На Царевец – храм или паметник на атеистичната култура?

katedrala

Пламен Иванов

Безспорен символ на старопрестолния град Велико Търново е крепостта Царевец. Частичните реконструкции в историческия резерват отразяват автентичната атмосфера от времето на Второто българско царство. Уникалното преливане на скалите в изграденото от човешка ръка дават на това пространство един приказен вид, а обикалящата Янтра само допълва величествената атмосфера. Осеяната с храмове околност естетически и идейно получава своя завършек с патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“. Поставен на върха в тази природна и архитектурна композиция, храмът естествено е получил своето библейско посвещение, но не само като връх на духовното величие на българското Средновековие, а като отправна точка към вечността.

Този облик, за жалост, е само външен, екстериорен. Обикаляйки из крепостта, катерейки се по крепостните стени и наблюдавайки величествените околности, хълма Трапезица, Великата лавра и църквата „Св. Четиридесет мъченици“, където се намира предполагаемият гроб на цар Калоян (единствен известен гроб на български владетел от тази епоха), храма „Св. Димитър“, където Асен и Петър провъзгласяват началото на освободителното въстание, под звука на шумящите води на Янтра, примесени със звук на автомобили и глъчка на туристически групи, предимно от ученици, минавайки покрай всичко това неминуемо ще се изкачим до върха, до храма „Св. Възнесение“, чиято висока камбанария е озвучавала всеки християнски празник и всяка победа на българските царе над враговете.

Ще се изкачим. Ще погледнем хоризонта – преливането на исторически разкопки, възрожденска архитектура и съвременни нови жилищни и търговски постройки. Едновременно хармония и контраст. Влизайки в храма, човек ще открие този контраст още по-силно изразен, крещящ и объркващ… Храмът на Царевец не е храм според православните канони, а е здание, чиято функция е да бъде културен и исторически паметник на древното величие на Второто българско царство. Това е видно не само от липсата на трапеза, на която да се осъществи прeосъществяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, но от цялото интериорно пространство, което е изрисувано в пълен разрез с каноните на Църквата.

Историческата обусловеност на времето, в което е възстановена църквата на Царевец, е факторът, който определя нейния нецърковен характер. Разкопките на хълма Царевец в главната си част са осъществени по време на атеистичния режим в България. Основните проучвания са осъществени в периода 1960-1965 г., а консервацията и реконструкциите в периода 70-те – 80-те години. Самият храм на Царевец е завършен, изографисан и отворен за посещение през 1985 г. Духът на времето неминуемо дава своето отражение при оформлението на интериорното пространство на църквата. Водещ е възгледът на атеистичната власт, че църквата е паметник на културата, а храмът на Царевец е фактическо потвърждение на този мироглед.

По своята същност стенописите в това храмово пространство имат своите художествени и естетически качества и според някои изкуствоведи чрез образи и символи предават възхода на политическото и културно развитие на средновековна България. Те имат своята стойност като образец на монументалното изкуство от времето на социалистическия период и естествено е да имат своите поддръжници и продължители днес. Поставени обаче по този начин на това място те подменят неговата историческа същност. Изземат и насилствено бракуват сакралния характер на храмовото пространство, за да го превърнат в мавзолей на историята, бездушно място за поклонение пред политическото величие, пред културата, но не и в място, свързано с вярата. Храм, в който пристъпваме, но без да се прекръстим, където съзерцаваме, но без да се молим.

Храмът на Царевец ни представя християнските образи по нов начин. Нов културен прочит на свещените изображения и символи, според културните възгледи на съвременния човек, художник и интерпретатор. Своеобразен мост на времето, в който иконата, стенописът, всички сакрални за християните изображения трябва да се слеят с модерните художествени решения на епохата. Това сливане безспорно е подчинено на стремежа за десакрализация, за отхвърляне на идеята за религиозна святост, намираща израз в християнското монументално изкуство. По своята същност то не е просто изкуство, а вероизповед в образи, чрез които християнинът изповядва вярата си в Боговъплъщението, утвърдена от светите отци.

Именно срещу тази вяра се обявява атеистичното политическо управление. Негова цел, съзнателна или не, е превръщането на свещените християнски изображения в художествен продукт на дадена епоха, ограничаването им до обикновена реализация на естетически мирогледи, отговарящи на времето и вярванията на народа. Тяхната подмяна е удобна, но бездушна. Затова и образите са студени, сухи, сковани, величествени в размерите си, но някак празни, защото отговарят на времето си, отхвърлило Бога, отхвърлило светостта. Нов кадър от вековната лента на изкуството, но кадър, в който Бог е една химера, отживелица, преходен етап от културната еволюция на обществото, което, уповавайки се на този мит, е достигнало високо културно развитие, политическо могъщество и засвидетелствана историческа слава.

Днес, когато не сме подвластни на дадена идейна диктатура, е време да преосмислим значението на този храм на Царевец и посланията, които той предава на „поклонниците“, дошли да потърсят своята историческа автентичност, своята връзка с предците. Отговаря ли днес на историческата достоверност, на времето, което отразява, или е просто архитектурна възстановка, върху която всяка епоха може да рисува своята лична интерпретация? Изместена ли е границата на допустимост, подменена ли е същността? Неслучайно използвах думата мавзолей, която означава „надгробен паметник във вид на сграда, гробница“, защото именно в храм на запустението, във варосана гробница атеистичният режим искаше да превърне християнската църква, а храмовете – в паметник на културата. Подмяната на храмовия интериор променя и предназначението на самата сграда, нейния дух. Зад привидната съвременна декорация и модерно решение се крие именно отхвърлянето на свещеното, неговото принизяване и профанизиране. Култът престава да бъде религиозно осмислен. Спира да респектира. Внушава нов култ – нецърковен и нехристиянски, култ с различно предназначение и цел, отхвърлящ Бога.

Неслучайно свещенослужители от Великотърновска епархия многократно определиха тези стенописи като кощунствени, не заради липсата на художествени качества, а заради мястото на тяхното изложение. Мнозина днес биха определили тяхното заличаване като проява на християнски варваризъм, без да съзнават, че по този начин стават съпричастни на една подмяна, осмислена и целенасочена. Трябва да се измисли вариант, при който да се преодолее тази подмяна, без да бъде безвъзвратно унищожено делото на художниците. Това би могло да стане чрез съвременните технологични средства – чрез филмиране и експониране в друго пространство на този художествен продукт, в изложбена зала или в мултимедиен център, където да бъде оценяван от поколенията.

Задържането на тези стенописи в храмовото пространство на Царевец обезличава духовността и величието на средновековните ни владетели, патриарси и духовници. Редно е, от гледна точна на историческата достоверност, там да присъстват канонични образци на християнската иконопис от този период. Не е проблем при наличието на достатъчно образци да се възстанови близкият до автентичния, но духовно идентичен интериор в това пространство. Тогава възстановяването на тази сграда ще бъде осмислено като духовна приемственост с предците ни, а не като възстановяване на културен паметник и превръщането му в мавзолей на средновековната ни история. Надявам се хората, от които зависи превръщането на тази постройка отново в християнски храм, да съзнават своята отговорност и да върнат автентичността на това място, познало истинската вяра преди повече от петнайсет столетия.

От pravoslavie.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook

Follow

Get every new post on this blog delivered to your Inbox.

Join other followers: