Изгревът на белия полумесец

stoykovski

Горан Стойковски*

В началото на новия век Турция е във възход. С 800 хиляди жители повече всяка година, някъде към 2023 година, когато ще се отбелязват 100 години от сформирането на Републиката, Турция ще е с около 100 милиона жители. В началото на второто десетилетие на новия век, тя е водеща икономическа и военна сила на Балканите. Същевременно обаче, в активната си роля на икономически играч, Турция подкрепя мюсюлманските общности като инвестира крупни капитали както в тяхното образование, така и в проекти възстановяващи важни за ислямската култура паметници и обекти построени в османската епоха. В Анкара обаче не крият, че целта на тази все по-активна и все по-мобилна външна политика е да увеличи турското физическо присъствие сред мюсюлманите, чрез което нараства значението на Турция като фактор в националните политики на държавите от региона.

През юни 2013 г. в Истанбул се случиха масови протести срещу управлението на Ердоган. В този период, Реджеп Таип Ердоган както у дома, така и в чужбина се възприема за успешен държавник, политик-реформатор. В неговия мандат Турция за сравнително къс период от време осъществи извънредни политически и икономически успехи, които върнаха турската нация на световната сцена и на позиция, която тя впрочем и заслужава. Към всичко това протестиращите обаче искаха да се добави и демокрация, и гражданска свобода, върху които падна сянката на консервативните ислямски правила вплетени в законите, които управлението на Ердоган все по-интензивно и ускорено приемаше. Гражданското общество въстана. И докато в Турция протестиращите водеха битка за защита на техния свободолюбив начин на живот, първите контрапротести в подкрепа на управлението на Ердоган и против „Децата на цветята от парка Гези” – не се случиха в Истанбул, Анкара или Измир, а в Македония и Босна. Точно тези контрапротести предшестваха събралия един милион души митинг на ПСР в Истанбул, който се проведе на 16-ти юни в района Казлъчешме на площада „Зейтинбурну”, на който Ердоган се караше на Европарламента и Германия „да си гледат работа”, докато на няколко километра встрани полицията водеше улични битки с демонстрантите от парка „Гези”. Ердоган тогава сгази Гези. „Не се огъвай – Балканите са с теб!” – бе лозунга на митинга събрал няколко хиляди турци, албанци, и въобще мюсюлмани от Македония, Косово, Албания и България, който се проведе на 14-ти юни 2013 в град Гостивар – Македония, в подкрепа на правителството на Ердоган. Същия ден такъв митинг се проведе и на площада „Алия Изетбегович” в град Зеница в Босна, докато в Сараево, няколко дни по-рано Партията за демократично действие (ПДД, основана от починалия президент Изетбегович) на специално насрочения за целта съвет прие декларация, с която единодушно подкрепи Ердоган и турското управление.

Както поддръжниците на Реджеп Таип Ердоган в Гостивар, Сараево и Зеница скандираха: „Не се огъвай Балканите са с теб”, така ехото им се чуваше от гърлата на стотици хиляди подкрепящи Ердоган турци в Истанбул: „Турция се гордее с теб!”.

Но стачките и контрапротестите са само видимият пласт на конфликта. Зад спора за това кой да контролира мюсюлманите и се облагодетелства от предимствата на геополитическата позиция на Балканите, които произвежда региона, протича една тиха битка за дефиниране същността на културата на Босна и Херцеговина, а може би и на Македония, Косово и Албания. Дилемата се състои в това дали тази култура да бъде доминирана от турците или традициите и обичаите на местните народи да бъдат обогатени с традициите на останалите националности от пост-югославското пространство, в което руснаците, англосаксонците и германците също така в различни периоди от историята присъстваха, оказваха и все още оказват влияние?

Симптоматично е, че Таип Реджеп Ердоган не пропуска нито една възможност без да повтори едни и същи послания, заради които мнозина наблюдатели упрекват Турция, че възкресява неоимперски амбиции или най-малко, предявява претенции за регионален хегемон. В рамките на официалното му посещение на Република Македония през септември 2011 г., премиерът на Република Турция Ердоган се отби и в град Тетово където взе участие в петъчната молитва в „Шарената джамия”. След намаза, високопоставеният и уважаваният гост направи обръщение към голямото мнозинство мюсюлмани, с които заедно проведе религиозния обред. Това бе второто му идване в Тетово. На събралото се множество вярващи след приключването обреда, той тържествено съобщи, че бил посетил Тетово преди 11 години, непосредствено след като излиза от затвора, и че именно след тогавашното посещение сформира Партията на справедливостта и напредъка. Развълнуван от радушното и топло посрещане Ердоган поръчва:

„В 2002 година взехме властта и ви поръчвам, че в 2023 година когато ще се честват 100 години от сформирането на Република Турция ние ще бъдем в първите десет от най-развитите икономики в света. Ние, вас никога не можем да ви забравим, понеже между вас има внуци на Османлиите. Ние имаме наши братя и в Босна, и в Прищина и Призрен, и в Скопие, Битоля, Охрид, Дебър, Тетово”

Две години по-късно, през 2013 г., пред стотиците хиляди турци събрали се на площада Зейтинбуру в района Казлъчешме в Истанбул, Ердоган отново наблегна на почти същите, този път и малко поразширени послания:

„Питам ви – Малайзия тук ли е, тук ли е Куала Лумпур? А Пакистан тук ли е? А  Македония, Скопие, Гостивар, Призрен, Прищина, Босна и Сараево – тук ли са? И тук ли са Ангола и Мианмар?; Истанбул е Турция, но Истанбул е също така Близкият Изток, Балканите и Северна Африка. Истанбул е Европа, Азия и Африка. От тази антична османска столица, от този световен град, от тази световна столица аз поздравявам от все сърце целия свят, всички наши приятели по света, всички братя.”

Ердоган обаче не спря да очертава границите на турската сфера на специално влияние и интерес. През 2013 г., по време на официалното си посещение на Косово, в поредната пламенна реч премиерът на Турция обяви че: „Косово е Турция и Турция е Косово”:

„Драги братя и приятели, имаме обща история и култура. Народите на Косово и Турция са част от обща цивилизация и деца на една земя. Не забравяйте – Турция е Косово и Косово е Турция! Ние сме толкова близки, че и самият автор на турския химн, Мехмет Акиф Ерсой е от Косово!”

Малко по-късно през есента същата година Ердоган отново възмути дипломацията в региона, след като в поредната си пламенна реч разгласи, че и Тракия подобно на Косово е тъждествена с Турция:

„Тракия е едновременно и Солун, и Комотини, и Ксанти, тя е също Кърджали и Вардар, ако се върнем малко по-назад, тя е Скопие и Прищина, тя е Сараево…Тракия е жив свидетел на нашата обща история в Европа. Тя представлява цялото ни минало в района.”

От друга страна, пак в Анкара много добре разбират ползата от прилагане „мека” сила и благоприятният й ефект, който оказва в процеса на осъществяването на външнополитически стратегии. Чрез тази форма на външнополитическо въздействие Турция иска да осигури културно, интелектуално, идеологическо и информационно влияние върху балканските народи като представи духовните ценности на своята култура с високо морален авторитет и ги направи по този начин привлекателни за хората.

В началото на новия век продукцията на турските филми и сериали се разви и увеличи зашеметяващо, като развлекателната „сапунена индустрия” там изживя „холивудска” трансформация. Във филмите обаче липсват почти всички белези на консервативния ислям и преди всичко, сценки със жени в забрадки и с фереджета, както и мъже облечени в по-скромни дрехи. С други думи, изчезнаха картини от ежедневието, които са нормален и стандартен елемент от турския пейзаж извън модерния и динамичен Истанбул.

Турските сериали на практика внушават една нова гледна точка за Турция след отоманската епоха. Образът на агата, бега и заптието е заменен с лесно влизащ във всеки дом образ на чаровни и модерно облечени актьори-звезди от холивудски тип. Турция не е враг, който налага исляма и мюсюлманска култура; в Турция се живее благоприятен и модерен живот; в Турция е на почит семейството, любовта, родителите, традицията – същите ценности, които крепят културата и на вашите общества; Турция Ви ценни, уважава и приема за разлика от Европа която реално не ни иска. С други думи, държавата и медиите работят заедно за осъществяване на кауза обслужваща геостратегическия интерес на нацията: възстановяване на една историческа ситуация, в която балканските народи и Турция са част от един общ интегриран икономически, политически и културен модел.

Политиката за осъществяване на геокултурните амбиции на Турция след края на Студената война успешно стъпи и днес все по-успешно прохожда в региона на Западните Балкани. Няма как да не е така – няколко милиона мюсюлмани там са добра и гостоприемна братска среда, посрещаща за добре дошъл пристигането на дълго очаквания и желан гост.

* Д-р Горан Стойковски е македонски политолог, живеещ и работещ в България. Преподавател по политически науки в Пловдивския и Великотърновския университет. Предоставената специално за “Петте кьошета” статия е част от монографията му “Изгревът на белия полумесец”, издание на Института за регионални и международни изследвания.

Търсене

Подкрепете ни

Facebook