже и по-голяма, защото сметките ми са груби, проблемите – много. Направените преди реставрации зидове се саморазрушават, а оригиналните имат нужда от укрепване, защото хоросанът им поддава“, обясни директорът на историческия музей във Велико Търново Иван Църов. Застрашени са казармените помещения до третата порта на крепостта, част от разкритите жилищни сгради и автентичният калдъръм. Има и пропадания в южната страна на Патриаршеския комплекс. В най-добро състояние е Балдуиновата кула, на която единствено е правен ремонт след 1985 г., когато на крепостта е изградена системата „Звук и светлина“.

Строежът на двореца на Асеневци започва през XII в., когато Търново е избран за столица на новоосвободената от византийско робство България. Тогава градът се простирал на три възвишения, укрепени с мощни стени, а върхът Царевец става център заради естествената му непристъпност. Палатът, преустройван при наследниците на Асен I и Петър IV, заемал 2400 кв. метра. А в центъра на столицата се издигала Патриаршеската църква, където се пазели ценни книги и мощи на светци. Досега са разкрити към 470 останки от болярски жилища, разпръснати из крепостта.

Златният век на Симеон I се възражда

В ранната есен ще видим как е изглеждал дворцовият площад във Велики Преслав по време на царете Борис-Михаил, Симеон Велики и Петър I. През септември трябва да приключи проектът за 2,7 млн. лева, който по атрактивен начин ще представи централната част от втората ни столица. Там са били царските и патриаршеските резиденции, владетелската базилика, дворцовата църква и красиво украсеният площад на града.

Преслав възниква през втората половина на IX век по време на управлението на Борис I като военен лагер с гарнизон. Според историци дворецът и сградите към него са строени над 100 години, защото българите искали новата им столица да прилича на Константинопол. Палатът се издигал на над 20 метра височина, впечатлявал с многоцветните мрамори в тронната зала. Бегъл спомен за това ще има, след като приключи проектът „Векът на цар Симеон оживява“. В момента се поставят мозайките в един от храмовете, а вече са експонирани откритите при разкопки водопроводи от X век. В една от консервираните базилики под стъклен похлупак е поставен саркофагът, за който се предполага, че е на княз Борис-Михаил. Открит е преди 100 г. от изследователя Карел Шкорпил, но едва наскоро върху него бяха разчетени буквите М-Х.

Усилено се работи и по възстановяването на дворцовия площад, простиращ се на над два декара. Преди 1120 г., когато Преслав е обявен за столица, около него се намирали най-важните обществени сгради в държавата (високи по два-три етажа). За царската слава ще напомнят и шест автентични колони, открити на парчета при разкопки. Те ще се издигат зад Владетелската базилика, чиито стени ще бъдат вдигнати до 2-3 м височина. Тя ще бъде „достроена“ с прозрачен материал „триплекс“, който ще показва интериора и архитектурата отвън, без да се вреди на старините.

Много от сградите в Преслав са напълно унищожени още през Средновековието, а столицата е съсипана напълно през XVI век. „Тогава не съществува като град, но имаме османски сведения, че е използван като гигантска кариера за варовик и мрамор. Всичко там е било направено от такива материали“, разказват археолози.

От pressadaily.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook