Апостоли, а не лакеи

evgeni-dainov

Евгени Дайнов

В политиката, каза преди години незабравеният от приятели и врагове Иван Костов, “нещата си имат собствени имена”.

Да допълним съждението със стандартни положения от репертоара на шаманството. Когато изречеш на глас истинското име на дадено нещо, ти правиш мощна магия. Ще рече – променяш света, в който действаш. Защото след назоваването на истинското име всички внезапно разбират за какво иде реч. И променят в съответна посока поведението си.

Нещо като да извикаш “Царят е гол!”, докато всички останали са се оставили да бъдат убедени (от царедворците естествено) че е облечен по последната царска мода. Но изведнъж на всички им се отварят очите и те виждат нещата такива, каквито са – Царят си е гол. Ходи по задник и бирено коремче. И хич не е страшен, защото е смешен.

Нещо такова започна да се случва покрай оставката на Радан Кънев като говорител на Реформаторския блок. В обосновката на това свое решение той изрече публично истинските имена на нещата. Съдра шарените дрешки, с които се окичваха блокарите – и всички видяха внезапно лъсналата гола истина. В блока бъка от елементарни, битови предатели. Засега са покрили голотата си с останалите от шарените дрешки парцалки и си траят. Само връткат очи да не би някой да им е видял задника. Няма да е за дълго обаче. Най-вероятно вече трескаво съшиват парцалче по парцалче нови шарени дрешки, с които да прикрият внезапно лъсналите си срамотии.

А сега – сериозно за политиката…

Преди да стане сложно и неясно, всичко беше просто и ясно. (Политиката е просто и ясно нещо; сложнотиите са от дявола). Миналата година гражданството се надигна не срещу един или друг политик – а срещу целия модел на управление, при който зад фасадата на демокрацията организирани частно-мафиотски интереси превземат институциите на държавата и политиката. Очаквано, това мощно движение роди свое политическо представителство. Появи се Реформаторският блок и рече (чрез Радан Кънев): “Няма ляво, няма дясно, няма център – това са гражданите срещу мафията, олицетворявана от БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ!”

Има ли нещо неясно? Нещо сложно? Всички назовани партии си бяха изработили репутацията на мафиотски шайки – вкл. ГЕРБ, въвел най-парцалива полицейщина, крепил до последно АЕЦ “Белене”, подписал “Южен поток” “напук на Брюксел” (както се хвалеше Борисов) и изнасилил по най-гангстерски начин икономиката, за да даде цели сектори в ръцете на приятелски монополи. ГЕРБ раздаваше многомилионни подаръци на Цеко Минев, Цветан Василев, Делян Пеевски и още цял легион не толкова видими олигарси и олигархчета. Пак ГЕРБ върна член 1 от Живковата конституция. Институциите на държавата из страната действаха под диктата на местния партиен гаулайтер вместо на закона и длъжностните си характеристики.

И отново ГЕРБ измисли контрапротестите. Когато зелените се вдигнахме против приятелите на Бойко и окупирахме Орлов мост, Бойковото най-близко обкръжение отърча до Банско, за да прави контрадемонстрации в интерес на Цеко Минев.

Докато зелените се борихме с режима на ГЕРБ, до нас сини предимно не застанаха. Нещо не бяха на кеф. Но тъй като в крайна сметка сме от едно котило, много се зарадвахме на появата на РБ. Защото блокът застана сам – единствено с подкрепата на гражданите – срещу системата. Както едно време направи СДС, събрал всичко живо срещу БКП.

Това беше правилната позиция – да се стъпи на здраво срещу всички. Защото всичките се бяха оказали едно и също – шайка, опитваща се на българска почва да ашладиса челния опит на Путинския начин на управление.

Нещо неясно дотук? Няма, нали? Е, как тогава се стигна до сентенцията на Радан от оня ден: “Искам да се боря за доверието на гражданите, а не за пост при Бойко Борисов?”

Дотук се стигна, защото зад категоричните декларации на РБ се бяха скрили две отровни опорни точки, оформили се още при разпадането на СДС в зловонната атмосфера на омраза и злост. Първата: “Целта на всяка партия е да бъде във властта.” И втората: “Изборите са 90 процента договорки и 10 процента кампания.”

Тъй като тези опорни точки са задкулисни, при тях яснота няма. Тук свършва всяка простота и яснота. Свършва политиката и започва подмяната. Действието се пренася от осветената сцена към тъмнината, дебнеща в засада зад кулисите.

Как така “целта е участие във властта”? На какво отгоре? Целта – да преговорим този материал – не е да си във властта, а да си на власт. За да можеш да си приложиш идеите, след като си спечелил подкрепата на гражданите. Ако не си – седиш си в опозиция и събираш сили за следващите избори. Казвайки, че целта е да си във властта, макар да не си спечелил изборите, веднага даваш отговор на следващия въпрос – как ще си във властта, след като не си спечелил подкрепата на гражданството?

Ясно е как. Не с помощта на кампания, с която да убедиш гражданите в своята правота; а чрез изпълнение на втората опорна точка. С договорки с оня, който ще спечели и ще се окаже на власт. Почваш да му се молиш и на теб да чупи парче власт, за да си във властта. За да не ходиш в опозиция, където министерски постове няма.

Тази смес от отровни газове се спусна върху РБ още миналата есен. Затова ясният и прост въпрос (политически) какво предлага РБ на гражданите, за да му дадат именно те (т.е. не някой друг) властта? – беше подменен с друг (задкулисен): как да се договорим с Бойко за парчета от властта.

С което, разбира се, РБ влезе в играта на мафията. Вместо нещата да се държат ясни и прости, полагат се огромни усилия те да станат неясни и сложни. Как най-добре става това? Чрез привикване на помощ  не на Неволята, а на нАуката. По стар бай-тошовски маниер.

Цял институт се създаде (за Бога!) – Институт за дясна политика. Целта му беше да убеди всички желаещи, че ГЕРБ не е част от проблема, а – решението. И то голямото решение. Към което РБ би трябвало, разбира се, да се присъедини, вместо да си предлага идеите директно на гражданството. Защото е малкото братче на господаря от Банкя.

И така РБ направи обрат от 180 градуса. Вместо да стои с лице към гражданите, се обърна с лице към “играчите”. И РБ показа на гражданите задните си части. С което си бетонира статута на малкото братче на големия господар. Защото си отряза единствената опора – гражданите.

Впрочем те не са толкова глупави. Веднага разбраха посланието и си взеха решението. “Ще гласуваме тоя път за Бойко”, споделиха едни познати, трамбовали с нас улиците на столицата, “защото, ако РБ ще се закачат за ГЕРБ, най-добре е да се гласува директно за ГЕРБ”. Нито блокарите от РБ, нито присъдружните им институционери си даваха сметка, че точно това ще е ефектът от техните усилия – бягство на избиратели към ГЕРБ. С което си неразбиране естествено и блокари и институционери разкриха колко разбират от политика. Колко, колко – вие кажете… Даже не е нужно да им четете текстовете, представени по линия на института им.

Това се случи след европейските избори и затова оттогава и до днес, вместо да формулира ясни решения на проблемите на страната и да ги представя пред гражданите РБ ни занимава само с един въпрос: до каква степен и кога да се съеши с ГЕРБ?

Къде е тук яснотата? Простотата? Какво стана с ясното и просто: “Всички граждани срещу мафията?”

Вместо разговор с гражданите бяха положени чудовищни усилия, за да бъдат те убедени, че ГЕРБ няма нищо общо (нито с Цеко, нито с Пеевски, нито с мустакатия и т.н.). И че бил, напротив, не само истинска партия, представляваща не мафията, а гражданите, но и бил “популярната” (моля ви се!) десница. Десницата на народа, така да се каже.

А, както се знае още от бай-Тошово време – “Където народът – там и ние!”. И също: “Да не оставим и една слива неодрусана!” в търсене на аргументи в полза на ГЕРБ, де… или: ”Всяка ръка – на крак!” – в името на “дясната коалиция”…

Но да не се отвличаме.

“Не съм приемал да бъда кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции”, ни съобщава Радан Кънев.

По-добре е от мъдростите на бай Тошо, нали? По-добре е, защото отново нарича нещата с истинските им имена – не е работа на РБ да бъде украшение на Бойко. Работата на РБ е да разбие системата, която ражда Бойковци.

Докато сме се върнали на терена на простотата и яснотата, т.е. докато сме там, където нещата си имат собствени имена – ето ви още малко Радан:

“Вече месец целият български политически елит си е назначил, без да пита избирателите, владетел. И му е отредил шефското място на трапезата. Никой не се бори за доверието на българите, никой не се бори дори за власт. Борим се за доверието на Борисов и за подхвърлен от него къшей власт. Като ловни кучета около трапезата на господаря.”

Ето това се има предвид в мъдростта Костова, че в политиката нещата си имат собствени имена. Защото точно за това става дума – че отказвайки се от подкрепата на гражданите, отричайки се от ролята да бъде техен изразител, РБ се превръща в придворен шут, кълчещ и плезещ се покрай господаря си в надеждата да му бъде подхвърлен някой и друг кокал от трапезата, на която господарят се весели с другите господари.

А ако продължим с аксиомите от репертоара на шаманството – изричането на истинското име на нещата веднага промяна реалността.

Няма как обвинените в прислугване на властелина от Банкя да продължат да си живуркат по начина, с който свикнаха в последно време. Ще се наложи или да си ходят при господаря, или – е, не е толкова сложно. Да ги хване срам от хората. И да се върнат там, където бяха миналата година по това време – апостоли, а не лакеи. Интересно ще е какво ще изберат.

Рано или късно ще се появи някой, който представлява гражданите срещу мафията. Ще се появи, защото все пак тук не е Русия и сегашният модел на управление няма шансове за устойчивост във времето. Ако този представител не е РБ в сегашния му вид, ще бъде някой друг.

И все пак: не е ли някак си недостойно да останеш в историята със собственото име лакей?

Nota bene: Единствените собствени имена, които споменавам в текста, са на Радан Кънев и Иван Костов. Просто вдигам огледало, в който всеки може да се огледа. А на онези, които сега ще се разскачат и развикат, искам да напомня една мъдрост от Гогол: “Нечего на зеркало пенять, коли рожа крива.” Намира се след титулната страница на “Мъртви души”. Това е един важен роман от деветнадесети век. Не знаете руски? Сори, преведете си го тогава на английски. Не знаете и английски? Тогава с нищо не мога да ви помогна. Наистина. С нищо.

От dnevnik.bg

Търсене

Подкрепете ни

Facebook