Путинизъм по български

putin_oresharski

Отхвърлянето на сегашното българското “правителство” означава отрицание и на Путинова Русия. Между двете злини няма разлика. Редно е да се попитаме защо изобщо БСП и ДПС най-сетне и сами заговориха за оставка и избори – та първоначално те сякаш смятаха, че ще изкарат мандата си на спокойствие, без да ги интересуват някакви си там недоволства. Причината правителството и коалицията зад него да си идат, е, че не успяха да прокарат най-важния руски проект за България: “Южен поток”. Той беше основната raison d’être нe само на кабинета, но и на 42-то “Народно” събрание изобщо. 

Всички други кражби, назначения, корупционни схеми, шантажи и източвания на средства бяха само приятен страничен бонус към основната задача – България да започне строежа на руския газопровод, това да стане при условия, изгодни само за Москва и най-сетне страната ни да продължи да действа като руски застъпник в Европейския съюз. Затова посланик Исаков наблягаше на приоритета на енергийното “сътрудничество” между нас и Русия. Затова Лавров долетя на кратка и отчаяна визита до България. Затова Орешарски си позволи крайно неловко да твърди, че България е “медиатор” между Русия и обединена Европа (все едно сме граждани на някаква неутрална държава, а не част от Съюза). Затова бяхме полушеговито канени да се присъединим И към Митническия, т. е. Евразийския съюз с невероятно привлекателни партньори като Казахстан. Затова външният ни “министър” Вигенин се опитваше да лавира, ту припомняйки, че май все пак имаме някакъв ангажимент към Европа, ту влизайки в тона на т. нар. си “министър-председател”. 

Разбира се, за ДПС руското влияние няма чак толкова голямо значение. За кърджалийския тип “либерали” е безразлично точно откъде ще черпят допълнителни средства (може от Москва, може и от Брюксел, стига само да държат в джоба си няколко области с мюсюлманско население и Министерството на земеделието). За БСП обаче пъпната връв с Москва е решаваща и затова си личеше, че всяко изказване на Орешарски и Вигенин по външнополитически въпроси беше все едно съчинявано или на Позитано 20, или направо в руското посолство. Междувременно бившият президент и стар претендент за московска благосклонност Първанов щастливо пророкуваше залеза на БСП – Партията, тоест Станишев се показа нелоялна към Първанов и той с радост би я заменил за възможността да се превърне в пряк проводник на кремълското влияние у нас. Стара постановка, запасила се във вътрешните конфликти на червената аристокрация още от времената на непрежалимия Живков. 

Сидеров, който някъде към края на управлението на Борисов, изглежда, бе намерил доходоносна ниша като новоизлюпен русофил и защитник на славянско-православните газопроводи, днес е в ступор. Вероятно вече е ненужен на Москва. Путин и Лавров имат поводи да са разочаровани от всички свои доскорошни фаворити в София. Станишев изгуби почти всичките си позиции в общото разочарование и на българските граждани, и на съпартийците си. Първанов се надяваше да се пребори за внимание по време на изборите за Европейски парламент, но бе неубедителен. самият Сидеров доказа само несъстоятелността си – въпреки или може би заради всичките си крясъци и подскачания. 

В крайна сметка, европейският (и американският) натиск върху България поне временно спряха “Южен поток”. Можем да разглеждаме това като част от санкциите срещу Русия заради жестоката й роля в украинските събития. И не става въпрос само за заграбването на Крим или за смъртта на стотици, а може би вече хиляди невинни – в крайна сметка например Германия и Австрия, та дори и Франция умеят да правят бизнес с Москва, без да се трогват от външни обстоятелства. Но на Путин не може да се прости, че спря или поне забави процеса по присъединяване на Украйна към общия европейски пазар. Тоест – поне засега не може да му се прости. И покрай много други мерки, вече ненужният български кабинет вече също може да си върви.  Като не е изключено скорошната банкова криза да беше нещо като прощален подарък от Москва за разочаровалото Русия българско управление.

Т. нар. българско “правителство” и целият псевдопарламентарен цирк с все Местан, Станишев, Сидеров и Борисов вече няма защо да бъде поддържан от Москва. Време е за обръщане на нова глава, може би за нови хора на руска издръжка начело на неспокойната Задунайска губерния? 

В крайна сметка – Борисов напоследък изглежда толкова симпатичен! Вярно, че финансовият му министър по едно време искаше да “пляска руснаците”, но после и той се озова на работа в Москва. Борисов същевременно е приемлив за Щатите, даже наскоро бе привикан на инструктаж във Вашингтон (дори Германия, която все пак не желае крайно лоши отношения с Русия, май се надява, че Борисов е умерено годен за бизнес). Доказал е, че въпреки това не е докрай антируски настроен (и той като Орешарски отначало се дърпаше от санкции срещу Москва, което бе много мило). Буда така и не навреди особено на 42-то “Народно” събрание с няколкото си чисто символични вота на недоверие. Показва диалогичност – ето, готов е да протегне ръка на това непредвидимо ДПС (изключително забавно е, че преди няколко седмици новоизбраният председател на младежката организация на ГЕРБ Георг Георгиев се кълнеше пред представители на Фондация “Конрад Аденауер”, Софийския форум за сигурност и Младежкия консервативен клуб, че партията ГЕРБ никога, при никакви обстоятелства не би се коалира с ДПС). Вярно е, Борисов има някои прегрешения пред Путин, но какво пък – има грешка, но има и прошка. Щом Газпром трябва временно да свие знамената, тогава нищо не пречи Росатом отново да опита проекта си за АЕЦ “Белене” и този път Борисов може да бъде ухажван по-усърдно, за да не се дърпа. За Путин вероятно е въпрос на лични уговорки кой точно от олигархичните му приятели ще печели от България. 

В цялата тази картина е жалко, че самите български граждани не напрегнаха достатъчно сили, за да лишат от власт различните приятели на Путин у нас. Протестите, разбира се, бяха и са необходими, но със съвсем различен заряд и решителност. Проблемът с Путинова Русия далеч не е само морален – естествено, на много българи не им се вижда кой знае колко страшно, че държавата се управлява отвън. намират го за нормално или неизбежно. Мнозина не схващат, че има качествена разлика между московския пряк диктат и възможността за изгодни отношения с останалите съюзници в Брюксел. 

Но извън всичко това остава простият факт, че Путинова Русия носи със себе си още корупция, още и още външна намеса във вътрешните работи. Който не го вярва, може да се замисли за осъществените и новопредложените мерки в законодателството. Законът за МВР разшири правата на полицията до невиждана досега степен – и то точно по отношение на протести и граждански демонстрации (същевременно беше ясно, че полицията “охранява” усърдно само нормалните протести, но не и “контрапротестите”). Съвсем по путински. 

Новите промени в медийното законодателство, предложени от БСП, ще ограничат свободата на словото и ще позволят окачестваването като клевета на резултатите от нелицеприятни журналистически разследвания. Тези мерки са немислими в Европа и пряко репликират Путиновото медийно законодателство в Русия. БСп не крие, че се вдъхновява от Москва (както за да се опита да ограничи щетите си на избори, така и може би за да покаже лоялност към отдръпващия благословията си московски господар). 

Промените в Изборния кодекс бяха достатъчно коментирани – и са само още един пример за недемократичните, путински рефлекси на БСП и ДПС, които обожават добре контролирания вот без изненади. При все че там поради глупост се получи леко недоглеждане с преференциалната част на гласуването, за неудоволствие на все по-тъжния Станишев. 

Все още ли някой не вярва какво носи Путинова Русия със себе си? Нека си спомни Киев и снайперите на “Беркут”. Нека се вгледа в Одеса, “титушките” и Крим. Нека се замисли за Славянск, Краматорск, Луганск и Донецк. Там “зелените човечета”, които все се оказват на доскорошна или дори на активна служба в руската армия, убиват цивилни по улиците и неуспешно се опитват да приписват гибелта им на украинската армия. Друг е въпросът какво правят самите те на украинска територия. А и на молдовска, защото ставащото днес в Донбас може утре да се повтори в Приднестровието. 
Дори Лавров и Путин вече не отричат, че малайзийският самолет над Луганск е бил свален от техни хора. загинаха около 300 души, сред тях – и деца. 

А междувременно в България една пропутинска клика мъчително слиза от власт… може би за да бъде заменена с почти същата. 

Търсене

Подкрепете ни

Facebook