Господин Европа

Jean-Claude Juncker

Това прозвище е давано на много хора по различни поводи. Но едва ли някой го заслужава повече от новия президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Юнкер е първият европейски лидер, който е спечелил своя висок пост на избори, макар и неизбран пряко от избирателите. Европейските избори от май тази година се различаваха от всички досегашни по това, че европейските политически семейства излъчиха предварително своите кандидати, с ясния ангажимент, че кандидатът на партията, спечелила най-голям брой мандати в ЕП ще получи подкрепата на Парламента за председател на Европейската комисия. Самият Жан-Клод Юнкер беше избран на конгреса на ЕНП в Дъблин през март в остро състезание с френския еврокомисар Мишел Барние.

Кампания на основните национални партии в тези евроизбори беше белязана с присъствието на кандидатите на техните европейски семейства, които обикаляха всичките 28 страни и държаха предизборни речи, а ликовете им присъстваха в предизборните материали в цяла Европа. Тази първа истинска общоевропейска кампания не подмина и България. Плакатът на БСП за тези избори беше снимка на Станишев с кандидата на европейските социалисти Мартин Шулц, а кандидатът на ЕНП Жан-Клод Юнкер откри кампанията на ГЕРБ в зала Арена Армеец и се срещна с лидерите и активисти на Реформаторския блок в деня на откриването на тяхната кампания.

Във всички евроизбори досега, говоренето не е надскачало рамките на националните теми. Този път беше различно, имаше усещане за истинска  общоевропейска кампания. Тези избори бяха избори на ЕНП срещу ПЕС, на Юнкер срещу Шулц и приключиха не на 25 май а на 15 юли, когато Европейският парламент гласува новия председател на ЕК. Дилемата в евроизбори 2014 не беше дали някой местен любимец на масите в страната Х ще се завърне на бял кон или ще продължи да се върти на синьото плексигласово магаренце  на въртележката. Залогът беше много по-голям и по-различен от всичко, което сме избирали досега:  дали лявата или дясната визия ще доминира Европа през следващите пет години. Основните играчи на европейската политическа сцена все по-ясно си дават сметка, че пътят Европа да бъде ефективна и конкурентна в многополюсния свят минава през все повече единни механизми и все по-федерални институции. Едва ли има по-подходящ човек за провеждане на тази линия от Жан-Клод Юнкер. В подкрепа на този факт говори и опозицията срещу неговата кандидатура в лицето на Великобритания и Унгария, които се противопоставиха публично тъкмо на неговия отявлен еврофедерализъм.

59-годишният Жан-Клод Юнкер е най-дълго служилият държавен ръководител в Европа – бил е 18 години премиер на Люксембург. Опитът му на европейската сцена също е огромен. Той председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), участва активно в подготовката на договора от Маастрихт, който превръща Европейската икономическа общност в Европейски съюз и създава Европейски валутен съюз с единна валута – Евро. Когато през 2006г. страните от еврозоната решават да изберат постоянен президент на Еврогрупата (съвета на финансовите министри на страните, ползващи еврото), техният избор пада върху Жан-Клод Юнкер, който служи на този пост до миналата година. Финансовият му опит респектира – бил е 20 години финансов министър и представител на страната си в Световната банка. Тъкмо под управлението на Юнкер еврозоната успешно преодолява финансовата и икономическа криза. Юнкер изигра ключова роля в изработване на мерките за спасяването от банкрут на Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър. Ако преди две години бъдещето на еврото изглеждаше несигурно, по улиците на Атина и Мадрид протестираха хиляди хора, анализаторите коментираха възможността отделни държави да бъдат изключени от валутния съюз или дори да напуснат ЕС, то днес всичко това е забравено минало, икономиката на ЕС отново върви нагоре и това до голяма степен се дължи на Жан-Клод Юнкер. Общностните механизми за банков надзор и за контрол на дълговите емисии, които макар и трудно си проправят път, черпят непосредствен опит от отминалата криза и със сигурност са част от близкото бъдеще.

Сред първостепенните задачи, които новоизбраният председател на Европейската комисия набеляза в речта си пред европарламента е преразглеждане на програмата „Европа 2020” и поставянето на по-конкретни, но и по-амбициозни цели за лидерство на ЕС в областта на инфраструктурата, технологиите, образованието и то чрез насърчаване на инвестициите, а не чрез увеличение на държавните дългове.

Юнкер подчертава нуждата от единна външна политика на ЕС с координирани послания и действия, които ще преодолеят разноговоренето и ще гарантират влиянието на Съюза върху световните процеси. Върховният представите по въпросите на външната политика трябва да се превърне в истински европейски външен министър. Кризата в Украйна е само поредното доказателство за тази необходимост. Европейският енергиен съюз пък е онзи важен политически и икономически инструмент, който ще осигури енергийна независимост на целия ЕС и ще попречи на външни фактори да извиват ръцете на отделните държави. Това ключово послание на Юнкер е особено важно за България и пряко подкрепя българския национален интерес.

Юнкер засегна темата с общата политика по въпросите за миграцията, която особено силно засяга южните страни, които са на пътя на миграционния поток, в това число и България. Председателят се ангажира с обща европейска система за убежище и мерки по охрана на външните граници на Съюза.

Юнкер заяви воля да създаде единен цифров пазар, ключов за техологичното лидерство на Европа и за добрия бизнесклимат, необходимо условие за бърз икономически растеж.

Важна заявка е готовността за отделен комисариат, който да следи за спазването на Хартата на основните права и върховенството на закона във всички страни членки.  За съжаление, България е сред страните, които имат особено голяма нужда от подобно наблюдение и в този случай ЕС ще бъде допълнителна гаранция за правата на българските граждани.

Избирането на Жан-Клод Юнкер не беше нито лесно, нито еднозначно. Откритото противопоставяне на Великобритания и съображенията на няколко други страни-членки, от които Унгария остана непримирима докрай, показа, че националните правителства трудно и с неохота отстъпват пред паневропейските федералистки кръгове, които се чувстват все по-силни след Лисабонския договор. Избирането на Юнкер стана факт, благодарение на споразумение между основните европейски партии – ЕНП и ПЕС и съгласието на три от по-малките групи да го подкрепят, включително през натиск върху своите упрявляващи партии в страните членки. Но резултатът от 422 гласа от общо 751 евродепутати трудно може да се нарече широка подкрепа и е по-скоро знак, че бавно изменящите се баланси в отношенията между националните правителства и европейските институции от една страна и между Европейската комисия и Европейския парламет от друга ще продължат да бъдат плаващи пясъци на интензивна дипломация и периодични политически противоборства.

От своето създаване на днешния ден през 1952 г. като Европейска общност за въглища и стомана, ЕС  е динамична система в постоянно развитие. Като единствен по рода си доброволен съюз от демократични държави, понякога промените се случват с характерната за демократичните общества тромавост. Въпреки това, днес смело можем да кажем, че Европа се придвижва от съюз на независими държави към все по-федерална общност с единни институции и механизми и със специфична културна и политическа идентичност на нейните граждани. Спор може да се води само по въпроса колко бързо ще бъде това развитие. През следващите пет години, водеща роля в тези исторически процеси ще има Жан-Клод Юнкер. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook